Огледалото на ученика: Как използваме нашите енергии?
Нашето етерно тяло усвоява космическия ефир непосредствено чрез системата от чакри и ако само се отворим за тези изцеляващи, животворни, хармонизиращи енергии, всичките ни жизнени функции, а и самият ни живот биха станали удивително прекрасни и хармонични. Вместо това, поради нашето собствено невежество, ние се изолираме от тези енергийни потоци само защото прекалено сме погълнати от себе си и чувствата си. Тъй като когато се съблазняваме от илюзиите и се потопяваме в хаоса на личните си чувства, те веднага блокират нашата система от чакри, те нарушават своя ритъм и започват да функционират нерационално - с претоварване, повреди и отклонения. В такъв режим на работа те не могат да приемат достатъчно количество космическа жизнена енергия, прана, и поради това страда нашето физическо тяло, страда астралното ни тяло, страдаме ние самите, трайно затънали в тресавището на астралните мъгли. Тъжна картина!
Ако можехме да се освободим от собствената си изолация, ние отдавна бихме стигнали до познанието за самите себе си в единство с вселената, със Земята, с човечеството, със света на цялото. Когато сме неразделни с цялото, когато се осъзнаваме като това цяло, тогава нашите чакри функционират прекрасно, а етерното ни тяло ни доставя в изобилие животворните космически енергийни излъчвания, от които така се нуждае нашата личност, за да приведе в оптимален режим на хармонизиране всички свои функции.
Основната трудност, с която се сблъскват на този етап всички хора, в това число и учениците, които още не са достигнали до прага на Второто Посвещение, е в това, че образно казано, правим от мухата слон. Само да се сблъскаме дори с най-малкия проблем, от който нашата личност, избягваща открита конфронтация, по една или друга причина иска по-скоро да се отърве и ние веднага я напъхваме в отделно чекмедже, акцентираме цялото си внимание върху нея, в резултат на което тя неочаквано нараства неимоверно и преминава всякакви разумни граници, тъй като получава излишно много енергия. Тук се сблъскваме с механизма на изкривяване на пропорциите, когато съвсем незначителен проблем или трудност, ако върху тях концентрираме вниманието си, веднага се превръщат в пъпа на вселената и стават нелепи и абсурдни. От този момент личността практически не може да се концентрира върху нищо друго, освен върху дадения проблем, който постепенно става все по-абсурден, докато всички останали (и по-важни) проблеми личността просто игнорира.
Следващата фаза е свързана с етерното тяло, което също е доведено до плачевно състояние, тъй като е пряко свързано с астралното тяло. Неговата естествена здрава аура също остава без приток на енергия, която се поражда от радостни чувства, поради това то бързо се изтощава и се оказва неспособно да доставя космически ефирни енергии. Поради това физическото тяло започва да усеща големи натоварвания и да се уморява, у астралното тяло някои участъци се оказват двойно по-затъмнени, а личността се чувства енергийно напълно опустошена. Както се вижда, ако го нямаше този първоначален проблем, ние бихме имали в запас значително повече енергия. Сега вече и в астралното, и в етерното тяло всички функции в една или друга степен се оказват блокирани и затормозени.
Много е важно учениците да са наясно за себе си с подобна взаимовръзка. През цялото време, когато се намираме на Пътя на Посвещението, трябва да бъдем силни, енергични, наблюдателни, внимателни и бдителни. Ако се отнасяме снизходително към личността, без да й създаваме препятствия и без да се съпротивляваме на нейните глупави и неразумни действия, по този начин ние запушваме канала за нормално енергоснабдяване и се оказваме изцяло блокирани и беззащитни. В момента, когато започнем да се държим детински и неразумно, веднага всички позитивни натрупвания, които с такъв труд и толкова дълго сме събирали “тухла по тухла”, за кратко време можем да разпилеем и изгубим. Бдителност, скъпи братя и сестри по Пътя! Бдителност и още веднъж бдителност! Колко пъти трябва да ви се напомня това?
Що се отнася до обикновения човек, който броди наслуки през обширното поле на илюзиите, за него подобно поведение е напълно естествено, обичайно и закономерно; но за вас то може да се обърне в истинска катастрофа. Кой друг, ако не вие, би трябвало да знае това? Най-критичният период – това е времето от появата на дадения проблем до момента, когато личността го раздуе до виждани размери. Именно на този участък бдителността е като никога необходима, за да не се допусне такова нещо.
В периода, когато енергийната блокировка е премахната и притокът на енергия с нищо не е стеснен, е нужна постоянна бдителност, бдителност и още веднъж бдителност. Това качество ученикът трябва да има винаги на разположение. Енергиите на личността трябва да бъдат хармонично настроени с универсалните енергии, а не да потъват безцелно в малките, нищожни, егоцентрични проблеми на личностния план. Още щом в даден процес се усети тенденция на склонност към изолация, незабавно приведете своята бдителност в бойна готовност, тъй като се е появила опасност по пътя. Необходимо е да се развива шестото чувство, което да показва на ученика през цялото време как именно се осъществява процесът: за благото на цялото или напротив. И ако отговорът бъде положителен, значи всичко е както трябва.
Щом шестото чувство подава отрицателен сигнал, трябва да се бие тревога и да се зове на оръжие, защото врагът е пред вратите ни. Ако ученикът е бдителен, той може да се спаси. Ето защо най-много ни тревожи именно това, че учениците, вместо да се поддържат в състояние на повишена бдителност, почти постоянно са в някакво сладостно, разсеяно-мечтателно състояние, където е достатъчна една малка буца пръст, за да се обърне колата с тежкия товар. Когато изцяло се отдаваме на нашите духовни фантазии и мечти и не отделяме необходимото внимание на живота на нашата личност, значи бягаме от отговорността, смисъла на която е в това - непрекъснато да наглеждаме нашата личност, като я ръководим и управляваме.
Уви, много ученици както по-рано предпочитат бягството в илюзорния свят на своите фантазии, където те са по-често, отколкото им се струва. Работата по преобразуване на личността им се струва толкова трудна, тежка и обременяваща, че те предпочитат да махнат с ръка на всичко и по-скоро да избягат в духовния свят. Такива ученици, колкото и да е тъжно, въобще не са разбрали и не разбират смисъла на ставащото. Задачата на всеки е не да избяга от земната реалност в духовния свят, а да съумее да пренесе духовната действителност тук, в този физически свят, и тук да я приложи. Съвършено ясна и конкретна задача! Духовният свят и реалността не трябва да са откъснати от физическата действителност, а трябва да бъдат неизменна част от нея. Трябва да се учим на духовност не някъде другаде, а непосредствено тук, в самия физически свят – без да го напускаме, а живеейки в него, без да се отричаме от него, а като го извисяваме и разкрасяваме, демонстрирайки физическата си любовта към всичко и всеки и удържайки физически победи в борбата с всевъзможните всекидневни грижи и трудности. Само така ще можем да се развием като истински духовни служители на този физически свят.
По подобен начин се постига духовност и в астралния свят. И тук нашата задача е да носим радост и хармония на нашите близки, да носим благословия и любов на всичко живо. Трябва да бъдем нагледен пример за другите как, усъвършенствайки своята духовност, ние непрекъснато се развиваме и ставаме съзнателни проводници на волята на Твореца, Негови инструменти, с които Той преобразува и усъвършенства света. Само така трябва да се разпореждаме с духовните си знания и положителните си качества, за да може по-голяма част от тях да се използва изключително за благи цели.
Вместо това, много ученици предпочитат да се носят на крилете на мечтите си далеч от низките материи, ровят се в книгите, обграждат се със свой малък свят и изцяло потъват в собствените си малки проблеми. Те обичат да кокетничат, да подчертават колко са умни, великодушни и духовно богати, но околните, за щастие, рядко се хващат на тази въдица. Та нали е казано: по плодовете ще ги познаете. Само това е истинно. Само това е справедливо. Ако сме научили нещо, ако сме постигнали нещо, след като сме прочели или сме го чули, трябва непременно това знание да го приложим в живота, иначе то си остава безплодна, гола теория.
Нашата задача в менталния свят е да разкрасяваме и облагородяваме този свят чрез своите духовни знания и любов. Да не натрапваме на другите хора догми, да не им четем нравоучения, размахвайки наставнически пръст, а да излъчваме към тях любов и мъдрост, демонстрирайки не на думи, а с дела как сме се преобразили благодарение на знанията си. Тогава и у другите ще се появи желание да ни слушат, тъй като в този случай за тях ние ще бъдем духовно ръководство, ще ги вдъхновяваме и окриляме, а няма да им пълним мозъците със сухи проповеди и поучения. Забележете разликата!
Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението.
Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца.
Благодарение на:
Спиралата- Виртуална духовна библиотека,
"Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който, така да се каже, е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият род." Екхарт Тол
Коментари
Публикуване на коментар