Ревността

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг! 


Дамян Дамянов


Ревност

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.

Вие обичате едно същество , но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: " Той може да направи някое престъпление". Любовта изключва всякакво съмнение. Когато в любовта има най- малкото съмнение, липсва нещо.
При ревността ти мислиш , че този ,когото обичаш , могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, че го намразиш, като го намразиш , ще го разрушиш.

Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи.

При любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим.
При любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.
Яви ли се някакво недоволство любовта изчезва.Най- малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение - е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво користолюбие по пътя си.

От беседите на Петър Дънов




 

Премерена ревност


jealousy_965822Ревността е доста мъчително и разяждащо чуство и всеки от нас е ставал жертва на „зеленоокото чудовище“ и знае колко обсебващо е това. Лошо е и да сме „жертва“ на ревността на любимия човек. Оказва се, че ревността е полезна понякога, разбира се, когато е с мярка. Но прекалим ли с нея – тя трови съзнанието и тялото ни. Гледайки отстрани рев­ностни прояви на влюбен човек, лесно и бързо може да заключим колко грозно и дори понякога неадек­ватно е поведението на ревнивеца. Никой не е застрахован, че няма да се случи на него да ревнува или да е причина за ревност от другата страна. Ревността се появява, когато са налице силни чуства – силна любов или прекалено силно чуство за собственост. Ревността винаги е нелогична в очите на страничните хора. Те не разбират ревнивеца, защото не изпитват същите чуства като него и дори да са ги изпитвали някога, сега са на друга вълна.

И е много лесно да осъждаме и съетваме ревнивците, когато не сме в тяхното положение. Но това е същото, като да даваме съвети как се възпитава едно дете без ние самите да сме родители. Докато човек лично не се сблъска с ревността, той не може да я проумее, да я осъзнае, да разбере каква доза от нея е приемлива и каква вече надминава границите на нормалното и може да го унищожи. И тази дума е много подходяща, защото ревността е способна да унищожи както любовта ни, колкото и да е силна, така и целия ни живот.

Ревността е едно от малкото чуства, за който има определена доза. Нито по-малко, нито пове­че. Минем ли границите, несъмнено настъпва конфликт. Всяка двойка трябва да има точно определена доза ревност в съвместния си живот, за да съжителства щастливо. И е важно ревността да се проявява и от двамата партньори, защото имаче настъпват проблеми. Ако ревнива жена е във връзка с мъж, който няма и минимални прояви на ревност към нея, то тези двама души биха имали непрестанни конфликти. Той ще се чувства потискан и заду­шаван, а тя – недооценена и малко обичана.

Точната доза ревност е като мост между двамата партньори. Те имат свои неписани правила, с които се съобразяват, и знаят какво би наранило другия и какво не. Тези правила са си само техни и те не се съобразяват с общественото мнение. За някои семейства среща с бившите партньори е нещо немислимо, непростимо и неприемливо, докато за други може да е нормално и част от всекидневието. Да не говорим, че за партньори, при които връзката е от растояние, верността играе ключова роля. При едни тя е най-задължителният еле­мент, за други сексуалните изживявания с друг не са нищо болезнено.

Трябва в началот на връзката двамата партньори да говорят за това и да си изяснят нещата, за да са наясно какво желае другия и как го приема. Кол­кото и нищо да не значи за вас срещата с бившия ви съпруг/приятел, ако това наранява настоя-щия ви партньор и не е на­ложително, защо да го правите?

Много е лошо, когато единият от партньорите стане жертва на прекалена ревност от страна на другия, често бъди без да има причина за това. Този проблем се среща в много семейства и доста често е причина за раздялата им.

Маниакалната ревност, типична еднакво за мъже и за жени, е сериозен про­блем, който се преодолява трудно. Тя е съпътствана от скандали, сълзи, кон­фликти, недоверие, болка, отчуждеие, льжи и често приключва с реална изне­вяра. Ревнуваният страда много, тъй като се чуства наблюдаван, преследван, обижда го липсата на доверия от партньора, няма собствен живот. Ревнуващият страда от съмнения си, недоверието към другия и ненавист към самия себе си. Психолозите са категорични, че болезне­ната ревност е характерна за несигурни в себе си и връзката си хора, които се страхуват, че ще бъдат изоставени и не заслужават партньора си. При тези хора проблемът е не, че толкова не вярват на любимия, колкото, че не са уверени в себе си и се страхуват, че са недостойни за това щастие и любов. Много често, хората, които ревнуват толкова силно, самите те са склонни да изневеряват или даже вече са го правили и сега обръщат вината си в прекалена ревност.

Другият полюс – липсата на каквато и да било ревност, също не е здравословна. Така се губи тръпката на любовната връзка и двамата влюбени почват да се приемат за даденост. Когато партньора ви ви показва, че не го интересува какво правите и имате пълна свобода на действие, вие рано или късно ще решите да се възползвате от това и да съгрешите. Дори да го нараните, няма как да разберете това от отношението му.

Златната среда в ревността не е препоръчителна, а задължителна.. Ревнувайте, за да галите мъжкото его, но никога толкова, че да убиете желанието да ви обичат. Оставете да ви ревнуват до степен да ви желаят повече, но никога дотам, че вие да спрете да желаете любимия.
Източник:  http://mamita-bg.com

Коментари

  1. ;-))))) РЕВНУВАТ НАЙ-ВЕЧЕ ТЕЗИ ДЕТО НЕ СА СИ НА МЯСТОТО И НЕ СЕ ОТДАВАТ НА 100% , ТЕЗИ КОИТО НЕ ЦЕНЯТ,НЕ УВАЖАВАТ СЕБЕ СИ И СА НЕСИГУРНИ В СЕБЕ СИ , ТЕЗИ КОИТО ИМАТ ПАРТНЬОРА ЗА СОБСТВЕНОСТ И СЕ СТРАХУВАТ ДА НЕ ГО ИЗГУБЯТ .... ВСЪЩНОСТ РЕВНОСТТА ПРОВОКИРА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ТАКА НАРЕЧЕНАТА ИЗНЕВЯРА... ВСЪЩНОСТ ИЗНЕВЯРА НЯМА ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ ИЗНЕВЕРЯВА НА СЕБЕ СИ.... РЕВНОСТТА ВСЪЩНОСТ Е АГРЕСИВНО ЧУВСТВО КОЕТО ОТБЛЪСКВА... АКО ОБИЧАШ СЕБЕ СИ И ЧОВЕКА С КОЙТО ИСКАШ ДА ИМАШ НЕЩО ОБЩО- ОСТАВИ ГО ДА Е СВОБОДЕН. аКО ТОЙ В СВОЯТА СИ СВОБОДА ТЕ ИЗБЕРЕ, КАКТО И ТИ... ОК... ИМА ЛЮБОВ ... АКО В СВОБОДАТА СИ ИЗБИРАМЕ ДРУГ- ОК .... КОГАТО НАИСТИНА СЕ ОБИЧАМЕ С ЛЮБОВТА НИЕ НЕ ГЛЕДАМЕ ДА ОГРАНИЧИМ ДРУГИЯ И НЕ ГО ЗАЛИВАМЕ С ОТРОВАТА РЕВНОСТ ... АКО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА НЕЩО МЕЖДУ НАС ПО ДОБРЕ ДА ОСТАВИМ ДРУГИЯ ДА СИ НАМЕРИ ДРУГ ЧОВЕК С КОЙТО ДА Е ПО ЩАСТЛИВ.... КОГАТО Я ИМА ЛЮБОВТА ТИ СИ ЩАСТЛИВ ОТ ТОВА КОЕТО ПРАВИШ ЗА ТАЗИ ЛЮБОВ, ВРЪЗКА- ДАВАШ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ, ОТДАДЕН СИ И ЗНАЕШ, ЧЕ И АКО ОТСРЕЩА Е ТАКА НЕЩАТА ЩЕ СА ПРЕКРАСНИ ... АКО ДРУГИЯ ТИ ИЗНЕВЕРЯВА ЗНАЧИ ТОЙ ИМА НЯКАКВА ПРАЗНОТА КОЯТО ИСКА ДА СИ ЗАПЪЛНИ.... ТОЙ НЕ НИ ИЗНЕВЕРЯВА, А ЗАПЪЛВА СОБСТВЕНАТА СИ ПРАЗНОТА... ВСЪЩНОСТ В ОТНОШЕНИЯТА НИ НИЕ ЧЕСТО ПОДХОЖДАМЕ ПРАЗНИ КЪМ ДРУГИТЕ- ТЪРСИМ ТЯХНАТА ЛЮБОВ ДА ЗАПЪЛВА НАШАТА ЛИПСА, ПРАЗНОТА.... ВМЕСТО ДА ОТКРИЕМ И ОТПРИЩИМ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗВОР НА ЛЮБОВ... И ДА СМЕ ПЪЛНОВОДНИ..... ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ДВАМА ПЪЛНОВОДНИ- ТЕ ЩЕ СЕ ЗАЛИВАТ И ПРЕЛИВАТ ОТ ЛЮБОВ.... ТАКА ЧЕ РЕВНОСТ И ИЗНЕВЯРА ИМА САМО МЕЖДУ "ПРАЗНИ" ХОРА... ПРАЗНИТЕ ХЛЕНЧАТ И ПОСТОЯННО ИСКАТ, ИЗИСКВАТ, ПОСТАВЯТ УСЛОВИЯ... ПЪЛНОВОДНИТЕ ХОРА ТЪРСЯТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДАВАНЕ, ВНИМАНИЕ, ПОЛЕЗНОСТ.. ТЕ СА ЖИВИ, ДЕЙНИ, ОТЗИВЧИВИ, ТОЛЕРАНТНИ... А ВИЕ ОТ КОИ СТЕ? ;)))))

    ОтговорИзтриване
  2. От вторите :) пълноводните, живите, дейните, отзивчивите, толерантните :)
    Страхотен пост, поздравления :)

    ОтговорИзтриване
  3. благодаря ти пълноводна МАЯ ♥♥♥

    ОтговорИзтриване
  4. от това имах нужда Веселин!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации