Ева и Адам

ЗА ЛЮБОВТА - Джиду Кришнамурти

2011-12-22T15:45:00.001+02:00

„УМЪТ, който е угнетен от СТРАДАНИЯТА, никога НЯМА ДА РАЗБЕРЕ – КАКВО Е ЛЮБОВТА. Любовта не е продукт на мисълта, която произтича от миналото. Мисълта не е способна – да култивира любов.

ЛЮБОВТА Е ВИНАГИ – АКТИВНО НАСТОЯЩЕ.
С ума си знаете, че ЕДИНЕНИЕТО на човечеството е жизнено важно и че ЛЮБОВТА – Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ, към това. Но кой да ви научи да обичате?... Когато прилагате дисциплина и воля, за да обичате – ЛЮБОВТА изчезва, през прозореца...

Красотата – не е нещо, което можете да наблюдавате. КРАСОТАТА СЪЩЕСТВУВА само тогава, КОГАТО СЪРЦЕТО И УМЪТ ВИ – ПОЗНАВАТ ЛЮБОВТА... Без ЛЮБОВ – Сърцето и Умът са деформирани и повърхностни. Но когато има Любов и Красота – всичко, каквото и да правите, е правилно; във всичко, каквото и да правите, съществува порядък.

Ако знаете КАК да ОБИЧАТЕ – то можете да правите всичко, каквото поискате, защото ЛЮБОВТА ЩЕ РАЗРЕШАВА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ.

ЛЮБОВТА – не е временна. ТЯ, едновременно Е ВЕЧНА И БЕЗЛИЧНА; ТЯ, ЕДНОВРЕМЕННО Е НАСОЧЕНА КЪМ ЕДИН И КЪМ ВСИЧКИ. Тя е като ЦВЯТ, чийто аромат може да вдъхнете, но може и да не забележите, минавайки покрай него. Този ЦВЯТ съществува ЗА ВСЕКИГО. За ЦВЕТА – няма значение – намира ли се човек БЛИЗО ДО ГРАДИНАТА, или е много далеко. ЦВЕТЪТ е изпълнен с АРОМАТ и затова го ИЗЛИВА ВЪРХУ ВСИЧКИ.

Само ЧИСТИЯТ УМ познава ЛЮБОВТА. Да се открие това – е удивително нещо; това е възможно само когато МИСЪЛТА Е РАЗБРАЛА – САМАТА СЕБЕ СИ и естествено е ДОСТИГНАЛА – ДО КРАЯ... Тогава – ЛЮБОВТА – няма противоположност; тогава ,в НЕЯ – няма конфликт.

ЛЮБОВТА Е ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА МИСЪЛТА И ВРЕМЕТО, а следователно – и ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАДАНИЕТО, което означава –

да ОСЪЗНАЕТЕ, че СЪЩЕСТВУВА ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ, наречено ЛЮБОВ...

Вие трябва да го РАЗБЕРЕТЕ – за самите себе си, но за това

е НЕОБХОДИМО ДА ПРИТЕЖАВАТЕ СВОБОДАТА – ДА ГЛЕДАТЕ БЕЗ ВСЯКАКВО ОСЪЖДАНЕ, БЕЗ ВСЯКАКВО ОПРАВДАНИЕ, БЕЗ ВСЯКАКВО СЪГЛАСИЕ, ИЛИ НЕСЪГЛАСИЕ...

Но – да гледаш – това е от най-трудните неща в живота, също както и да слушаш... Да гледаш и да слушаш – това е едно и също.“

ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ – за ЛЮБОВТА

Емоцията на Страха и Емоцията на Любовта - Нийл Доналд Уолш

2011-12-21T10:25:00.000+02:00

Любов или Страх

"Всичко, което мислим, казваме, правим
Всички решения, които вземаме
Всичките ни реакции, отговори,
всичко, което преживяваме
идва от два основни източника:
Те или произтичат от Любовта или от Страха

За повечето хора това е Страха"

Какво е страха и от какво ни е страх всъщност? - разказва световно признатия автор на "Разговори с Бога" Нийл Доналд Уолш.
Каква е неговата формула за трансформиране на страха...

УЧЕНИКЪТ ХЕРКУЛЕС - МИТЪТ

2011-12-13T20:09:00.000+02:00

"Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си"

МИТЪТ

Той стоял пред своя Учител и смътно разбирал, че преживява криза, водеща до промени в неговия говор, възгледи и планове. Учителят го погледнал и останал доволен от него.

- Как е твоето име? - попитал той и зачакал отговор.

- Херакъл - прозвучало в отговор, - или Херкулес. Казват, че това означава славата на Хера, сиянието и лъчезарността на душата. Кажи ми какво е душа, Учителю? Кажи ми истината.

- Тази душа е твоята и ти ще я откриеш, когато изпълниш задачата си като откриеш и използваш своето естество. Кои са твоите родители? Разкажи ми, сине мой.

- Моят баща е божествен. Не го познавам, но съм дълбоко убеден, че съм негов син. Майка ми е земна жена. Познавам я добре и именно тя ме е направила такъв, какъвто ме виждаш сега. Освен това, о, Учителю на моя живот, аз съм единият от близнаците. Има още един, който много прилича на мен. Него също го познавам добре и все пак не го познавам. Единият е от земята, т. е. земен, а другият е син Божий.

- На какво са те обучили Херкулесе, сине мой? Какво умееш и как са те учили?

- Изучавал съм всички предмети, добре съм образован, добре тренирай, послушен съм и мнозина ме познават. Познавам всички книги, всички изкуства и науки. Опитен съм в полската работа, но владея и изкуството на онези, които могат да си позволят да пътешестват и да опознават хората. Смятам себе си за човек, способен да мисли, чувства и живее.

Но има едно нещо, о, Учителю мой, което съм длъжен да ти кажа, за да не те въвеждам в заблуда. И то е, че съвсем наскоро убих всички, които ме обучаваха в миналото. Убих своите учители и в търсене на свободата вече не съм свързан с нищо. Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си.

- Сине мой, това е мъдра постъпка и вече си свободен. Започни сега да се трудиш, като в същото време помниш, че с последното завъртане на колелото ще се появи тайната на смъртта. Не забравяй това. Каква е твоята възраст, сине мой?

- Бях на осемнадесет години, когато убих един лъв и оттогава нося негова кожа. На двадесет и една срещнах своята невяста. Сега стоя пред теб тройно свободен: свободен от предишните ми учитело, свободен от страховете си и истински свободен от всякакви желания.

- Не се хвали, сине мой, а ми докажи природата на свобода, която усещаш. В знака на Лъва ти отново ще се срещнеш с лъва. Каква ще направиш? В знака на Близнаците учителите, които си убил, отново ще пресекат твоя път. Наистина ли си ги оставил зад гърба си? Какво ще направиш? В знака на Скорпиона отново ще се бориш с желанието. Ще бъдеш ли свободен или змията ще те обвие в своята хватка и ще те повали на земята? Какво ще направиш? Приготви се да потвърдиш думите се и да докажеш, че си свободен. Не се хвали, сине мой, а ми докажи свободата си и твоето дълбоко желание да служиш.

Учителят потънал в мълчание, а Херкулес се оттеглил и застанал пред първите велики Порти. Тогава Председателстващият в Съвещателната палата на Господ се обърнал към Учителя и му наредил да призове боговете за свидели на този опит и на първата крачка на новия ученик по Пътя. Учителят ги призовал. Боговете откликнали. Те дошли и донесли на Херкулес своите дарове, като освен това му дали и много мъдри съвети, тъй като знаели какви са предстоящите задачи и опасности по Пътя.

- Минерва му подала рядко красива дреха, изтъкана от самата нея. Тя много му отивала и Херкулес я наметнал тържествено и гордо, с младежки жар. Той трябвало да изпита себе си.

Вулкан изковал за Херкулес златни доспехи, за да предпази сърцето му - източника на живота и силата. Този златен дар бил поставен върху тялото и новият ученик, защитен от него, се почувствал уверен. Но на него все така му предстояло да докаже своята сила. Появил се Нептун с два коня и подал поводите им в ръцете на Херкулес. Тези коне пристигали направо от Страната на водите и се славели с рядка красота и необикновена сила. Херкулес бил много доволен, защото трябвало да докаже умението си да управлява два коня.

Меркурий се появил с изискани думи и изключително остроумие. Той носел меч с рядка изработка, поставен в сребърна ножница, и го подал на Херкулес. След това Меркурий пристегнал меча върху бедрото на Херкулес с поръката да го поддържа остър и блестящ. "Той трябва да разделя и отсича -казал Меркурий, - с него трябва да се борави точно и изкусно". Херкулес изразил благодарност с радостни думи . На него все така му предстояло да докаже уменията си.

Под звуците на фанфари и тропот на подкови, озарявайки всичко наоколо със светлина, се появила и колесницата на Бога-Слънце. От нея слязъл Аполон и с присъщото си величие и очарование дарил Херкулес с лък, сияещ от светлина. Преди да придобие достатъчно сила, за да го опъне, ученикът трябвало да премине през девет широко отворени Порти. Цялото това време щяло да му е необходимо, за да стане Стрелец с лък. Въпреки това, когато този дар му бил предложен, Херкулес го поел в ръце, уверен в своята все още недоказана сила.

И така той се изправил в пълно снаряжение. Боговете стояли до неговия Учител и наблюдавали радостната възбуда на Херкулес. Той играел пред боговете, показвайки своите придобивки и хвалейки се със силата си. Неочаквано той се умълчал и дълго се замислил; после подал юздите на един приятел да задържи конете, на друг дал меча, на трети - лъка. След това тичешком се скрил в близката гора.

Боговете чакали завръщането му, като се учудвали от странното му поведение, което не разбирали. Скоро той се върнал от гората, размахвайки дебела тояга, отрязана от здраво и силно дърво.

- Това е моето собствено оръжие - провикнал се той. -Никой не ми го е давал, а аз мога да го използвам с голямо майсторство. О, богове, наблюдавайте моите велики дела!

Тогава и едва тогава Учителят казал: - Тръгни напред към своите подвизи!

Разработване на Мита

Сега пристъпваме към разглеждането на самия Херкулес. Това е много интересна история, интерпретирана от много писатели. Дискусията за детайлите от неговия живот или за последователността на събитията не влизат в нашата задача. При различните преразкази има разминавания в детайлите в зависимост от пристрастията на всеки историк. Те могат да бъдат научени от многото класически истории и речници. Тук ние ще се занимаем единствено с дванадесетте знаменити подвизи, за които четем следното:

"По волята на Юпитер, Херкулес бил предаден във властта на Евристей и трябвало да се подчинява на всичките му изисквания. Той помолил за съвет оракула на Аполон и получил отговор, че ще му се наложи дванадесет години да бъде в подчинение на Евристей, както е заповядал Юпитер; по-късно, след като извърши славните си подвизи, той ще се присъедини към боговете".

Така, той се впуска в своето начинание и като ученик, ръководен от своята душа, извършва дванадесет подвига, всеки от които в един от знаците на зодиака. По този начин той става олицетворение на всеки ученик, стремящ се да измине своя собствен път и да покаже, че е постигнал контрол над силите на своята природа. Освен това той изразява етапа, на който сега се намира човечеството.

Първоначално той се наричал Алкеид, но името му било променено на Херкулес след като преживял един необикновен опит още преди да започне своите подвизи. Името Херкулес означава "славата на Хера", а Хера олицетворява Психея, или душата, така че в неговото ново име е въплътена мисията му, а именно чрез активна работа на физически план да прояви славата и могъществото на своята вътрешна божественост.

В един от древните индийски ръкописи се казва: "Овладяването на живота, затворен във форма, носи просветление"; именно това изкуство на обуздаване на формата е славният завършек на подвизите на Херкулес. Казват ни, че той имал божествен баща и земна майка; така, както и при всички синове на Бога, ние виждаме същата основна символика. Като индивидуалност те са прототип на проявената двойственост на Бога: живот във форма, душа в тяло, а също и дух в материя. В тази двойственост е славата на човечеството, но с нея е свързан и проблемът, който всеки човек трябва да реши. В човека се срещат Отецът-Дух и Майката-Материя и задачата на ученика е да се освободи от веригите на Материята и да откликне на любовта на Отеца.

Тази двойственост се проявява и във факта, че Херкулес е единият от двама близнаци. Четем, че единият близнак е роден от земен баща, а вторият е син на Зевс. До това велико прозрение достига всяко развито и самоосъзнато човешко същество. То започва да осъзнава, че в неговата природа си дават среща два аспекта. Такъв човек обикновено проявява себе си чрез добре развита и високоорганизирана (ментално, емоционално и физически) личност, трите съставни части на която са отлично координирани в единно цяло. В него заговорва и духовната природа с нейните импулси и прозрения, с неотклонния й стремеж към жизненоважните и божествени неща; наблюдава се и постоянна вътрешна борба в резултат от така осъзнатата двойственост. Херкулес е ученик във физическо тяло, но понякога е способен, подобно на Св. Павел, "да се въздига до третото небе" и да влиза в контакт с божествените същества. В това състояние той виждал Плана, разбирал какво трябва да извърши и прониквал в реалността на духовния живот.

В историята на неговия живот има един малък, но интересен факт, отразяващ същата истина. Казват, че още като дете Херкулес убива своя брат-близнак. Така той престава да е разделено цяло, или двойственост, тъй като душата и тялото му вече образували единно цяло. Това винаги е характерно за етапа на ученичеството. Той осъществява единението и познава себе си като душа в тяло, а не като душа и тяло, и това разбиране оттук нататък оцветява всичките му действия. Според преданието още в люлката жизнерадостният младенец убива две змии, с което отново се подчертава двойствеността. В това негово действие прозира предусещане на бъдещето, където той ще покаже, че физическата природа вече няма власт над него, че успява да удуши змията на материята и че великата илюзия повече не го държи в своя плен. Той убива както змията на материята така и змията на илюзията. В символиката на змиите се говори за три змии: едната олицетворява материята, другата - илюзията, а третата - мъдростта. Последната змия се открива само тогава, когато са убити първите две.

Това усещане за двойственост е характерно за първия етап от духовния опит. То оцветява мислите на всички велики световни стремящи се и мистици. Спомнете си какво възкликва Св. Павел, борейки се с този проблем:

"Тогава открих закона, че когато извърша добро, злото остава в мен.

Аз се наслаждавам на Божия закон, следвайки вътрешния човек, но виждам и друг закон в моето тяло, който воюва със закона на моя ум и ме държи в плен на закона на греха, който е в моето тяло.

Благодаря на Бог чрез нашия Господ Иисус Христос. Така че с ума си да служа на божия Закон, но с плътта си - на закона на греха. " (Към Римляните, VII, 21 -25)

Според преданието, докато Херкулес растял, на неговото образование било отделяно голямо внимание. Той бил обучен на всички възможни науки, а всяко негово умение било добре развито и организирано. Какъв урок можем да извлечем от това? Трябва да се разбере, че всеки ученик, ако действително цени това звание, на всяка цена трябва да бъде високоразвит член на човешкото семейство. Всичките три части на неговата природа трябва да бъдат проявени; неговият ум трябва да бъде правилно запълнен и функциониращ и той трябва да умее да го използва; чувствената и емоционалната му природа трябва да откликва на всички видове контакти; а физическото му тяло трябва да бъде подходящ посредник за проявление на обитаващата в него душа и да бъде подготвено за изпълнение на задачите, които човек си поставя.

От векове сред стремящите се съществува тенденция да принизяват ролята на ума. Те са склонни смело да заявят: "Умът е убиец на реалността" и благодарение на своята неосъзната умствена леност и инертност смятат че най-важно е да развиват природата на сърцето. Те възприемат ума с неговата способност да анализира и различава като клопка и заблуда. Това обаче е груба грешка. Знанието за Бога е също толкова важно и необходимо, колкото и любовта към Бога и това със сигурност ще стане ясно през новата епоха с нейния нов тип стремящи се. Светостта, благостта и любящото благоразположение имат своето място в общата характеристика на стремящия се, но съчетани с глупост и с неразвити умствени способности те не могат да принесат такава полза, каквато биха могли, ако бъдат подкрепени с интелект. Ако взаимно се допълват с високо развит интелект и умствени способности, ориентирани към божественото знание, те ще формират знаещ Бога човек със световно влияние, който ще може както да обича, така и да учи своите събратя.

И така, Херкулес бил подготвен във всички области на знанието и е можел да получи място сред мислителите на своето време. Казват ни също така, че неговия ръст е бил четири лакти (древна мярка за дължина, равна на 45 см - бел. ред.), символичен израз на това, че той е достигнал цялостно развитие на всички елементи на четирисъставната си личност. Според едно определение човекът е куб, "град, стоящ четириъгълник". Херкулес е бил развит физически, емоционално и умствено, а към тези три фактора се добавя и четвърти — душата, която съзнателно владее своя механизъм, развитата личност.

По-нататък се казва, че достигайки зрелостта и бидейки обучен на всичко, което светът може да му предложи, Херкулес унищожил своите учители. Той ги убил всичките и така се избавил от тях. Защо? Защото е достигнал до равнище, при което може да стои на собствените си крака и да прави собствени заключения, ръководейки живота си и вършейки своята работа. Така той е трябвало да се освободи от всички, които искат да го ръководят, да се избави от авторитетите и да тръгне да търси свой собствен Път, за да може сам да осъществи контакт с живота. Именно на този етап на развитие днес се намират много стремящи се. Те притежават голям обем теоретични знания, имат относително широки технически познания за природата на Пътя и за онова, което трябва да извършат на него, но все още не стоят здраво върху своите крака и не вървят по Пътя. Те са сами, лишени от подкрепа, нуждаят се от напътствие и търсят някой, които да им подскаже какво да правят и в какво да вярват. В третия подвиг, извършен от Херкулес в знака Близнаци, виждаме как той преминава изпитание в този смисъл и доказва, че е имал право да предприеме такава крачка. Тогава той прави интересното откритие, че далеч не е толкова свободен и силен, както си е въобразявал в своя юношески ентусиазъм.

В мита се разказва, че когато Херкулес станал на осемнадесет години, той убил лъва, който вилнеел из околностите, и започнал да прави и други неща в полза на обществото, така че постепенно името му станало известно. Числото осемнадесет винаги е символично. В него се съдържа числото десет -символът на личното съвършенство, плюс числото осем, което според някои номеролози е числото на Христовата сила. В новия цикъл на ученичеството именно силата на Христос, търсейки своето проявление, предизвиква обърканост и трудности, характерни за този етап. Тук може би е важно да отбележим следното:

"Числото осем е кръг, съдържащ всички възможности, от които Светлината ще извлече Съвършенството, но в случая той е усукан или превъртян. Змията сега не захапва своята опашка в края на цикъла, а се извива и пресуква в пространството и чрез това изкривяване създава погрешен образ за себе си... но в числото осемнадесет виждаме Прав и Преплетен Път: Точката се разгръща и превръщайки се в единица тя става ос, около която се върти нашият живот. На този етап Посветеният се сблъсква с божествената истина и чувства могъщия зов на Единия Живот. Затова той се старае да подчини пресуканата линия (8) на правата линия (1)." (Тhe Key of Destiny /Ключът на Съдбата/, Х.А. аnd F.Н. Curtiss, стр. 246-247).

Интересно е да се отбележи и казаното в Кавала:

"Осемнадесетият път се нарича Дом на Влиянието... и по пътя на проучването се изследва тайната и скритият смисъл, които живеят в неговата сянка и които проникват в него от причината на всички причини". (Сефер Йецира, № 30).

Именно това започва да прави Херкулес на осемнадесет години. Той трябва да тръгне по Пътя, където всичко скрито може да излезе на светло; той достига до точката, в която може да познае самия себе си и да започне да изследва скритите сили на природата. Това е проблемът, с който се сблъскват всички ученици.

Следващият епизод от неговия жизнен път е женитбата му и раждането на трите му деца - символичен израз на истината, че той се е слял с Психея, душата. От този съюз се раждат или започват да се проявяват трите аспекта на душата. Той се научава да познава природата на духовната воля и да я използва в управлението на своя живот. Херкулес изпитва въздействието на духовната любов и осъзнава потребността от служене. Духовният ум започва да му разкрива истината и той вижда основополагащата цел. Това са висшите съответствия на трите аспекта на неговата личност - на ума, на емоционалната природа и на физическото тяло.

После виждаме как Херкулес преминава през един доста особен етап. В древния разказ четем, че Хера (Психея, или душата) го направила безумен. От ревност тя му изпратила безумие и в това състояние той убил своите деца, приятели и въобще всички, с които бил свързан. Можем да предположим в тази връзка, че той преминава през едно нездраво състояние, общо за всички начинаещи, стъпили по Пътя на Ученичеството, при което болезнената им съзнателност изисква жертване на всеки и всичко заради разкритието на индивидуалната душа? Това е най-разпространената грешка на стремящите се. Тяхното чувство за пропорция често отслабва и съотношението на ценностите се изкривява. Уравновесеният и разумен живот, която е идеал за Сина на Бога, се принася в жертва на фанатичния стремеж за достигане на духовен прогрес. Духовните амбиции увличат стремящия се, той приема разрушително поведение, става неуравновесен и по правило с него е трудно да се живее. В библейския текст срещаме следната мъдра мисъл: "Не бъди прекалено правилен, иначе от какво ще умреш?" В широк смисъл този етап може да се илюстрира с примери за фанатичните жертви в източните религии, при инквизицията и протестантите (борци на Завета), както и при всички, които тълкуват истината срещу убежденията на друга група вярващи.

Казват, че когато Херкулес се излекувал (за щастие) от безумието си, му било дадено ново име, посочено му било ново място за живеене и му били предречени за изпълнение дванадесет подвига. Твърди се също, че му било казано: "От този ден твоето име вече няма да е Алкеид, а Херкулес. Ще устроиш своя дом в Тиринт и там, служейки, ще извършиш дванадесет подвига. Когато успееш в това, ти ще станеш един от Безсмъртните". (Гръцка и Римска митология, том 1, Фокс)

След като възстановява душевното си здраве, Херкулес изцяло променя посоката на своя живот. Той никога повече не се връща да живее на предишното място. Името на душата става и негово име и това винаги му напомня, че мисията му вече е да прослави душата. Предначертани му били дванадесет велики подвизи, които трябвало да поставят печата за завършека върху неговия живот и да докажат правото му да се влее в голямата група на Безсмъртните - така той стъпва на Пътя.

Казват, че неговата личност символизира Фиксирания Кръст на небесата, образуван от четирите съзвездия - Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. Според преданието той бил изключително силен физически, много упорит психически и готов да атакува всяка преграда и сляпо да се втурне във всяко начинание. Нищо не можело да го отклони от целта му и изучавайки неговите подвизи ще се убедим, че той се хвърля в тях решително. Нищо не го разсейва, нищо не го плаши и той целенасочено върви по своя път. Той приема като свой древния девиз, насочващ действията на всички активни ученици, а негова душа го подтиква да развие "способността да прави, способността да дерзае, способността да мълчи и способността да знае". "Да можеш да правиш" е девиз на Телеца и това умение е проявено в дванадесетте подвига на Херкулес. Той символизира Лъва, тъй като винаги е носел лъвска кожа като доказателство за своето мъжество и в съответствие с девиза на този знак - "способността да дерзаеш"; никаква опасност не го е плашила и не е имало трудности, които да го принудят да отстъпи.

Възможно е неговото най-голямо постижение да е онова, което извършва в знака Скорпион, защото да се преодолее илюзията е изключително трудно. Това Херкулес успява да извърши в знака Скорпион, чиито девиз е мълчанието. В Козирог той става Посветен, а това равнище е невъзможно докато не бъде победена илюзията и човек не придобие способността да мълчи. Ето защо като безсловесен младенец в люлката той символизира висшето постижение като удушава двете змии. Впоследствие, вече като зрял мъж, той символизира Човека-Водолей, чийто девиз е "Знание". Той развива своя ум и използва интелекта си за активна работа и служене. Така, като действа и дерзае, като мълчи и знае, той преодолява всички препятствия и неотклонно напредва от Овен към Риби, започвайки в Овен като скромен стремящ се и завършвайки в Риби като всезнаещ и победоносен Спасител на Света.

Трябва да отбележим, че в историята за Херкулес никъде не се съобщава той нещо да е твърдял, а се посочва само какво е правил. В историята за още по-великия Син Божи Иисус Христос се разказва не само за това, което е правил, но и за онова, което е говорил. В мълчанието на Херкулес, в неговото неотклонно движение напред, независимо от неуспехите и срещаните трудности, в неговата сила да издържи на всичко ние виждаме качествата на ученика. В историята на Иисус Христос, в демонстрираните от него сили и в изречените напътствия откриваме свидетелство за това, че той е Посветен.

И сега, когато Херкулес е съзрял и е придобил качествата, необходими за неговата мисия, ние четем, че боговете и богините направили всичко възможно, за да го екипират за онова, което му предстои. Той получил всичко, което е било възможно да получи от света. Предоставени са му били и силите на душата, които той е трябвало да се научи да използва. Според преданието Минерва му дала красива дреха, но доколкото никъде не се казва, че той впоследствие я е носил, може да се предположи, че става дума за символ. Историята познава много случаи на подаряване на дреха: Йосиф получава от баща си многоцветна дреха, плащът на Илия се предава впоследствие на Елисей, а одеждите на Христос били разделени и оспорени от войниците по време на разпятието. По общо мнение дрехата е символ на призванието. Така, призванието на Илия преминава към Елисей, а призванието на Христос, Спасителя на Света, завършва с разпятието, след което той преминава към по-велика и важна работа.

Придобитата от Херкулес мъдрост в резултат от сливането му с душата си утвърждава у него съзнанието за собственото му призвание. Той бил устремен към духовния живот и нищо не било в състояние да го откаже. Вулкан му дал магнетични и предпазващи златни доспехи (символ на енергиите, произтичащи от висшите източници на духовната сила), които биха позволили на стремящия се да извърши дванадесетте подвига и да върви напред без страх. От Нептун, бога на Водите, той получил коне. Символиката на този дар е много интересна. Конете, както и самият Нептун - богът на водите (или на емоционалната природа), олицетворяват способността на човека да се носи по руслото както на мисълта, така и на емоционалната реакция. Подвижната емоционална природа с нейната възприемчивост и способност да чувства, ако бъде правилно използвана и подчинена на божествените цели, е една от най-големите ценности, които ученикът владее. С помощта на Нептун и неговите бързи коне Херкулес би могъл да е във връзка и с най-отдалечената област, в която евентуално ще извършва своите подвизи. Чрез емоционалната чувствителност и отклик ние също можем да се намираме във връзка със света, в който се борим. След като получава по този начин призвание, духовна енергия и чувствителност, Херкулес получава и меч от Меркурий, вестителя на боговете. Този дар има дълбоко значение, защото мечът е символ на ума, който дели на части, разединява и разсича. Това умение прибавя Меркурий към останалите подаръци, дадени на Херкулес - ментален анализ и умение да различава. Преданието разказва, че и Аполон, самият бог-слънце, се заинтересован от Херкулес и размислял какво точно да му даде, така че да е от полза. Накрая му дал лък и стрела като символ на способността да се върви право към целта. Това е символ и на всепроникващрто озарение, на лъча Светлина, който при необходимост би могъл да освети неговия път.

Екипирай по този начин, Херкулес бил готов за великото си изпитание. И когато всички подаръци били му дадени и той се изправил в цялото си божествено снаряжение, научаваме една много интригуваща подробност: захвърляйки всичко, той отишъл и си отсякъл проста здрава тояга. Всички тези божествени дарове били необикновени и прекрасни, но Херкулес все още не знаел как да ги ползва. Той чувствал своето призвание, вярвал в духовната енергия, разбирал че може да има контакт чрез конете и че разполага с лъка и стрелите на Просветлението, но на него му трябвала привичната, собственоръчно издялана тояга. Той по-скоро би си проправял път с помощта на това, което добре владеел, отколкото да използва непознати и подарени оръжия. И така, Херкулес грабнал в ръце своята тояга и тръгнал на среща с подвизите.

Тантриското преобразяване - Ошо

2011-09-25T12:57:00.001+03:00

'Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия...

В тантра се казва: ако ти си наред, и светът ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично.

Ако в теб цари безредие - така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена.
Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава...

В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стъпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж...
За да влезеш в тантра, трябва да признаеш, че си роб, че робството е дълбоко вкоренено в теб, че то трябва да бъде премахнато...

Преди да се занимаем с предвидените за днес сутри, трябва да си изясним нещо във връзка с тантристката карта на вътрешното съзнание...
Според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена - само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж… Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога.

Съвременната дълбинна психология разбра това и нарече феномена с термина бисексуалност. В тантра от пет хиляди години това схващане е азбучна истина, едно от най-големите открития на света. Въоръжени с тази дълбока истина, ние можем да проникнем навътре в самите себе си. Защо мъжът се влюбва в жената? Защото я носи в себе си, иначе никога не би се влюбил. А защо именно ти се влюбваш в точно определена жена? На света съществуват хиляди, милиони жени и въпреки това в един миг само една от тях става важна за теб, като че ли всички останали са изчезнали, а единствено тя продължава да живее? Защо? Защо онзи мъж е така привлекателен за теб? Защо в миг нещо - дълбоко там вътре - така сладостно щраква?

Тантра казва: "Ти носиш в себе си образа на жена или мъж." Всеки мъж носи в себе си по една жена. Всяка жена носи в себе си по един мъж. И когато някой отвън изведнъж съвпадне с вътрешния образ, ти се влюбваш - това е положението с любовта, това е нейният смисъл...

Външната жена обаче никога не задоволява напълно, защото никоя жена отвън не е в състояние да съвпадне напълно с вътрешната... Може да се постигне някакво съвпадане - съществува привличане, магнетизъм и какво ли не, но постепенно всичко това отслабва...

Какъв е изходът сочен от тантра, какво ни съветва да сторим тя? Тантра казва: "Няма начин външното да те задоволи напълно, трябва да се придвижиш навътре, да откриеш вътрешния си мъж или жена, да осъществиш вътрешен полов акт." Това е големият тантрически принос.

Но как е възможно това? Опитайте се да разберете картата. Вече ви говорих за седем чакри и йогико-тантристката физиология. При мъжа Муладхара е мъжка, а Свадхищхана - женска. При жената Муладхара е женска, а Свадхищхана - мъжка и т. н. До шестата чакра двойствеността продължава да съществува. Едва седмата е недвойствена.

Вътре в тебе съществуват три двойки: Муладхара и Свадхищхана трябва да встъпят в брак, Манипура и Анахата - също, както и Вишудха и Аджня.
Когато енергията се движи навън, нуждаеш се от външна жена: Коитусът с външна жена, любовната връзка с нея никога не са постоянни, така че по този начин можеш да получиш само известни проблясъци за истината. За няколко мига може напълно да потънете един в друг, но много скоро се озоваваш захвърлен на милостта на самия себе си, и то дори със злоба. И отмъстителност.

Ето защо след всяко правене на любов винаги остава известно разочарование - отново си се провалил, не стана така, както си го искал. Е да, достигнал си върха, но още преди да успееш да му се порадваш - и него го няма, отново падение. Още преди да достигнеш до връх, пропадаш в долина...

Външната среща може да бъде единствено и само моментна, но затова пък вътрешната може да трае вечно. Колкото по-високо стигаш, толкова по-вечна е тя. За мъжа първата чакра - Муладхара - е мъжка. Дори когато правиш любов с жена отвън, тантра те съветва да не забравяш вътрешната жена. Прави любов с външната, но помни и вътрешната. Нека съзнанието ти се движи навътре. Забрави напълно външната жена. В момента на оргазма забрави мъжа или жената напълно. Затвори очи, остани вътре, превърни преживяването си в медитация. Винаги, когато енергията ти се вълнува, трябва да използваш случая, винаги. Защото именно в такъв момент можеш да осъществиш контакт - да заминеш на вътрешно пътешествие.

В повечето случаи не е особено лесно да погледнеш навътре, но в любовния миг ти не си вече обикновен мъж или жена Тогава си в своя максимум. В момента на оргазма цялата ти телесна енергия пулсира в неистов танц. Всяка клетка, всяка фибра танцува в ритъм, обгръща те хармония, непозната в обикновения живот. Сега е моментът, моментът на хармонията. Използвай го като проход навътре. Прави любов, но медитативно, вглеждай се в себе си.
Пред теб зейва широко отворена врата - вратата на тантристката опитност.

Тантра отваря вратата пред теб и ги казва, че си щастлив само защото вратата е зейнала, а през нея към теб е потекла част от вътрешното ти блаженство. Блаженството не идва от външната жена, от външния мъж, а от най-исконните ти дълбини. Външното присъствие е само повод за вътрешно преживяване.

Тантра не твърди, че любовта с външен мъж или жена е грях, а просто, че такава любов не води твърде далеч. Тантра твърди, че може да използваш тази любов като вълна, на гребена на която да се отправиш навътре, да се потопиш в един неземен свят, да полетиш. Твоята стрела може да повлече към заветната цел след себе си и лъка, ти можеш да станеш Сараха.

Ако по време на любовния акт изпаднеш в медитация, ставаш тих, вглеждаш се навътре, затваряш очи, напълно забравяш външния мъж или жена - чак тогава започва интересното. Твоят вътрешен мъжки център - Муладхара - започва да се придвижва към женския център - женският център е Свадхищхана - така че между тях се осъществява вътрешен полов акт.

По някой път това се случва без твоето знание. Много санясини са ми писали писма. Никога не съм им отговарял, защото не беше възможно да се отговори. Сега вече е възможно, ще ме разберете. Един санясин все ми пише и пише, вероятно се чуди защо не отговарям... Картата не ми беше под ръка до този момент, сега вече ви я предоставям. Когато ме слушал, този санясин винаги чувствал, че като че ли изпада в оргазъм. Цялото му тяло започвало да пулсира, точно както по време на любовен акт с жена. Учудил се много, естествено е. Не бил в състояние да следи мисълта ми, забравял, Блаженството, което се надигало в него, било така голямо, че взел да се безпокои. Какво става? Какво има в мене?

Такива неща се случват - Муладхара се среща със Свадхищхана, мъжкият ти център се слива с женския. Оттам радостта при медитация, при искрена молитва. Това е механизмът на вътрешния празник. Щом Муладхара и Свадхищхана се срещнат, се освобождава енергия. Точно както когато се любиш с жена си, се освобождава енергия, такава енергия се освобождава и когато Свадхищхана се среща с Муладхара. Само че сега тази енергия атакува един по-висш център, а именно Манипура чакра.

Манипура е мъжка, Анахата - женска. Свикнеш ли веднъж, настроиш ли се на вълните на първата среща на твоя вътрешен мъж с твоята вътрешна жена, все някой ден те ще се срещнат повторно. Няма какво толкова да правиш в този смисъл. Енергията, освободена при първата среща, създава възможност и за втората, и за третата среща.

Третата среща е между Вишудха и Аджня. Когато третата среща стане факт, създава се енергията, необходима за четвъртата. Това вече не е среща, не е сливане, това е единство. Сахасрара е сама, тук вече няма противопоставяне на мъжко-женско делене... Мъжът е станал жена, жената - мъж, всяко разделяне е преодоляно. Това е абсолютната, вечната среща. Индусите я наричат сат чит ананда... Това е трансцедентното пространство, наречено от Буда нирвана.

Трите вътрешни срещи и постигането на четвъртата притежават и друго измерение. Много пъти съм ви говорил за четирите състояния: сън, сънуване, будност, турия. Турия означава "четвъртото", "отвъдното". Седемте чакри и работата върху тях кореспондират също и с тези четири състояния.
Първата среща между Муладхара и Свадхищхана е като сън. Срещата става, но ти може и да не забележиш. Ще се чувстваш добре, свеж и бодър като никога... И все пак няма да забележиш и осъзнаеш точно какво става, все още механизмът е обвит в мрак. Мъжът и жената вътре са се срещнали, но в несъзнателното, не на дневна светлина, а в дълбока нощ. Да, резултатът ще е налице, в теб ще забушува нова енергия, ново лъчение, нов блясък. Ще придобиеш аура. Околните също ще усетят силата на присъствието ти, вибрацията. Самият ти обаче няма да осъзнаваш какво точно става и поради това първата среща е като сън.

Втората среща е като сънуване, когато Манипура и Анахата се срещнат, срещата с вътрешната жена ще ти изглежда като чуден сън. Ще си спомниш част от него... Може би нещо си забравил, може би не си спомняш вече цялото, но все нещичко е останало. Втората среща е като съновидение. Ще си дадеш по-голяма сметка за нея, ще почувстваш, че се променяш, че се извършва някаква трансформация, че вече не си предишният човек. С втората среща ще си дадеш сметка, че интересът към външната жена започва да намалява... интересът към външния мъж не носи предишната наслада и очарование...

Най-напред ще започнеш да чувстваш, че интересът ти към другия отслабва. Феноменът няма да има съвсем ясни очертания, ще се вглеждаш като през опушено стькло, като че навън е мъгливо, а ти искаш да достигнеш с поглед хоризонта. Постепенно нещата ще се изяснят, но все още ще бъдат като в сън. Мъглата вече е малко по-разредена. След време вече си напълно събуден - случило се е - вътрешната жена се е срещнала с вътрешния мъж.
Двуполюсността вече я няма, изведнъж си станал единен...
С такава интеграция на вътрешното същество ти ставаш индивидуалност. Преди това не си индивидуалност, а тълпа, множество, ти си едновременно много хора, психиката ти е мултипсихика. И ето - изведнъж се подреждаш...
Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията.
Може да ви прозвучи парадоксално, но ще ви кажа - индивидуалността е космосът. Когато си станал индивидуалност, няма как да не осъзнаеш, че си и космос. Досега си мислил, че си нещо отделно от съществуващото - сега вече не можеш да мислиш така...

Още няколко неща - вече ви казах, че Муладхара трябва да бъде отпусната, защото само тогава енергията се движи нагоре, навътре. "Навътре" и "нагоре" е едно и също; "навън" и "надолу" е едно и също. Енергията може да се движи навътре и нагоре само когато Муладхара е отпусната. Ето защо първата ти задача е да отпуснеш Муладхара.
Сексуалният ти център е много напрегнат... Можеш просто да наблюдаваш. Винаги държиш половината си система натегната, като че ли те е страх да се отпуснеш - мислиш си ‘нещо нередно ще се случи, ако му отпусна края’... Отпусни го, остави го на самия него.

Не се страхувай - страхът създава напрежение. Остави страха... Щом започнеш да мислиш за секса като за добродетел, ще можеш да се отпуснеш както трябва.

Вече ви говорих как да отпуснете Муладхара. Споменах и за Свадхищхана - това е центърът на смъртта. Не се страхувай от смъртта. Два огромни ужаса са доминирали човечеството - от секса и от смъртта. Да се страхуваш, е опасно, защото ужасът пречи на растежа. Изоставете страховете си, не се плашете нито от смъртта, нито от любовта и секса.

Третата чакра е Манипура - тя е натоварена с негативни емоции. Поради това чувстваш смущения в стомаха. При емоционални смущения Манипура реагира светкавично. Във всички езици по света съществуват изрази като "Не мога да го смеля". Това е буквално вярно. Понякога, когато не можеш да смелиш нещо, започва да ти става лошо, иска ти се да повърнеш. Понякога дори наистина повръщаш - на "нервна" почва. Някой е казал нещо, ти не можеш да го "смелиш" и изведнъж ти става лошо... повръщаш, а след повръщането страшно ти олеква.
В йога съществува такава методология. Йогинът изпива сутрин известно количество вода - подсолена вода, при това водата трябва да бъде непременно хладка - и я повръща. По този начин Манипура се разтоварва. Това е велика техника, очистващ процес.
Ще се учудиш, но много съвременни терапии възприемат подобни похвати. Разбрали са, че повръщането помага. Действеният анализ го признава. Същото се отнася и за първичната терапия. Повръщането разтоварва Манипура. Тантра и йога винаги са знаели това.

Негативните емоции - гняв, омраза, ревност и т.н., винаги са били потискани. Твоята Манипура е претоварена. Потиснатите емоции не позволяват на енергията да тръгне нагоре, те са като скала, блокирала прохода. Разните Гещалт терапии и др. подобни до една въздействат, без да съзнаваш, върху Манипура. Те се стараят да провокират яда ти, твоята ревност, алчността; те провокират твоята агресивност, склонността ти към насилие, карат ги да изплуват на повърхността като клокочещи мехури. Обществото си знае своето: то те учи да подтискаш всичко негативно, а да проявяваш само позитивното. Е, и двете са опасни.

Да се правиш на позитивен, е фалш, лицемерие, да потискаш негативността, е опасно, отровно е, така отравяш целия си организъм.
Тантра казва: изрази негативното и дай път на позитивното. Ако те обладае гняв, не го подтискай, ако те връхлети агресивен импулс, остави го. Тантра не те съветва да колиш и бесиш, а ти сочи, че съществуват 1001 начина за изразяване на потиснатите емоции. Можеш например да отидеш в градината и да нацепиш дърва. Наблюдавал ли си дърварите? Те са по-мълчаливи от всеки друг. Виждал ли си ловци? Те са много добри хора. Вършат мърсотии, а са много добри. По време на лова нещо става с тях. Гневът и агресията отиват в убиване на животните. Така наречените хора на ненасилието са най-неприятните на света. Те не са добри хора, защото се намират върху вулкан. Не можеш да си спокоен с тях, в тях има нещо много опасно. Чувстваш го, можеш да го докоснеш дори, то се излъчва от тях. Можеш да отидеш в гората и да извикаш, да крещиш от гняв, да пищиш както ти дойде. Първичната терапия е тъкмо писък терапия. Терапията чрез срещи, гещалт терапията и първичната терапия са от огромно значение за отпускането на Манипура.

Щом отпуснеш Манипура между негативното и позитивното, настъпва баланс. При наличието на такъв баланс проходът се отваря, сега енергията може да се придвижи по-високо. Манипура е мъжка. Ако Манипура е блокирана, енергията не може да се изкачва. Манипура трябва да бъде отпусната.
Балансирането на полярността може да бъде от голяма полза за постигането на равновесие между позитивното и негативното. Поради това в този ашрам разрешавам всякакъв вид методи от всяка точка на земята. Трябва да се възползваме от всичко полезно... Може би няма да разбереш защо постъпвам по този начин, защо приемам едновременно йога, тантра, дао, суфи, джаина, будизъм, индуизъм, гещалт, психодрама, среща, първична терапия, балансиране на полярностите, структурна интеграция, ролфинг...

Четвъртата чакра е Анахата. Проблемът с тази чакра е в съмнението – ако си склонен към съмнение, четвъртата ти чакра ще остане затворена. Отваря я само доверието. Всичко онова, което поражда съмнение, руши сърцето ти. Анахата е сърдечната чакра. Логиката, прекалената рационалност, цепенето на косъма на две, многото Аристотеловци - винаги рушат Анахата. Философията и скептицизмът също я рушат.
Ако искаш да отвориш Анахата, трябва да бъдеш по-доверчив. Поезията е по-полезна от философията, интуицията превъзхожда рационалността, чувството помага повече от мисленето. Трябва да превключиш от съмнение към доверие. Само тогава твоята Анахата ще се отвори, ще започне да приема мъжката енергия от Манипура. Анахата е женска. Съмненията я затварят, правят я фригидна, изсушават я, правят я неспособна да приеме мъжката енергия. Доверието я отваря, от нея блика влага, за да улесни навлизането на мъжка сила.

Следва петата чакра - Вишудха. За нея са противопоказни липсата на творчество, подражателството, папагалщината, маймунството... Подражателството разрушава Вишудха. Не бъди подражател, не бъди индиго. Не се опитвай да станеш Буда или Христос... Подражанието няма да помогне. Помагат й единствено творчеството, експресивността, неповторимият стил на живот, смелостта да направиш точно "твоето си" и никое друго. Изкуство, песен, музика, танц, творчество, всичко това помага. Каквото и да правиш, бъди новатор, прави го по неповторим начин. Влей в него малко индивидуалност, остави някаква автентична следа. Дори когато чистиш пода, можеш да го направиш по свой си начин. Можеш да проявиш творчество във всяка твоя дейност, трябва да проявиш. Ако си креативен - добре, Вишудха ще се отвори. Тогава и единствено тогава енергията ще може да се придвижи към Аджня, към центъра на третото око, към шестия център.
Това е процесът: първо прочисти всеки център поотделно, дай си сметка какво може да му навреди и му позволи да функционира естествено. Преградите са премахнати, енергията тръгва.

След шестата чакра е Сахасрара, турия, хилядолистният лотос. Разцъфваш. Да, точно така, разцъфваш! Човек е дърво - Муладхара е коренът, а Сахасрара - цветовете. Дървото цъфти, ароматът му се слива с вятъра. Това е единствената молитва, единственото жертвоприношение в краката на божественото...'

Аз и този който е до мен - Трите въпроса, Хорхе Букай

2011-07-24T23:18:00.006+03:00

"Някой е спрял да те мами, а не да те обича. Защо тогава страдаш, сякаш любовта му си загубил?" Voces („Гласове") - Антонио Поркия (арж. Поет от италиански произход 1885-1968)

Ужасно е някой да вярва, че не мога да живея без него или нея.

Още по-лошо е, ако започне да си мисли, че не може да ме напусне, защото бих умрял от мъка...

Ужасяващо е да планирам да заживея с някого, който е убеден, че съм незаменим в живота му.

Тези мисли винаги са проява на стремеж към манипулиране и прекомерни изисквания към другия, които водят до пагубни последици.

Любовта винаги е положителна и прекрасна, в нея няма нищо отрицателно. И все пак в отношенията на съзависимост любовта бива използвана като извинение за нещо толкова нездраво, каквото е пристрастеността към другия. Тук обаче не става дума просто за недоразумение, а за лъжлив претекст. Истината е, че съзависимият не обича. Той се нуждае, изисква, зависи... но не обича.

Ако искаме да отговорим на първия жизненоважен въпрос и да разберем кои сме всъщност, ще е по-добре да се освободим от пристрастеността си към определени хора и да помогнем на любимия човек да преодолее своите зависимости.

Подобно на всички останали, и аз съм щастлив, когато хората, които обичам, също ме обичат и когато тези, които обичам най-силно, ми отвръщат със същото. В случай че не ме обичат, предпочитам да ми го кажат и да си тръгнат. А ако не се осмелят да ми го съобщят, нека си идат в мълчание. В това мое искане няма злонамереност, нито обида - чисто и просто не желая да съм край хора, които не искат да бъдат с мен...

Аз също предпочитам да избегна разочарованието от откритието, че човекът, когото обичам, не ми отвръща със същото. Знам обаче, че НЕ искам да избягам от болката по пътя на самозаблудата или като се преструвам на жертва и така манипулирам другия, за да остане до мен.

Но какво би станало, ако моят най-незрял, зависим и невротичен Аз вземе нещата в свои ръце и реши да не приеме твоето заминаване?

Тогава ще започна да се спускам надолу по стълбата, водеща към най-лошото у мен, ще потъвам във все по-непрогледна тъмнина с увереността, че търся светлината, която ще ми донесе срещата с теб.

Първото стъпало е да се опитам да се превърна в необходимост за теб.

Започвам да ти давам всичко, което поискаш, стремя се да ти угаждам, поставям се на твое безусловно разположение, опитвам се да те направя зависим от мен. Целта ми е да създам отношения на пристрастяване и така замествам желанието си да бъда обичан с това да бъда необходим. Защото понякога чувството, че съм необходим, толкова много прилича на чувството, че съм обичан... Ако се нуждаеш от мен, ти ме търсиш, молиш ме за нещо, възлагаш ми задача и току-виж съм повярвал, че ме обичаш...

Но понякога, независимо от всички мои усилия да те накарам да изпиташ нужда от мен, изглежда, че не съм ти необходим. Какво правя тогава? Слизам едно стъпало по-ниско.

Опитвам се да предизвикам съжалението ти...

Защото съжалението също прилича донякъде на любовта...

И така, ако се престоря на жертва („Толкова те обичам, а ти нехаеш за мен..."), може би...

Твърде често минаваме по този път. Истината е, че по един или друг начин всички сме играли на тази игра. Може би не сме стигали толкова далече, че да предизвикаме нечие съжаление, но кой не е казвал: „Как можеш да ми причиняваш това?", „Не съм го очаквал от теб, толкова съм разочарован... Толкова ме боли...", „Няма значение, че не ме обичаш... Аз те обичам".

Но слизането надолу продължава...

Ами ако не получа твоето съжаление? Какво правя? Ще се примиря ли с безразличието ти?

Никога!

Така и така съм стигнал дотам, ще се опитам поне да те накарам да ме мразиш.

Понякога човек пропуска някой от тези етапи... Взема две стъпала наведнъж и от стремежа да бъде необходим скача направо на омразата, като пропуска междинните стадии. Защото това, което не може да понесе, е безразличието.

Понякога човек се натъква на лоши хора, толкова лоши, че... дори не искат да ни мразят! Ама че подлеци, нали?!

Колкото до мен, не стига че съм отприщил най-лошото в себе си и искам поне да ме намразиш, но така и не го постигам.

Тогава какво?...

Спуснал съм се почти до подножието на стълбата. Какво правя?

Тъй като завися от теб и от това как гледаш на мен, отново решавам, че ще направя всичко, само и само да не се налага да понасям безразличието ти. С тази мисъл слизам по последното стъпало в опита си да ти вменя зависимост: опитвам се да те накарам да се страхуваш от мен.

Да се страхуваш от това, което мога да причиня на някого другиго или на себе си (размечтавам се как ти насаждам чувство на вина и те принуждавам да мислиш за мен...).

Това напомня на сцена от филма Фатално привличане, когато Глен Клоуз казва на Майкъл Дъглас: „След като не успях да направя така, че да се почувствам обичана или нужна, след като отказа да се погрижиш за мен от съжаление, след като дори не можах да те накарам да ме намразиш, ще трябва да ме забележиш, независимо от това дали искаш или не, защото отсега нататък ще те накарам да се страхуваш от мен".

По един или друг начин всички ние сме минавали по този зловещ път, макар много от нас да не стигат до финала му. По същия път минават и някои от силовите групировки в цял свят... Как стоят нещата при тях?

Подрастващи младежи, малцинства, групи на аутсайдери или цели държави не успяват да постигнат търсеното признание; усещат или знаят, че никой не ги обича, не се нуждае от тях, не им обръща внимание, не съчувства на страданието им... Тогава, след като изминат приблизително същия път, за който стана дума, решават да вдъхнат омраза, а се оказва, че предизвикват страх. Научили са, че страхът, който всяват около себе си, е единственият възможен заместител на липсващото признание и на обичта, която не са успели да получат. Не ги оправдавам, а се опитвам да разбера процесите, протичащи в стотиците улични банди в големите градове, които по някакъв начин изискват да им се обърне внимание... Много от тях (или всички, ако зовът им остане пренебрегнат) впоследствие ще загубят посоката. Някой ще ги убеди, че единственият начин да получат признание е да се сдобият с власт, и ще ги тласне към престъпността и наркотиците, от които понякога няма спасение. Но нека не забравяме първопричината за тяхното падение: липсата на обич.

Да се върнем на нашия случай. Когато търсенето на нечий поглед се превърне в зависимост, любовта се трансформира в борба за власт и тогава се поддаваме на изкушението да се поставим в служба на другия, да манипулираме мъничко съжалението му, да предизвикваме гнева му, дори да заплашваме с изоставяне, тормоз или със собственото ни страдание...

Толкова болезнено е да приема, че не ме обичаш, но това винаги ще е по-добро от мисълта, че оставаш до мен с цената на измама.

Откъс от книгата на Хорхе Букай - Трите въпроса

Зрелост и зависимости - Трите въпроса, Хорхе Букай

2011-07-24T23:01:00.005+03:00

- Извинете, господине, аз знам кой сте вие, но можете ли да ми кажете кой съм аз?

Вярно е, че трудно бихме стигнали до подобна крайна зависимост, когато другите ни казват кои сме. И все пак ще се озовем в опасна близост до нея, ако се откажем от собствения си поглед и се виждаме само през очите на околните или се самоопределяме според тяхната представа за нас.

Наред с всичко останало, зрелостта е способността да проумеем предизвикателствата пред нас, да направим своя избор сред множеството предоставени възможности и изправени пред външни стимули, да вземаме решенията, които ни прилягат най-добре, и да сме сигурни, че са продиктувани от собствените ни убеждения, а не от нечии чужди.

За да бъде това решение истински зряло и трезво, не е достатъчно просто да премислим какво ще изключим (или елиминираме) от живота си. Не е достатъчно да отстраним от обкръжението си онези, на които някога - поради липса на воля или решимост - сме позволили да се разпореждат с живота ни, както им хрумне. Необходимо е нещо повече. Много е важно да разберем и прекъснем онези нездрави вътрешни механизми, които - въпреки факта, че отдавна сме пораснали - продължават да пораждат зависимости и ни карат да действаме така, сякаш сме още деца.

За мен зависимостта винаги е била гибелна и нездрава; тя е избор, който - въпреки хилядите аргументи в негова защита - безвъзвратно води до незрялото и безотговорно поведение на онези, които отказват да поемат отговорност за собствения си живот.

Не говоря за хора, изпаднали във временна криза, нито за такива, които са наранени и болни. Не говоря за хората с увреждания, нито за страдащите от психически заболявания. Не става дума за малки деца, нито за незрели младежи.

Всички те със сигурност се намират в някаква степен на зависимост и в това няма нищо лошо или ужасно, защото не могат да живеят по друг начин. Съвсем различно стоят нещата при зрелите хора, които продължават да избират зависимостта от някого - защото така им е удобно, от нехайство, от интерес, от какво ли не, - и тези решения понякога ги водят до задънена улица. Често казвам, че моят най-сериозен аргумент срещу зависимостта е нежеланието ми да поощрявам имбецилността.

Научих се да използвам тази дума, след като се запознах с едно изследване на Фернандо Саватер. И така, в тесния смисъл на думата, имбецилът е човек, който по дефиниция се нуждае от някого, който да му служи като опора, докато върви напред. Разбира се, не всички зависими индивиди са еднакви. Съществуват различни типове имбецили.

Интелектуални имбецили, които са убедени, че нямат нищо в главата си (или се боят, че ще се изхаби, ако го използват), и затова се допитват до другите: „Какъв съм аз? Какво трябва да направя? Накъде трябва да вървя?". Когато им се наложи да вземат решение, започват да разпитват наляво и надясно: „Ти какво би направил на мое място?". При всяко предизвикателство свикват екип от съветници или познати, „които разбират от тези неща", за да мислят вместо тях. Тъй като наистина са убедени в неспособността си да разсъждават, те прехвърлят отговорността за това върху другите, което само по себе си е достатъчна причина за безпокойство. Това поведение крие рискове за околните, тъй като интелектуалните имбецили твърде често оставят погрешното впечатление, че са мили, внимателни и скромни. Благодарение на способността си да събират хора около себе си, много от тези имбецили могат да спечелят популярност и да заемат отговорни длъжности, без никога да са притежавали способностите за това.

Емоционалните имбецили са тези, които постоянно зависят от това някой да им казва, че ги обича, че държи на тях, че са красиви или добри. Емоционалният имбецил непрестанно търси човек, който да му повтаря, че никога, никога, ама никога няма да престане да го обича. Всички изпитваме естественото желание да бъдем обичани от любимия човек, но то е съвсем различно от изискването той или тя да посвети живота си на това да ни уверява в любовта си.

Винаги съм вярвал, че въпреки всичко, което казват хората, ние, мъжете, сме по-склонни към емоционална имбецилност, отколкото жените. Когато при тях има подобна зависимост, тя се проявява във фактически, а не в емоционални действия.

Нека вземем хиляда отскоро разделени семейни двойки и да наблюдаваме какво се случва с тях три месеца по-късно. Деветдесет процента от мъжете съжителстват или почти съжителстват с друга жена, докато деветдесет и девет процента от жените продължават да живеят сами или с децата си. Ако разговаряме с жените, те ще кажат, че може да намерят партньор, а може това да не се случи; много от тях ще потвърдят, че понякога желаят или си мечтаят да са с някого, че мисълта да срещнат човек, с когото да споделят ежедневието си, не им е неприятна, но всички ще заявят, че трудно биха се примирили с „какъвто и да е" партньор само за да се спасят от отчаянието, обземащо ги вечер, когато се прибират в тъмната къща. Това е присъщо на мъжете.

И най-накрая...

Морални имбецили - без съмнение те са най-опасни от всички. Нуждаят се от непрекъснато одобрение от обкръжението си, за да вземат решения.

Моралният имбецил е човек, който се нуждае от другите, за да има кой да му казва дали това, което прави, е правилно или не; той е постоянно зает да сверява дали каквото иска да направи, отговаря на това, което повечето хора биха сторили. Моралният имбецил прекарва времето си в проучвания дали трябва, или не трябва да си смени колата; дали е добра идея да си купи нова къща или не; дали моментът да има дете е подходящ или не.

Не е лесно да се защитим от набезите на моралните имбецили. Можем просто да се опитаме да не отговаряме на въпросите им за това как например трябва да се прегъва тоалетната хартия; но мисля, че в дългосрочен план е най-добре да... ги избягваме.

Прекомерната зависимост

С течение на времето зависимият развива склонност да съсредоточава своята зависимост - била тя морална, интелектуална или емоционална - в един-единствен човек от обкръжението си. Чувства, че от този човек зависи не само дали ще продължи напред, но дали изобщо ще съществува. Когато това се случи, зависимостта престава да бъде симптом или поведение и се превръща в заболяване. Зависимият индивид започва убедено да вярва, че не може да оцелее без другия.

Развитието на тези случаи е напълно предвидимо. Под влияние на заблудата си зависимият започва да подчинява всяко свое действие на патологичната връзка. Тя нерядко предизвиква у него противоречиви чувства, тъй като в нея вижда както своето избавление, така и мъчението си. Всичко, което прави, е вдъхновено, направлявано, подтиквано или посветено на това да ласкае, разгневява, съблазнява, награждава или наказва човека, от когото зависи.

Съвременната психология е обособила този вид нездрави връзки в отделна категория под общото наименование „отношения на съзависимост"(1).

С оглед на диагностицирането и лечението на съзависимостта съвременната психотерапия разглежда заболяването като пристрастеност към определена връзка и го приравнява към другите видове зависимост. Симптомите и проявленията на съзависимостта са сходни с тези на останалите зависимости, като единствената (и несъществена) разлика е, че при съзависимия функцията на „наркотик" бива изпълнявана от определен тип хора или конкретен човек.

Точно както при синдрома на наркоманията, и тук има заложена склонност към пристрастяване. Ако тя се развие, индивидът може да прибегне към почти или напълно ирационални действия, за да се снабди с „наркотика" си. Подобно на повечето пристрастявания, ако пациентът изведнъж се окаже лишен от наркотика си и не успее да си го набави, може да изпадне в отчаяние, в което терапевтите, работещи с алкохолици, биха разпознали началните прояви на абстиненция. Във всеки случай следва да поясним още в началото, че при съзависимостта се случва същото, както при останалите пристрастявания: независимо от сериозността или продължителността на състоянието, ако е налице искрено желание за преодоляване на заболяването, то може да бъде излекувано.

В много отношения съзависимостта представлява най-висшата степен на патологична зависимост. Най-вече когато пристрастяването бива замаскирано като силна любов, а зависимото поведение се представя пред другия под лъжливия претекст: „Не мога да живея без теб", или преувеличената потребност от присъствието на любимия човек, представяна като: „Аз съм нищо, ако ти не си до мен".

Твърде често много от пациентите - както мъже, така и жени - казват:

- Но ако обичам някого, и то с цялото си сърце... Чувството, че не мога да живея без него, не е ли съвсем истинско и дори здравословно?

Винаги отговарям:

- Не. Никога не е здравословно... И най-лошото е, че не е и истинско.

Понякога, в пристъп на жестокост, добавям:

- Все пак може би не това е най-лошото. Най-лошото е, че няма нищо вярно в думите на някого, че НЕ може да живее без теб, въпреки че се кълне в противното. Съжалявам.

И пояснявам, че наистина съжалявам, макар да знам, че - както се пееше в една песен - „истината нивга не е тъжна, само е непоправима".

Неизбежната и тъжна истина е, че винаги, винаги може да живеем без другия... Винаги! И има двама души, които трябва да са наясно с това:

Аз и този, който е до мен

Откъс от книгата на Хорхе Букай - Трите въпроса

СТРАННИ СЛЪНЧЕВИ ЕФЕКТИ / ОБЕКТИ / НЛО НА УЗАНА, ГАБРОВО

2011-06-22T00:47:00.004+03:00

ФОТОАПАРАТА МИ ЗАСНЕ НЕОБИЧАЙНИ И МНОГО ИНТЕРСНИ ОБЕКТИ / ЕФЕКТИ НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ ТЕЗИ ДНИ. СНИМКИТЕ СА ЗАСНЕТИ В МЕСТНОСТТА УЗАНА, ГАБРОВО НА 20 И 21 ЮНИ НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ- В ИНТЕРВАЛА 20.00- 21.00 ЧАСА.
СПОДЕЛЯМ ГИ ВЕДНАГА ПОНЕЖЕ СЛУЧАЙНО В БТВ САЙТА ВИДЯХ ПОДОБНИ ЗАСНЕТИ КАДРИ ОТ ДНЕШНОТО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ 21 ЮНИ 2011 И ПРЕДПОЛАГАМ , ЧЕ ЩЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНТЕРС... Открих в нета подобни снимки и явления на така наричаните ОРБ/ orbs /... ето вижте ЗАСНЕЛ: ВЕСЕЛИН ТОДОРОВ

Проект СЛЪНЦЕЛУНА 2011 „Фестивал на Древните Тайнства, за ЕньовДен”

2011-06-13T11:48:00.007+03:00

Осмо Разширено Издание
/Елин Пелин-Рила-Делчево, 17-26 юни/

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

Част Първа/17-19юни/ – СлънцеЛуна 2011
Арт Център „Деца на Земята“, Елин Пелин :
17 юни, петък:Откриване
18ч – Пресконференция за Всички: Представяне на Участниците, Целите и Програмата
20ч – Откриване на Фестивала с Д-р. Мария Папазова, Йоги Вананда, Николай Христов и Момера
„Шаманизъм от Шопско“ - автентичен фолклор с „Бистришки Баби“ и „Самодивите“ – Ивелина Димова/Анс. Филип Кутев/ и Анна Марио
21ч - Изпращане на Слънцето - „Кръг на Ритъма“ с Мартин Иванов/Либера Институт/
22ч –„Месечина Мюзик“ представя: „Надеждата на Карандила“ – изпълнения на деца от музикалното училище „Надежда“ в гр.Сливен
22.30ч – „Театър Грифон“ представя:
„Смъртта на Дон Жуан“ – моноспектакъл на Светозар Кнезовски-Заро, по текст на Левена Филчева, сценография и костюм – Весела Вълчинова
23.30ч – „Дълбоко, в звука на Сърцето“ – лунна музика с DJ’s
02ч – „Тишина и покой“ – време за релакс

18-19 юни, Събота и Неделя: Еньовденски Тайнства
06ч – Сцена“Обредна Поляна „:Посрещане на Слънцето и сутрешни духовни практики: хатха йога, , тай-чи, кунг фу, смехо-йога
10ч – Програма за Личностно усъвършенстване:
Сцена „Цирк Кумбо“ – програма за децата
Сцена „Луна“ – дискусии
Сцена „Слънце“ – свободна слънчева музика с DJ’s .
Сцена „Арт&Бард“ – пърформанси, уъркшопи, инсталации, джем-сейшъни
Лекции, уъркшопи и демонстрации в“ Цветните Къщи“ – по програмите на място
19ч – Тракийски ритуал "Мълчана Вода" - тайнство
20ч - Смехо-йога за Активация на Елементите
21ч - Танцов Огнен Ритуал за Пробуждане на Енергиите по музика на Николас Аруин
22ч – SUNMOON PARTY : „ Месечина Мюзик“ представя: Новата реалност със „Силвър Бийт Колектив“&Приятели, Огнени танци със „Студентина“ и музика от DJ’s Дхарба и Сурбахар. С визията на Николас Аруин, Елена Оклева и ДжейКуб и специалното участие на Надежда Миразчийска и "Sound garden music camp" project with the "Big Bang club" selectas
02ч – Театър Грифон представя: „Забравени от небето“ – автентичен аудио-запис на Мама Злата Тодева
03ч – Разказваческите Традиции на Българите: приказни истории за самодиви и змейове
05ч –Тракийски Слънчев Ритуал: събиране на росни капки и откриване на 77 и половина лечебни билки; Мълчаливо Факелно шествие;Тържествено Посрещане на Слънцето; Огнено приношение на Сламен Кон; Самодивски танци и песни
08ч Еньовденски Ритуали за Здраве: Виене на китки и венци, Минаване под „Билковата арка“,
Наричания и гадания от Еньовите Булки
10ч – Мандала от семена и приготвяне на тракийска ритуална храна
11ч – Избиране на „Поет на СлънцеЛуна 2011“ – поетичен джем-сейшън
13ч – Етно фюжън с „Оратница“ и специалното участие на Валя Балканска и Петър Янев
14ч - Фолклорен Лечебен Букет: Песни и хора с „Шопския Ансабъл“ от Елин Пелин
15ч - Форум на Свободната Импровизация
21ч - Изпращане на Слънцето

Част Втора/21-22юни/ – Същинско Слънцестоене 2011
Рила Планина
21 юни: 18ч – сборен пункт на Старата Хижа „7те Езера“ и „Импровизиран Джем Сейшън“
22 юни: 05ч - посрещане на Същинското Слънцестоене в Рила, на молитвения хълм, при изворчето на живота

Част Трета/24-26юни/ – Традиционен Еньовден в Делчево
Гоце Делчев-Делчево, Пирин
Петък, 24 юни – гр. Гоце Делчев/Сцена Културен Дом, площад Македония/
18ч – Фолклорно шествие и изпълнения, посветени на празника на Слънцето и Йоан Предтеча – участват групи за автентичен фолклор от Общината
20ч – „Поети на СлънцеЛуна2011“, пърформанс с участието на Левена Филчева, Лора Скорчева и Камелия Кондова
21ч - Театър Грифон представя: „Смъртта на Дон Жуан“ – моноспектакъл на Светозар Кнезовски-Заро, по текст на Левена Филчева
22ч – Площаден Джем Сейшън със „Самодивите“, „Студентина“ и артисти от гр. Гоце Делчев

Събота, 25 юни – с. Делчево
07ч – Сцена „Поляната“ - Сутрешни практики
10ч - Уъркшопи в „Шарената къща“ – туристически арт-център
17ч - Откриване на изложба-базар „Правено с любов“ - в „Шарената Къща“
18ч – „Три-измерни шевици и Глаголица в Космическата геометрия“ – видеопрезентация и лекция на Илиан Богев и представяне на книгата на Камелия Кондова: „Колко е живот да му се сърдим“ – Голяма Зала в „Шарената Къща“
20ч - Тракийски ритуали: „Мълчана Вода“ и „Летни Бабугери“ , фолклорна китка и хора
21ч – Sunmoon party: „Оратница“&“Самодивите“, Dj Дхарба, огнени пърформанси със „Студентина“ и среднощни сказания за змейове и самодиви

Неделя, 26 юни – с. Делчево
05ч – Мълчаливо факелно шествие, бране на билки и къпане с роса
06ч –Посрещане на Слънцето и ритуал „Еньова Буля“, самодивски танци „Светилището“
10ч – Тракийски Ритуали: „Еньов Венец“, „Наричания и гадания от Еньовата буля“ на „Мегданя“
11ч – Народно веселие с“ Палави Ножинки“ и „Сите Българи Заедно“

sunmoonfest.com

КРИЛАТИ ПРАВИЛА В ХАРТА СЛЪНЦЕЛУНА:

1 Вярвай в Доброто, то винаги побеждава!
2 Прави това за другите, което искаш те да правят за теб!
3 Живей както искаш, но не пречи и на другите да живеят както искат!
4 Бъди Приятел на Себе си, за да бъдеш Приятел на всички живи същества!
5 Бъди отговорен към чувствата, които предизвикваш!
6 Имай респект към всички живи същества - не ги експлоатирай и измъчвай.
7 Пази Земята, тя е твоята Майка!
8 Посади си гора!
9 Споделяй своите знания, това ще те направи безсмъртен!
10 Разбирай света, като културно съревнование между народите!
11 Живей така, че всеки ден да бъде най-добрия в живота ти!
11 Редът се въвежда, когато няма смут.
12 Голямото Дърво израства от Малкото.
13 Сега е миг, а мигът - вечност!
14 Децата са Бащите на Света!
15 Животът е най-интересното приключение и личния ти шедьовър!
16 Предай нататък!

Ако нещо ви развълнува, имате градивни идеи или искате да помагате - на са срамувайте да ни се обадите по някакъв начин!
momerabg - skype
momera@abv.bg
и др...

Да се обичаме с отворени очи

2011-06-13T10:34:00.007+03:00

Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни - ако го стори, той просто не е подходящият човек. Въпросът е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас.

Обичам да мисля за любовта през усилията, които полагаме, за да осигурим свобода на другия да прави каквото поиска, без непременно това да ни харесва. Това е много трудно, но е единственият начин. Когато искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да работим за собственото си щастие.

Връзката с любим човек ни помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.

Връзката ни прави завършени хора.

Затова си струва да съществува.

Струва си ….УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).

Струва си страданието, което поражда.

Струва си болката, с която се сблъскваме.

И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.

Двойката не ни спасява от нищо: не би трябвало да ни спасява от каквото и да е.

Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата у тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов….Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.

Аз със себе си.

Ти със себе си.Ние със света.

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.

Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш - да се влюбиш в различията.

Истина е, че най-често се влюбваме в някого, който е различен от нас, може дори да е пълна противоположност. И когато това чувство на страст премине (а за съжаление или пък не - то е сравнително кратко), различията ни, които са ми харесвали у другия, започват откровено да ме дразнят.

Много ми хареса една мисъл от същата книга - това, което ни събира, често е причина и за нашата раздяла. Защото, когато в началото на връзката идеализираме образа на човека до себе си, всичко тече по мед и масло.

Неминуемо обаче идва моментът, в който се опознаваме, отваряме очи и виждаме реалността. Този човек може да се окаже много по-различен от това, което сме си представяли. Да, именно - представяли. Мисля, че всеки може да си признае как, когато е бил влюбен, е присвоявал на обекта на своите чувстсва качества и характеристики, такива, които да го приближат до онова, което би му харесало. Което би удължило времето на приятна привлеченост от него. И това не е нещо лошо, не означава, че съзнателно и нарочно сме си градили въображаем образ. Просто, колкото и реалистично да гледаме на нещата, никога не сме истински влюбени, ако не придадем поне една божествена черта на любимия човек!

Но възможно ли е след това да отворим очи за реалността и тя да не ни разочарова болезнено? Мисля, че да, стига да го искаме и стига да осъзнаем ролята на проекциите на собствените ни черти и желания, които са изиграли важна роля в началото на връзката с другия. Защото често това начало на връзката с другия е по-скоро начало на връзка със себе си. Най-малкото - голяма роля при влюбването има фактът, че ти харесва да виждаш своя обожествен образ, вглеждайки се в очите на партньора си.

Няма нищо по-красиво от това да видиш различията и въпреки първоначалните неизбежни конфликти - да ги харесаш. Представяш ли си живот с някого, с когото винаги мислите еднакво? С когото обичате винаги едни и същи неща? Твърде скоро няма да има за какво да си говорите и какво да ви свързва, защото, повярвайте, няма нищо по-разделящо от прекалените съвпадения в интересите на двама души. Отегчението се появява твърде бързо и разпадът е неизбежен. Чували сме коментари от типа "Бяха си лика-прилика, но нещо не се разбраха".

Затова, ако не изберем по-лесния път в момента на проглеждането, когато неизбежно се случва леко разочарование, може да поставим основите на нещо много по-истинско от краткотрайната влюбеност. Има нещо магично в това да намериш вътре в себе си осъзната нужда за това да бъдеш с някого, не да я търсиш в общите неща, в съвпаденията помежду ви, а да я потърсиш в себе си, в желанието си да извървиш определен път в определен момент. Извън всичко друго, отвъд видимото, отвъд разумното. В онзи копнеж по нещо непознато, който обаче те дърпа към тъмното с обещание за невероятни преживявания именно, защото не знаеш какво има там.

Проклятието на това да опознаеш някого добре е, че изчезва магията на тъмното. Проклятието, което разделя много хора след определен период от време. Може би тезата, че ако постоянно изненадваш човека да себе си, всичко ще е наред, предлага нещо вярно като спасение, но не мисля, че е съвсем достатъчна.

Парадоксално е, че когато сме от скоро с някого, искаме да научим всичко за него, да направим всичко заедно, да споделим всички мисли, всички случки, вълнения, тайни. А когато това стане, сякаш нещо си е отишло.

Преди много време в главата ми се загнезди една идея, която не знам дали някой би харесал. А именно, че продължаваш да намираш интересни нови черти у човека до себе и след десет години само, ако да искаш да ги видиш. Защото никой не застива в статика, обвързани или не, хората се променят всеки ден. Променят се заедно. Всяка нова глътка въздух променя нещо у теб. И ако аз искам, ще го видя и ще се зарадвам на тази нова струя въздух, попаднала в кръвта ти.

Вярвам в силата на дългосрочните съюзи точно поради тази причина. Човек може да е вълнуващо влюбен години наред. Стига да го пожелае. Няма нищо по-силно от човешките желания. Те местят планини и стъпват на непознати планети.

Чести ми се случва да чувам мои познати "Как ми се иска всичко да беше, както в началото", "Ех, ако можех пак да изпитам онова вълнение" и т.н.

И си мисля, че може. Може да звучи цинично, но човек обича, когато го поиска. Човек открива красотата у познатото, ако пожелае да отвори очи за нея. Може би единствено необходимото е осъзнаването, че всичко е в твои ръце, ти господстваш над усещанията и чувствата си. А това не е трудно като се има предвид колко самонадеяно същество е човекът. И ето едно нещо, в което е полезно да си повярваш силно!

Ако си поставиш за цел всеки ден да откриваш нещо радващо у човека до себе си, със сигурност ще го видиш. А най-красивото, което можеш да намериш в очите му е, желанието той да види същото в теб.

Спомни си - нима не си виждал залеза хиляди пъти в живота си? И въпреки това, всеки път застиваш за тези кратки секунди, за да му се насладиш отново. Въпреки, че знаеш, че можеш да го видиш и утре, и вдругиден, и в още много дни от живота си. Въпреки това ти заставаш и вперваш възхитено очи в магията му.

Ще е прекрасно, ако можеш да го правиш за човека до себе си. Дори да знаеш, че ще го виждаш всеки ден до края на дните си.

Не вярвам, че хубавите и пълноценни връзки се получават между т. нар. сродни души, че такива връзки се градят едва ли не от само себе си и в тях всичко върви леко и усмихнато по широки светли пътища.

Отношенията се градят бавно, като спасителна дига срещу разрушителната сила на времето. Хармонията се открива в комуникацията, в желанието да я намериш и задържиш. Обичта, истинската, се постига с изграждането на навика да поглеждаш всеки ден с нови, усмихнати очи на избора си. Все едно го виждаш едновременно за първи и последен път, но знаеш, че това е най-важното, което искаш за себе си.

И ако той прави същото за теб, това е твоята "сродна душа". Но ти никога не можеш просто да я срещнеш случайно именно такава. Трябва да я създадеш, и по-правилно е да кажа - да се създадете взаимно един за друг като такива.

Представи си, че всяка следваща сутрин се събуждаш като за пръв път, че всяка нощ се хлопва завинаги една врата и с новия ден се отваря друга, нова. Нещо се променя. Ти се променяш. Човекът до теб се променя. И всеки ден трябва да се откривате сред промените като за пръв път.

Спомняш ли си "50 първи срещи"? Всяка вечер тя го обичаше, а на всяка следваща сутрин той трябваше да я накара отново да се влюби в него. И така до следващия ден.

Не е много романтично, но създаването на хармонията струва определни усилия. И тези усилия имат смисъл винаги, когато двама души искат да създадат съюз от двете си уникални личности. И то такъв съюз, в който всеки има своите силни и слаби характеристики, но двете заедно изграждат една непробиваема крепост срещу агресията на външния свят, вътре в която трепти заедност.

Чувството на влюбеност, което са описали стотици поети, за което се пее в хиляди песни, е красиво. Но то е само нестабилното и крехко скеле, с помощта на което се изгражда масивната крепост на обичта между двама души.

Обичам усещането за ефирна и изгаряща влюбеност, когато тичам за срещата ни втория, третия, десетия път...

Но много повече харесвам дълбочината на онова магическо чувство, което изпитвам всяка сутрин, когато се вглеждам в сънените ти очи и знам какво има зад погледа ти.

Хорхе Букай, Да се обичаме с отворени очи

Науката за любовта: Равноправието между половете, Женски черти в мъжете, Мъжки черти в жените

2011-06-07T15:39:00.001+03:00

С думите „мъжки" и „женски" се изразява не само различен граматичен род. Те са универсални принципи. Мъжкият пол е в съотношение с универсалния мъжки принцип, а женският - с женската сила.

Мъжът излъчва,активния принцип на Бог, а жената - пасивната, зачеващата сила на Природата. Никой от двамата на превъзхожда другия, те просто са различни и трябва да знаят в какво се състои разликата, за да осъществят разбиране и общуване помежду си.

Често мъжът подценява дадена жена поради привидната йфизическа слабост и липсата на блестящи интелектуални способности. Отрицателната представа обаче изчезва, когато той осъзнае, че нейната интелигентност действа не по-зле от неговата, макар и да е насочена в друга посока. Тази интелигентност се отличава с повече практичност и по-малко абстрактност.

В определен смисъл може да се каже, че мъжът е по-интелигентен в областта на абстрактното, докато женатае далеч по;добре подготвена да посрещне житейските ситуации. Тя рядко изобретява неща, но по-добре се справя при конкретното приложение на изобретенията.

Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.

Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият винаги се възползва от по-силния. В този случай равноправието се отнася главно до зрелостта на еготои до интелектуалното ниво на индивида. Трудно е да сеповярва обаче, че жената истински желае да се състезава с мъжа, като имаме предвид факта, че тя е свикнала да прехвърля отговорността върху него, защото така е по- удобно.

При по-задълбочен анализ бихме могли да заключим,че всяка жена има две съвсем ясно очертани възможности в живота си: да стане протеже на някой мъж, като по този начин преждевременно прекрати възможността си за еволюция, или пък да се постави на същото ниво, като приеме и сподели отговорностите. В първия случай двойката ще бъде небалансирана, защото по-голямата част от„матримониалното пространство" ще бъде заето от мъжа. Както ще видим по-късно това се случва с жени, които стигат до крайност и се оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от позицията на „нежния пол". В действителност тези жени напълнотероризират мъжете с цел да задоволят жаждата си за надмощие и власт. Подобно поведение се среща както в явна, така и в прикрита форма и за отбелязване е, че в тази област мъжът не може да се състезава с жената по проницателност.

За да проникнем по-дълбоко в херметическото учение зачовешките двойки, трябва да разгледаме законите на полярността, които управляват взаимоотношенията между двата пола.

Преди всичко, нито мъжете, нито жените нямат изцяло мъжка или напълно женска характеристика, защото мъжете притежават само 3/4 мъжка и 1/4 женска енергия, а жените - 3/4 женска и 1/4 мъжка енергия. Тази четвърт част от противоположния пол е причината, която предизвиква повечето конфликти между партньорите и спъва хармоничните им взаимоотношения. Посочените проценти представляват нормата, но може да са различни поради генетични проблеми или пък да се изменят в детските и юношеските години поради някои явления, които ще разгледаме по-късно.

Когато доминиращият принцип при различните полове е по-нисък от нормалното, тази една четвърт от характеристиките на противоположния пол нараства и процентът става неестествено голям, като предизвиква педерастия и лезбийство. Промяната в съотношението прави мъжете срамежливи, стеснителни и женствени, а жените - властни и мъжествени. Трябва да серазбере, че мозъкът на мъжете има женска полярност, а нажените - мъжка. Значението на този факт ще стане очевиднов хода на нашия разказ. Засега поставяме фокуса само върху процента от противоположния пол, който всички ние притежаваме и който трябва постепенно да унищожим, за да може двойката да постигне хармонично съвършенство. Мъжът трябва да стане сто процента мъж, а жената - изцяло жена.

На какво се дължи тази част от другия пол, която всичкиниепритежаваме?Откъдепроизтича?Според херметическото предание, преди появата на Адам и Ева човекът е бил андрогенен, съдържал е в себе си и двата пола, мъжкият организъм на един индивид оплождал друг и обратно, така че и двамата раждали деца. Разделението наполовете настъпило, когато някои по-силни от другите хора,които се страхували от болките при раждането, подчинили по-слабите, за да ги обладават и да не бъдат оплождани оттях. С това единият орган се атрофирал и възникналоразделението на половете. Енергията на атрофиралия орган обаче продължила да съществува под формата на този процент от характеристики на противоположния пол, който съществува в психиката на индивида.

За да разберем какво представлява любовта и как трябва да се държи човешката двойка, трябва да си изясним как тази част от другия пол се проявява в хората. Какви са женските характеристики в мъжа и мъжките в жената? Не трябва да ни се вижда странно, че много мъжки черти при жените се превръщат в женски при мъжете.

Състоянието „пол" не се основава на самото качество, а на прилагането му.По-долу даваме списък на характерните черти, произтичащи от белези на другия пол, които всеки човек притежава. Освен тях има много други характеристики, които трудно се определят, защото липсват подходящи думи за тях.

Мъжки черти в жените:
Агресивност,Сприхавост,Язвителност,Капризност,Груб език,Разрушителни импулси,Нелоялност,Емоционална фригидност,Завист, Омраза,Лицемерие,Жажда за власт,Матриархално поведение, Болезненост,Нарцисизъм,Чувство за притежание,Гордост,фалшива скромност,Садизъм,Себелюбие,Самосъжаление, Сексуална фригидност,Истерия,Безотговорност,Ревност,Мързел,Грубост, Бъбривост,Суета

Женски черти в мъжа:
Алчност,Сприхавост,Самохвалство,Страхливост,Нелоялност,Мазохизъм, Емоционална иинтелектуална студенина, Ексхибиционизъм,Избухлив характер, фанатизъм,Гордост,Омраза,Себелюбие,Лицемерие,Истерия,Безотговорност, Ревнивост,Липса на самоконтрол,Липса на воля,Мързел,Любов към удобството,„Свръхмъжествено" поведение,Нарцисизъм,Страстност, физическа и словеснаагресивност,фалшива скромност,фантазия,Сладострастие,Субективност, Бъбривост,Суета,Слаб характер

Женски черти в жените:
Балансирано либидо,Ясно, контролирановъображение,Уравновесеност, Откровеност,Щедрост,Нежност,Приятелство,Хармония,Смиреност,Обич, Лоялност,Естественост,Разбиране,Обективност,Благоразумие,Реализъм, Отговорност,Сигурност,Самоконтрол,Нежност, РазбиранеМъжки черти в мъжете,Активност,Способност за разбиране,Контролирана сила,Смелост, Емоционална и интелектуалнагъвкавост,Уравновесеност,Откровеност, ХармонияСмиреност,Интелигентност,Липса на предразсъдъци,Логичност,Душевна и психологическастабилност,Скромност, Висока нравственост,Липса на мъжки шовинизъм,Отговорност,Сигурност,Самоконтрол,Духовност,

За да изясним как характерните за другия пол черти се проявяват в мъжа и жената, ще дадем два примера. Необходимо е да знаем, че онова, което прави жената ревнива, агресивна, язвителна и истерична, е огромнатанесигурност, която изпитва поради неопределеността си катосъщество от женски пол.

Чувствайки се слаба в своятаженственост, тя търси преувеличени компенсации за липсата си на самоуважение, което за жалост се изразява в деспотично и властолюбиво държание, подхождащо повече на другия пол. Мъжът също чувства, че мъжествеността му е слаба и за да компенсира това, възприема поведение, характеризиращо се с ескейпизъм (липса на мъжественост), инфантилизъм (недостатъчна мъжественост), пасивност (липса на контролирана агресия) и ексхибиционизъм (хиперкомпенсация при хомосексуалния и асексуалния мъж).

Този списък на мъжки и женски качества поражда едно двойствено явление: наличие във всеки индивид на определено количество енергия от другия пол в латентно състоя ние и психологическо поведение, породено от тази енергия. В това просто явление се крие тайната на подсъзнателната проява на човешкото либидо.

Ето защо често знаем само физическия пол на някого, но не сме в състояние да определим психологическия му пол. Психологически много мъже имат женски пол, а голям брой жени психологически са мъже.

Когато психичната съставка на другия пол е прекалено силна индивидът лесно преминава към хомосексуализъм.Няколко елемента допринасят за развитието на сексуалността на противоположния пол в бебето и малкото дете и я засилват. Това се случва например, когато майката отглежда момчето като момиче и го облича в момичешки дрехи, когато стимулира женственото му държание или когато полага прекомерни грижи. Така се изграждатосновите за преориентация в пола чрез външно стимулиране на женската част в момчето. Същото става и при момичетата, особено когато бащата показва открито недоволство от пола на дъщеря си и я възпитава като момче.

Мъжкият и женският пол се представят винаги с двауниверсални символа: яйцеклетка и сперма. Тези два символа отговарят на двата основни типа човешко поведение: агресия (сперма) и бягство (яйце).Нападателят се стреми да-накара жертвата да възприеме друг начин на живот. А бягащият се мъчи да надхитри агресора, като го погълне - така постъпва яйцеклетката със сперматозоидите. Ето защо агресията и бягството са първични начини на поведение с необикновена сила, тъй като съответстват на равнозначните форми на космическа енергия.

„Мъжки" и „женски" са само термини, които посочват пола, а фактът, че мъжкият индивид е с женски психологически характеристики показва само различие в универсалния принцип за съотношението на половете и не може да се използва като критерий за това дали даден индивид е добър или лош. Чистият пол при човека не съществува като спонтанна или естествена жизнена проява, тоест индивидът не се ражда с него, а може да го постигне само със средствата на херметическата наука.

С други думи, човек не се ражда сто процента мъж или изцяло жена- появяват се само същества, притежаващи под 100 процента от характеристиките на един и същ пол.Различията в половите характеристики не изключват наличието на нормално количество в даден човек.

От друга страна, това е една от основните пречки за осъществяването на любовта при човешките двойки. Пълно удовлетворение може да се постигне само при свързването на два индивида със стопроцентови характеристики. Много любовни кавги между партньорите произтичат от взаимодействието между различни видове полярност, между женската част на мъжа и женската част на жената, между мъжката част на жената и мъжката част на мъжа. Такова неподходящо общуване предизвиква истинско емоционално „късо съединение".

В представените по-горе схеми се крие тайната на привличането между мъжа и жената.

Ясни са причините, поради които жена със силно развита мъжка страна се привлича от един и същ тип мъж - женствен, стеснителен, слаб и несигурен. Тъй като е с подчертани мъжки характеристики, предпочитанията й са насочени към женствени мъже (в психологически смисъл). И обратно, женствените мъже често се привличат от такива жени. Жена със силна женственост се привлича от психологически мъжествени мъже.

Днес наблюденията върху човешкото поведение показват, че мъжката стойностна система е изцяло разстроена и отношенията между партньорите не са останали незасегнати от това объркване. В този смисъл добър пример е представата за вирилност, която някои кинозвезди се стремят да внушават. Проектираната мъжественост всъщност е замъглена от редица силно женствени черти, привнесени във внушавания образ - те още повече засилват объркаността и перверзността на пасивните почитатели, които сляпо подражават на своите идоли и понякога ги използват като пример за подражание.

На мъжа-зрител често се внушава, че „свръхмъжественото" поведение е най-доброто доказателство за мъжественост, а от жените в публиката се очаква да повярват, че ревността и истеричните изблици на чувства и страсти са изключителен израз на женственост.

Източник: Науката за Любовта, Джон Бейнс

Ученикът Херкулес- подвизи по пътят на ученичеството и посвещението

2011-05-29T13:36:00.001+03:00

"Човеко, опознай себе си"

Високиятинтерес, проявяван в наши дни към въпросите на духовния живот, сам по себе сиизисква такъв вид изследвания, каквато е тази поредица от статии. Въпрекифакта, че академичната и теологична религия е загубила някогашното си влияние инезависимо от бунта срещу организираната религия, стремежът към духовнитереалности никога не е бил толкова силен, както сега. Настъпи времето на практическияопит в широкия смисъл на думата: хората по света отказват сляпо да приематкаквото и да било, защото искат да знаят. Послушното приемане на натрапенидогми отстъпва място на експеримента, а сляпата вяра и суеверието се изместватот божественото самоопределение, градено върху ясното разбиране за единството сЖивота, в Който ние живеем, движим се и имаме битие.

Задачатана всеки учител днес е да открива нови начини за изразяване на старите истини ида представя древните формули за духовно развитие по такъв начин, че те дазаживеят нов и ярък живот. По темата за Пътя на Ученичеството, Пътя наСветостта и Пътя на Просветлението са написани много книги по целия свят. Нямасмисъл отново да се поставя проблемът за този универсален Път и присъщите мутрудности, ако подходът към него не стане по-осъвременен и практичен. Тойтрябва да показва всички съставни елементи на целта след преодоляването натрудностите, като се избягва уморителното повторение на основното правило наживота, което може да се изрази с две думи "Бъдете добри". Отновои отново ни се повтаря, че трябва да преодолеем съблазните на света, на плъттаи на дявола. Именно това води западния стремящ се до предубеждението, че Пътятзадължително предполага нищета, самоограничение и безкрайни страдания. Той сенастройва за активно търпение дотогава, докато по тайнствен и чудодеен начин непопадне в царството на мира и благоденствието, където свършват всички беди,плътта престава да го безпокои, а дяволът е унищожен завинаги. И в това сетърси предполагаема награда за човека, който кротко се е подчинил на волята нанепостижимия Творец.

Вчовешкото съзнание обаче вече се прокрадва разбирането за вътрешнатабожественост, за това, че по своята същност човек е създаден по образа на Бога,че има еднаква природа с тази на Небесния си Отец. Като възприема идеята забожествения замисъл и план, стремящият се бързо променя отношението си къмживота. Нима сега е трудно да се осмисли цялостната картина наусъвършенстването на душата от невежеството към мъдростта, от материалнитежелания към духовните стремежи, така че още в началото да се вижда краят, аразумното сътрудничество с душата за постигане на нейната цел да изместисляпото търпение? Когато това се случи, поклонникът ще може да върви по свояпът, обърнал лице към Светлината и озарен от радостта.

Историятана драматичния опит на великия и древен Син на Бога - Херкулес, или Херакъл, -ни показва именно тази многостранна картина. Тя не пропуска нито една фаза отживота на стремящия се и в същото време го свързва с космическия порядък. Тазитема се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, борещи се в нашия днешенживот, можем да приложим спрямо себе си трудностите и изпитанията, неуспехитеи постиженията на тази героична фигура, която преди много векове е вървяла къмсъщата цел, към която се стремим и ние днес. Благодарение на тази история в умана объркания стремящ се може да се зароди нов интерес и да се изгради такавапредстава за всеобщото съгласувано развитие и съдба, че той да тръгне напред снов запас от смелост.

Ние щепроследим историята на Херкулес и ще се опитаме да покажем как той,извършвайки своите дванадесет подвига, се намира в ролята на стремящ се попътя на Ученичеството. По този Път той се нагърбва с определени задачи, коитопо своята природа имат символно значение, и преминава през определени епизоди исъбития, които във всички времена показват природата на обучението ипостиженията, характерни за човека, приближаващ се към освобождение. Херкулеспо своята същност е въплътен, но все още несъвършен Син Божи, който решителнопоема в ръце нисшата си природа и съзнателно я подчинява на дисциплината; товаслед време води до проява на божествеността. Спасителят на Света израства отедно заблудено, но искрено стремящо се човешко същество, правилно осъзнаващоработата, която трябва да бъде извършена.

Втечение на векове в полезрението на хората постоянно се намират две велики идраматични истории. В дванадесетте подвига на Херкулес е описан Пътят наученичеството. Този опит, който ни подготвя за великия заключителен кръг на Посвещението,предизвиква жив отклик у всеки стремящ се човек. В живота и работата на ИисусХристос, лъчезарният и съвършен Син Божий, който "заради нас проникна задзавесата, оставяйки ни пример, за да можем да го следваме по стъпкитеМу" са описани петте етапа от Пътя на Посвещението, петте висши точки, закоито ученикът се е подготвял чрез дванадесетте си подвига.

Оракулъте казал и думите му са звучали през вековете: "Човеко, опознай себеси". Това знание е най-великото постижение по Пътя наУченичеството, а също и награда за цялата работа, извършена от Херкулес.

Природатана Ученичеството

Тук можеби ще е полезно накратко да осветлим природата на ученичеството. Това понятиепостоянно се използва както от стремящите се в християнските страни, така и оттези в източните религии. Ученичеството може да се определи като заключителенетап от пътя на еволюцията и като период от опита на човека, в който тойопределено постига самосъзнание. На този етап човекът съзнателно се стреми даподчини нисшата си природа на волята на душата (която по същество е ВолятаБожия). Вървейки по този път той се подлага на ускорен процес, за да можецветчето на душата да се разтвори по-бързо. Неизбежността на човешкотосъвършенство стои в основата на неговия стремеж да извърви Пътя. Товасъвършенство може да се постигне по два начина. То може да бъде резултат отбавния и неотклонен еволюционен растеж, който цикъл след цикъл следва законитена Природата, докато скритият Бог постепенно стане видим както в човека, такаи във вселената. Това може да се случи и в резултат от системното старание,прилежност и дисциплина на стремящия се, които водят до по-бързо разкриване насилата и живота на душата.

В единанализ за ученичеството този процес е определен като "психиченразтворител, който поглъща всички шлаки и оставя само чистото злато". Тозипроцес на усъвършенстване, сублимация и преобразуване се разгръща упорито инеотклонно, докато не бъде покорен Върхът на Преображението и Просветлението.Скритите тайни и силите, дремещи в човешките същества, трябва да бъдатразкрити и насочени за използване по божествен образец и в съответствие справилно осъзнатата божествена цел. Използвайки ги по този начин, ученикътоткрива, че е свързан с универсални, подобни на божествените енергии и сили,стоящи в основата на функционирането на природата. По този начин той започвада работи на Плана на Еволюцията и да си сътрудничи с великия "облак насвидетелите", които със силата на своето наблюдение и в резултат отпостиженията си формират Престолите, Началата и Могъществата, чрез коитоЕдиният Живот води творението напред към славен висш завършек.

Такава ецелта, за която е работил Херкулес и която стои пред цялото човечество, чиетовисше групово постижение ще бъде резултат от многото индивидуални усъвършенствания.

Астрологичнизначения

Вторатацел на това изследване е да представи един нов аспект на астрологията, който сеотличава от обичайния и общоприетия. Ние ще проследим как Херкулес преминавапрез дванадесетте знака на Зодиака. Във всеки от тях той проявява неговитехарактерни особености и придобива ново знание за себе си, като по този начиндемонстрира силата на знака и приема даровете, които знакът е могъл да мупредложи. Ще видим как във всеки знак Херкулес преодолява своите природнинаклонности, учи се да контролира и да управлява съдбата си, като доказва, чезвездите предполагат, но не решават.

Тазиформа на астрологията, която според мен ще измести обикновената, работеща схороскопи астрология, представя в синтезна форма космичните събития, коитовлияят върху живота на нашата планета, на човечеството като цяло и на индивида,който е микрокосмос в макрокосмоса. Този тип астрология насочва вниманието сипреди всичко към разкриване на извечния план; всъщност историята разкрива оназималка част от него, която засяга човечеството, докато едно по-широко изучаванена епохите и периодите може да ни даде по-мащабно разбиране на Божественитецели. Човечеството има зад себе си необятно минало; едни са идвали и саотминавали по своя ред; колелото на съществуванието постоянно се върти,свитъкът на живота непрекъснато се разгръща и ние се движим напред, подбужданиот стремителния импулс на извечната направляваща Сила - напред към нови аспектина целта, към по-широко разбиране и реализация. Съсредоточаването върху личнияхороскоп и повишеният интерес на индивида към неговите собствени дребни дела еестествено и нормално, но това е късоглед подход. Съзнанието че сме съставначаст от великото Цяло и познанието за божествената Цялост само по себе си можеда разкрие пред нас по-широките цели. Тези идеи в крайна сметка трябва завинагида изместят нашата съсредоточеност върху личното. Малките ни жизнени историитрябва да избледнеят в по-голямата картина на случващото се. Херкулесастрологически въплъщава историята на живота на всеки стремящ се и показваролята, която отделната единица играе във вечната Инициатива.

Въввръзка със зодиака и астрологията един велик източен Учител изказва следнатанасочваща мисъл:

"Наистина,астрологията е наука, при това наука на бъдещето. Истина е и това, чеастрологията в нейния висш аспект и правдиво тълкувание в крайна сметка щепозволи на човека да фокусира своето разбиране и да действа правилно. Същотолкова вярно е, че откритията на бъдещата астрология ще разбулят тайната наистинската координация между душата и формата. Тази астрология обаче все ощене е открита. Прекалено много неща остават без внимание и твърде малко се знае,за да може астрологията действително да стане точна наука, както мнозинапретендират. Тя ще стане такава в бъдещето, но това време все още не едошло...

Практикуванатасега астрология е обречена да изчезне поради бързината, с която душите сенаучават да контролират своята личност. Създаването на хороскоп на душата нямада се базира върху нашето триизмерно знание, тъй като законите на времето ипространството нямат власт над душата." (Езотерична астрология)

Следователно,в това изследване ние ще работим с една нематематическа астрология, която нямаотношение към правенето на хороскопи. Тя разглежда дванадесетте типа енергии,чрез които съзнанието на божествената Реалност проявява себе си във форма.Херкулес усвоява това знание не на далечните небеса и не в субективните сфери.Той натрупва познание за божествената си същност в своето физическо тяло, затрудняванои ограничавано от тенденциите, свойствени за знака, в който извършва всекисвой подвиг. Картината на пробуждащото се божествено самосъзнание ни епоказана чрез преодоляването на формата и подчиняването на материята. Потози начин, опознавайки Херкулес-ученика и Христос-Спасителя на Света, ние получавамецялостна картинна представа за заключителните етапи от развитието, коетопредстои за всеки от нас. Тук няма да говорим за петте велики Посвещения,описани за нас в историята на Иисус Христос - те са предмет на друга книга. (ОтВитлеем до Голгота)

Катоизучаваме историята на Херкулес, преминавайки заедно с него през дванадесеттему подвига по великия небесен Зодиак, ние ще го разглеждаме от две гледниточки: като индивидуален стремящ се и като олицетворение на човечеството внеговата цялост. На човечеството вече може да се гледа като на достигнало еобщата си маса етапа на стремящия се, етапа на разумния търсещ, етапа начовека, който е развил и координирал своите умствени, емоционални и физическиспособности и така е приключил с интереса си към света на явленията, търсейкипът в една още по-широка сфера на осведоменост и още по-важна област наактивност. В историята на човечеството винаги е имало напредничави индивиди,които са достигали до този етап в своя живот, но човешката раса като цялоникога досега не се е издигала до въпросното равнище. На това се базира чудотона предишните постижения, в него е и основанието за сегашната благоприятнавъзможност.

Световниятученик днес

Изпитанията,на които Херкулес доброволно се полага и подвизите, към които понякогабезразсъдно се устремява, днес са достъпни за хиляди хора. Може да се види каксъвременните условия точно се напасват към различните детайли на драматичнияи често забавен разказ за неговите усилия по стръмната пътеката наизкачването. Всеки от нас е Херкулес в зародиш и всеки от нас се сблъсква съссъщите проблеми, стреми се към същата цел и върви по същия кръг на зодиака.Първото, което трябва да се направи, е преодоляването на всякакъв страх ипостигане на контрол над естествените сили на човешката природа. С тази задачаХеркулес се сблъсква при най-различни комбинации от обстоятелства преди да сеизкачи на върха на посвещението в Козирог и да стане служител на човечеството.

Съперничествотои егоистичните цели трябва напълно да се прогонят и отстранят и в тази връзкание наблюдаваме как Херкулес научава урока, че присвояването на каквото и да билоза отделния "аз" по никакъв начин не е мисия на сина на Бога. НаХеркулес му се налага да осъзнае себе си като личност единствено за даразбере, че индивидуализмът съзнателно трябва да се принесе в жертва заблагото на групата. Той открива също така. че личностната алчност няма място вживота на стремящия се, който търси освобождаване от непрекъснатия цикъл насъществуването и постоянното разпъване върху кръста на материята. Главнатахарактеристика на човека, потопен в живота на формата и управляван от законитена материята, всъщност е страхът, индивидуализмът, съперничеството иалчността. Те трябва да отстъпят място на духовната смелост, сътрудничеството,груповото съзнание и безкористността. Това е урокът, който ни дава Херкулес, асъщо и демонстрация на Божествения живот, който се утвърждава втворческия процес на съзиданието и разцъфтява все по-прекрасно всеки път,когато животът направи своя кръг по зодиака за около 25 000 години, споредизчисленията на астрономите.

Това еразказ за космичния Христос, разпънат върху Фиксирания Кръст на небесата; товае пътят и на историческия Христос, описан в библейските предания, извървян отНего в Палестина преди две хиляди години; това е историята също и наИндивидуалния Христос, разпънат върху кръста на материята и въплътен във всякочовешко същество, т. е. на Бога, въплътен в материя. Това е история за нашатаСлънчева система, за нашата планета и за човешкото същество. По този начин,гледайки към небесните висини, ние виждаме великата драма, завинаги запечатанатам за нас, а разказът за Херкулес я разяснява на стремящия се с всичките йподробности.

Ключовимисли

Тук щеформулираме четири ключови мисли, които изразяват целта, стояща в основата насъзидателния процес, и към която се стреми както Космичният Христос, така ииндивидуалният стремящ се. Те ни дават ключ към разбирането на Плана. А взетизаедно те олицетворяват цялата история на взаимоотношенията между духа иматерията, между живота и формата, между душата и тялото.

Първамисъл: "Природата проявява невидимите си енергии чрез видимиформи". Зад обективния свят на явленията, човешки или слънчеви,малки или големи, органични или неорганични, стои субективният свят на силите,които отговарят за външната форма. Под външната материална обвивка се простираимперията на същинското БИТИЕ и днес религията и науката проникват именно втози свят на живи енергии. Всичко външно и осезаемо е само символ на вътрешнитесъзидателни сили и именно тази идея лежи в основата на символогията. Символъте външната и видима форма на вътрешната и духовна реалност.

Борбатана Херкулес е именно за овладяване на взаимодействието между външната форма ивътрешния живот. Той осъзнава, че е форма и символ, тъй като продължилотовекове господство на нисшата материална природа лесно ни дава основание дачувстваме именно това. В същото време Херкулес разбира, че неговата задача е дапрояви духовното битие и енергия. Той трябва да научи на практика и чрез опитаси, че е иманентен по природата си Бог и че неговият "Аз" е тясносвързано с "не-Аз-а". Трябвало е да експериментира със Закона запричината и следствието, бидейки инициатор на причини, които да предизвикатразумни последствия. Той преминава през дванадесетте знака на зодиака като сестреми да действа субективно и се опитва да отхвърли съблазните и притегателнатасила на външната осезаема форма.

Вторатаключова мисъл може да се изрази така: "В сърцевината на всичкирелигии е заложена концепцията за скритото Божество". Именно товамистично осъзнаване е предмет на човешките търсения в течение на вековете. Изразителитена световните религии са въплътили в своите учения един от аспектите на товатърсене, приемайки факта за Бога като основна предпоставка, доказвайкиреалността на неговото Съществувание със своята сърдечна любов, преданост ипочитание. Свидетелствата на мистиците от всички времена и народи са толковамногобройни, че сами по себе си формират база от доказани факти и не могат дабъдат отричани.

Изследователитев областта на науката се стремят да открият истината като изучават формата идействително са придобили обширна информация, като заедно с това ни водят доразбиране за нашето дълбоко невежество. Благодарение на физиката, химията,биологията и другите науки ние сме научили много за външния покров на Бога, ноедва навлизаме в една друга област, където всичко изглежда само като хипотеза ипредположение. Малкото, което със сигурност знаем е, че всички форми са аспектина енергията; че съществува взаимодействие между енергиите и че те влияятвърху нашата планета; че самата планета е енергийна единица, съставена от многобройниенергийни единици, и че самият човек също е съвкупност от сили и съществува всвета на силите. Науката много успешно ни е довела дотук, където се срещаме састролога, окултиста, идеалиста и мистика, които свидетелстват за скритотоБожество, за живата Същност, за универсалния Разум и за централната Енергия.

Вразгръщащата се драма на небесата, в научните изследвания, в математическитеизчисления на астролозите и в свидетелствата на мистиците ние можем данаблюдаваме постепенно разкриващото се проявление на тази скрита божественост.Малко по малко чрез изучаването на историята, философията и сравнителнатарелигия ние виждаме как планът на Божеството става все по-очевиден. В преминаванетона слънцето през дванадесетте знака на зодиака можем да наблюдавамезабележителната организация на плана, фокусирането на енергията и растящотовлечение към божественото. През XX век обективното и субективното най-сетне тясно се преплетоха и взаимопроникнаха,така че е почти невъзможно да се каже къде свършва едното и къде започвадругото. Завесата, която скрива Божеството, все повече изтънява, а дейносттана постигналите знание, програмата на Христос и неговата Църква, плановете наскритите групи световни дейци, на Ришите и на окултната Йерархия на нашатапланета са съсредоточени върху извеждането на човечеството към Пътя наУченичеството, както и за обучение на постигналите по-голямо развитие, така чеда станат мислители и инициатори на новата епоха. Тогава хората ще преминат отЗалата на Учението в Залата на Мъдростта, от сферите на нереалното къмцарството на Реалното, от външната тъма на телесното съществувание към светлината,която вечно сияе в царството на духа.

Третатамисъл ни дава ключ към метода. От дълбините на вековете долитат думите: "Азсъм този, ...който пробужда мълчаливия свидетел". Изследователитевъв всички области вече са наясно, че вътре във всички форми съществувастремеж към разумно проявление, както и определена жизненост, която наричамесъзнание и която при хората приема форма на самосъзнание. Когато товасамосъзнание е истински развито, то прави човека способен да разбере, ческритата във вселената Божественост е идентична по природа със скритата в негоБожественост, макар че първата е несравнимо по-висша по степен и съзнание.Тогава човекът ще може съзнателно да стане Наблюдател, Свидетел и Възприемащ.Той вече няма да се отъждествява с материалния аспект, а ще е Онзи, който гоизползва като средство на проявление.

Следпостигането на този етап идва ред на великите подвизи и борбата вече се водисъзнателно. Човекът сякаш се разкъсва в две посоки. За него е привично да сеотъждествява с формата, но новото му разбиране изисква идентифициране с Душата.В този момент настъпва преориентиране и човекът предприема нови усилия,насочени към самия себе си, както това е описано в разказа за Херкулес,Бога-Слънце. При постигане на определена интелектуална висота"безмълвният Свидетел" се пробужда за действие. Херкулес започвасвоите подвизи. Въпреки че човешкото същество е все така подвластно напотребностите на еволюционното течение и се управлява от желанието запридобиване на опит и за материално притежание, то започва да се поставя и подконтрола на божествения Обитател. Човекът се проявява като стремящ се, тръгвав обратната посока и започва да работи чрез дванадесетте знака на зодиака, новече се движи от Овен към Риби, минавайки през Телеца и останалите знаци(обратно на часовниковата стрелка), вместо да действа в обичайния за човекарегресивен маниер - от Овен към Телец, през Риби и останалите знаци (по посокана часовниковата стрелка).

Инакрая, промененият фокус на живот и настойчивото му старание в дванадесеттеподвига, извършени съответно в дванадесетте знака на зодиака, ще позволят наученика да тържествува с победа. Тогава той ще разбере значението на четвъртатаключова мисъл и да възкликне в съзвучие с Космичното Божество: "Чуйтетази велика тайна. Независимо че стоя над раждането и прераждането, или Закона,и като Властелин на всичко съществуващо, тъй като всичко произтича от Мен, Аз,както и досега изявявам воля да се проявя в Моята Вселена и затова се раждамсъс Своето Могъщество, и Мисъл, и Воля". (Бхагавад Гита, съставенаи адаптирана от йога Рамачарака.)

Подвизите на Херкулес, Алис Бейли

Четирийсетте правила на Шамс от Тебриз

2011-01-25T18:57:00.006+02:00

Шамс от Тебриз - четирийсетте правила

Из книгата "Любов" на Елиф Шафак
Шамс ал-Дин от Тебриз е дервиш поел по духовния път на Любовта.
Две души се срещат и се преоткриват една в друга.
Руми и Шамс прекарват дните си заедно в медитация и разговори.
в продължение на месеци те не се откъсват един от друг.
Шамс показва на Руми пътя на Любовта към Бога.
чрез музиката, танца, поезията. И разбира се с дълбоко обсъждане и осмисляне на неговите четирийсет правила, които преобразяват Руми неузнаваемо, а живота му приема неочакван обрат.

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

Всички, които четат Свещеното Писание, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище - това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва Батин - скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към закона, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който го обича истински.

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: "Пази се от прекалено въодушевлиние", докато любовта казва: "О, карай! Престраши се!". Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата които са му отказали.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

10:

Изток, запад, юг, север - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

11:

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново "Аз", се искат мъки.
Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

12:

Търсенето на любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

13:

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си "Аз" и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

14:

Постарай се да не се противопоставяш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата които ще дойдат?

15:

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделна точица е еднакво важна за цялата картина.

16:

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме божието творение, не можем да обичаме истински Бога, нито до Го познаем истински.

17:

Истинската мърсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мърсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата.Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

18:

Цялята вселена се съдържа в един-единствен човек - в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси дявола извън себе си. Той не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

19:

Искаш ли да промениш начина, по който другите гледат на теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите ще хвърлят може би по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

20:

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

21:

Всички сме създадени по божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Нямя двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различиятя и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

22:

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря трето око - окото, което вижда вътрешните селения.

23:

Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинско нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой далеч от всякякви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.Бъди винаги мек и умерен.

24:

Човекът има неповторимо място в Божието творение. "Вдъхнах му от Своя дух", казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници но земятя. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си Божествения дух и да живее според него.

25:

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26:

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим везмълвен разговор. Не причинявяй зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите - не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27:

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро ,и зло, ще се върне пак при теб. Затова в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28:

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права чирта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас.
Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие.
Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.
Настоящия миг е единственото, което съществува и което ще съществува някога. Успееш ли да проумееш тази истина, вече никога няма да изпитваш страх.

29:

Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти - това е равнището, където ще свириш своятя мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

30:

Истинският суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и до го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една-единствена лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са "други", при положение, че изобщо нямяш "Аз"?
Как е възможно някой да осъжда, при положение, че има само Един?

31:

Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себеични и предубедени, и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някой от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32:

Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазитили на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

33:

Докато всички в този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някякви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременявяш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имами сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

34:

Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фанатизъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила - сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

35:

На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да срещне неверника вътре в себе си. А неверника би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем Съвършения човек, вярята е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

36:

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37:

Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва когато му дойде времето. Нито минута по-късно,нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

38:

Никога не е късно да се запиташ: "Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?" Наистина е много жалко, ако и един единствен ден в живота ти е същият като предишният. Във всеки миг, с всякя нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39:

Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40:

Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, Божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта нямя етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън!
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.

Подвизите на Херкулес - уроците на човешката душа през знаците на Зодиака

2010-07-14T08:30:00.006+03:00

Древният герой Херкулес е добре известен със своите 12 подвига, изисквали огромна храброст и сила. Но същността на тези подвизи е духовна - те водят към освобождение на душата за служба на човечеството. Историята на Херкулес - въплатения, но несъвършен божи син, който овладява своята низша природа и се издига над нея, за да докаже своята божественост - е история за духовна смелост, мъдрост и сила, но и за слабост, недостатъци и грешки.

Чрез своите подвизи Херкулес разбира, че методите, съврзани с човешката му личност, само влошават проблемите, и че истинските решения се появяват само от висшата сила и мъдрост на Душата - истинският вътрешен Учител, който дава различна гледна точка и работи с методите на Светлината.

Посланието е универсално: всеки от нас трябва да измине подобно пътешествие към същите цели, да се бори и да минава през конфликти, да опитва и да се проваля по пътя, но след това да се изправя и да продължава по пътя към радостта и свободата.

В книгата Подвизите на Херкулес се разглеждат важни въпроси, на които астрологията на личността / светската астрология, екзотеричната астрология/ не дава отговори. Тя ни помага да откриваме духовното предназначение на всеки човек и да разбираме себе си и ближните на по - дълбоко, трасперсонално ниво.

По задълбочено вникване в подвизите на Херкулес и изследване на нашата същност и природа по колелото на Живота, търсещите ученици и пробудените души могат да открият в Астрология на траките - пътят на пробудената душа, автор Спас Мавров .По същество тази астрология е езотерчна. Интерсно е да се отбележи, че подвизите на Херакъл са всъщност тракийски и че езотеричната астрология води своето начало от мистериите на траките - този духовно просветлен народ. Тя произхожда от дълбоките знания на този загадъчен балкански народ и не може да бъде сравнявана с която и да е друга астрономична доктрина. Поради близките еволюционни нива между българи и траки, знанията на двата народа са се проникнали в значителна степен, без да изгубят своята специфична същност и характеристика. Космогоничните знания на българите се отнасят до Вселената, а на траките - до Слънчевата система и мястото и в нашата Вселена. По задълбочено изследване по тези въпроси търсещите могат да открият в произведенията на автора Спас Мавров.

Подвизите на Херакъл са прекрасно въведение към по- дълбокото, езотерично разбиране на астрологията. Въведена е идеята, че всеки знак на Зодиака има всъщност три управителя и три съзвездия, които са свързани съответно с личността, душата и духът на човека. В хода на вътрешните битки между нисшата и висшата си природа ние се отваряме към истинското си предназначение, свързвайки се все повече с духовния /слънчев/ управител на съответния знак.

ЗОДИАК

Председателстващият погледна човешките синове, които са и Синове на Бога. Той видя тяхната Светлина и тях самите, застанали на Пътя, който води обратно към Сърцето на Бога. Пътят върви кръгово и минава през дванадесет велики Порти, като цикъл след цикъл Дверите се отварят и затварят. Синовете на Бога, които са и синове човешки, вървят по Пътя.

Отначало светлината е мъждукаща. Посоката на човешкия устрем е егоистична и съответно тъмни са хорските дела. Те бавно се учат и трупайки опит отново и отново минават между пилоните на Портите. Тяхното разбиране е непълно, но в Залите на Дисциплината, които се намират във всеки отсек от кръговото космическо движение, истината се разкрива постепенно; усвоява се необходимият урок; природата се пречиства и изучава, докато не стане видим Кръстът - онзи фиксиран и очакващ Кръст, който разпъва човешките синове, издигайки на Кръстовете всички, които служат и спасяват.

Има един човек в древността, който се е откроил от човешката маса и е привлякъл Бдителното око на Мъдреца, който извечно ръководи Съвещателната Палата на Господ. Той се обърнал към стоящия наблизо и попитал:

- Коя е тази Душа по Пътя на живота, чиято светлина вече е различима?

Отговорът дошъл бързо:

- Това е душа, която събира опит по Пътя на живота и търси ярката светлина, сияеща от Висините.

- Нека тя върви по своя път, но ти следи нейните стъпки.

Еоните бързо летели по своя ред. Великото колело се въртяло и в своя ход извело търсещата душа върху Пътя. По-късно дошъл денят, когато Председателстващият Съвещателната Палата на Господ отново привлякъл търсещата душа в сферата на своя сияещ живот.

- Чия е тази душа по Пътя на висшите стремежи, чийто светлик слабо блещука?
Чул се отговор:

- Душа на човек, който търси светлината на разбирането, бореща се душа.

- Кажи му от мое име да се върне по друг път и после да тръгне по кръга. Едва тогава ще открие онова, което търси. Наблюдавай неговите стъпки и когато той придобие разбиращо сърце, търсещ ум и умела ръка, доведи го при мен.

Отново минали векове. Великото колело се въртяло и в своя ход то носело по пътя им всички човешки синове, които са и Синове на Бога. Така, в течение на вековете възникнала една група от хора, която започнала бавно да се насочва към другия Път. Те намерили този Път, минали през Портите и се устремили към върха на планината, към мястото на смъртта и жертвата. Наблюдаващият учител видял как от множеството се отделя един човек и се възкачва върху издигнатия Кръст, устремен към подвизи и служене на Бога и на хората и готов да върви по Пътя към Бога. Той застанал пред великия Председателстващ, който работи в Съвещателната Палата на Господ, и внимателно слушал неговите думи:

- Подчинявай се на Учителя по Пътя. Готви се за последните изпитания. Премини през всички Порти и в зоните, които те разкриват и пазят, извърши делата, съответстващи на всяка от тях. Научи по този начин нужния урок и започни с любов да служиш на хората на земята.

Накрая той поръчал на Учителя: "Подготви кандидата. Посочи му задачите за изпълнение и постави името му върху табелките по живия Път."

... следва

Подвизите на Херкулес

От Тибетеца чрез Алис Бейли

Захир - Време да раздираш, време да съшиваш

2010-06-29T08:51:00.000+03:00

Изчаквам ръкоплясканията да свършат, театърът е пълен. Готов съм да започна това,
което не ми позволи да спя предишната нощ: ще изнасям лекция.

Водещият започва с думите, че не е нужно да ме представя, което е кощунство, нали той
затова е в залата, нима не си дава сметка, че много от присъстващите вероятно не знаят
кой съм, тъй като може би са ги довели тук техни приятели. Въпреки тези свои думи
обаче той все пак споменава някои биографични данни, говори за качествата ми, за
наградите ми, за милионите продадени книги. Накрая изрежда спонсорите, на които
благодари, поднася ми поздравленията си и ми дава думата.

Аз на свой ред също му благодаря. Казвам, че най-важните неща, които бих искал да
споделя, са в книгите ми, но смятам, че имам едно задължение към моята публика: да
разкрия човека, който стои зад текстовете. Обяснявам, че за човешкото същество е
типичен стремежът да показва най-доброто от себе си, защото постоянно търси любовта,
себеутвърждаването. Ето защо моите книги винаги ще бъдат като планински връх, който
изплува сред облаците, или като хоризонт в океана: там грее светлина, всичко като че ли
е на мястото си, но под повърхността се крие непознатото, мракът, постоянното търсене
на собствената идентичност.

Разказвам колко трудно ми е било да напиша Време да раздираш, време да съшиваш и
как едва сега съм разбрал някои части от книгата си, след като съм я препрочел, което
потвърждава, че творението винаги е по-щедро и по-велико от твореца.
Споделям, че ми е много досадно да чета интервюта и да присъствам на лекции, на които
авторите обясняват книгите си и персонажите в тях: щом написаното само по себе си не
е достатъчно красноречиво, книгата не заслужава да бъде четена. Писателят излиза пред
публиката, за да разкрие своята вселена, а не за да се опитва да обяснява творбата си; ето
защо започвам да разказвам едно мое преживяване:

— Преди известно време бях в Женева за поредица от интервюта. В края на един
натоварен ден излязох да се поразходя из града, тъй като една моя приятелка ми се беше
обадила, че няма да може да вечеря с мен. Вечерта беше много приятна, улиците - пусти,
баровете и ресторантите -оживени и всичко изглеждаше така, както би трябвало да бъде.

Беше спокойно, красиво, и изведнъж......изведнъж си дадох сметка, че съм съвсем сам. Нормално е много пъти да съм оставалсам през тази година. Нормално е приятелката ми, която се намира на два часа път със самолет, да ме очаква. Нормално е след подобен напрегнат ден да поискам да се разходяиз уличките на стария град, без да се налага повече да говоря, и само да съзерцавам заобикалящата ме красота. У мен обаче се появи чувството на потискаща, тревожна самота - нямаше с кого да споделя града, разходката, впечатленията си. Извадих
мобилния си телефон; в края на краищата имах доста приятели в Женева, ала беше късно
да звъня на когото и да било.

Поколебах се дали да не вляза в някой бар и да си поръчам питие — със сигурност щяха да ме познаят и някой щеше да ме покани да седна на неговата маса. Устоях обаче на изкушението и реших да изживея този момент докрай.

Открих, че няма нищо по-лошо от това да чувстваш как на останалите им е все едно дали
съществуваш, или не, как изобщо не се интересуват какво мислиш за живота, как светът
може да мине прекрасно и без твоето неудобно присъствие.

Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати,
красиви, очарователни -са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер,
предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Студенти, които
няма с кого да излязат, възрастни, седнали пред телевизорите, сякаш те са последното им
спасение, бизнесмени в хотелските си стаи, питащи се дали това, което правят, има
смисъл, жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да
отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да
се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да
завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват
комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки
или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика,
понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат
вестници.

Хора, които се поглеждат в огледалото и решават, че са грозни, и понеже смятат, че
красотата е от първостепенно значение, се примиряват с това да прекарват времето си в
разглеждане на списания за красиви, богати и известни личности. Мъже и жени, които
току-що са вечеряли и биха искали да си поговорят, както са правели по-рано, но сега
имат други задължения, по-важни неща за вършене, отлагат разговора за утре, а това
„утре" никога не настъпва.

В същия този ден бях обядвал с една позната, която току-що се бе развела и по този
повод ми заяви: „Сега разполагам с всичката свобода, за която съм мечтала." Какво
заблуждение! Никой не желае точно такъв вид свобода, всички искаме да сме обвързани,
да има някой до нас, с когото да разглеждаме красотите на Женева, да обсъждаме книги,
интервюта, филми или просто да си разделим един сандвич, защото нямаме достатъчно
пари, за да си купим два. По-добре да изядеш само половин сандвич, но да не си сам! По-
добре една жена да бъде принудена да прекъсне разходката си, защото мъжът й бърза да
се прибере вкъщи, за да гледа важен мач по телевизията, или един мъж да не успее да
довърши изречението си за кулата на катедралата, защото жена му спира пред някоя
витрина, отколкото всеки от тях да има Женева за себе си и да разполага с всичкото
време и спокойствие на света, за да я разгледа.

По-добре да останеш гладен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам - не
говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да
приемем, — сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.

В красивия хотел на другия бряг на реката ме очакваше удобният ми апартамент,
любезният персонал, първокласното обслужване - и всичко това ме караше да се
чувствам още по-зле, защото трябваше да съм доволен и щастлив от постигнатото.
По пътя към хотела срещнах други хора в моето положение и забелязах, че погледите им
са различни: на някои бяха арогантни, защото предпочитаха да се преструват, че сами са
избрали самотата в тази красива вечер, а на други бяха тъжни, тъй като се срамуваха, че
са сами.

Разказвам всичко това, защото наскоро си спомних за един хотел в Амстердам, за една
жена, която тогава беше до мен, говореше с мен, разказваше ми живота си. Споделям
пред вас всичко това, тъй като макар и според Еклисиаст да има време за раздиране и
време за съшиване, понякога времето за раздиране нанася много дълбоки рани. Защото
има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен из Женева и то е да си с
някого и да го караш да се чувства така, сякаш той е без каквото и да било значение за
твоя живот.

За миг се възцари тишина, след което хората започнаха да ръкопляскат.

Паулу Коелю : Захир

Захир - Ще разговаряме утре

2010-06-29T08:35:00.002+03:00

Миналата седмица интервюирах един полицейски инспектор. Разказа ми как успява да изтръгне по-голямата част от необходимата му информация: като използва техника, която наричат „студено/топло". Обикновено разпита започва полицай, който се държи
грубо, заплашва, че за него правилата не важат, крещи, удря по масата. И когатозатворникът се изплаши, влиза „добрият" полицай, накарва колегата си да спре, предлага на задържания цигара, държи се приятелски с него и по този начин получава това, което иска.

- Известно ми е.
- Той обаче ми разказа и още нещо, което ме ужаси. През 1972 година група учени от
Станфордския университет в САЩ решили да създадат „изкуствен" затвор, за да проучат
психологията на полицейските разпити: подбрали двайсет и четири студенти доброволци
и ги разделили на „пазачи" и „престъпници".
В края на първата седмица се наложило да прекъснат опита: „Пазачите", момчета и
момичета с нормална ценностна система, от добри семейства, се превърнали в същински
чудовища. Мъченията станали ежедневна практика, а изнасилванията на „затворниците"
се възприемали като нещо естествено. Студентите, които участвали в проекта — както
„пазачите", така и „престъпниците", - получили толкова дълбоки психически травми, че
се наложило да останат дълго време под медицинско наблюдение и опитът никога
повече не бил повторен.

- Интересно.
- Как можеш да смяташ това за „интересно"! Говоря ти за нещо изключително важно: за
способността на човек да върши зло винаги когато му се предостави тази възможност.
Говоря ти за моята работа, за нещата, които научавам чрез нея!
- Именно това смятам за интересно. Защо се сърдиш?
- Да се сърдя? Как бих могла да се сърдя на някой, който не обръща ни най-малко
внимание на това, което казвам? Как би могъл да ме изнерви човек, който не спори с
мен, а само си лежи, загледан в празното пространство?
- Да не би да си пила?
- Ти дори и това не знаеш, нали? През цялата вечер бях до теб, а ти дори не си забелязал
дали съм пила или не! Обръщаше се към мен само за да потвърдя това, което ти бе казал,
или когато искаше да разкажа някоя хубава история за теб!
- Не разбираш ли, че съм работил цял ден и съм изтощен от умора? Защо не си легнеш?

Ще се наспим и ще разговаряме утре.
- Защото през всичките седмици и месеци от последните две години само това правя!
Опитвам се да разговарям с теб, но ти си изморен, трябва да спим и да говорим на другия
ден! Но на другия ден изникват много други неща, трябва да работиш, да присъстваш на
вечери, да спим и да разговаряме на по следващия ден! Ето така преминава животът ми:
в очакване на деня, когато отново ще мога да те имам до себе си. Докато се изморя,
престана да искам каквото и да било и си създам един свят, в който да се подслонявам
винаги когато имам нужда: свят, който да не е прекалено далечен, за да не създавам
впечатлението, че имам собствен живот, но и да не е много близко до твоя, за да не
изглежда, че превземам личното ти пространство.

- Какво искаш да направя? Да спра да работя ли? Да изоставя всичко, което сме
постигнали с толкова труд, и да заминем на круиз из Карибите? Не разбираш ли, че това,
с което се занимавам, ми харесва и нямам никакво желание да променям своя начин на
живот?
- В книгите си говориш за значението на любовта, за нуждата от приключения, за
радостта да се бориш за мечтите си. А сега пред мен стои писател, който не чете това,
което пише. Мъж, който смесва любовта с условностите, приключенията с излишните
рискове, радостта със задължението. Къде е човекът, за когото се омъжих и който слу-
шаше това, което говорех?
- А къде е жената, за която се ожених?
- Тази, която винаги те е подкрепяла, насърчавала, приласкавала? Тялото й е тук, тя
гледа канала „Сингел" в Амстердам, и мисля, че ще остане с теб до края на живота си!
Ала душата на тази жена е на прага на тази стая, готова да си тръгне.
- Но защо?
- Заради проклетата фраза „Ще разговаряме утре". Смяташ ли, че е достатъчно
основание? Ако не ти се струва достатъчно, помисли си, че жената, за която си се оже-
нил, е била влюбена в живота, пълна с идеи, с радост, с желания, а сега е на път да се
превърне в домакиня.
- Това е смешно.
- Добре, смешно е. Говоря глупости! Маловажни неща, като се има предвид, че имаме
всичко, преуспели сме, разполагаме с много пари, никога не споменаваме един пред друг
за евентуални любовници, никога не сме изпадали в кризи на ревност. Освен това на
света има милиони деца, които гладуват, войни, болести, урагани, трагедии, които се
случват всяка секунда. Как бих могла да се оплаквам?
- Не смяташ ли, че е дошло времето да имаме дете?
- Всички семейства, които познавам, решават проблемите си по този начин: като си
раждат дете! Нима ти, който винаги си държал толкова много на свободата си и си
смятал, че ще е по-добре да отложим детето за по-късно, сега си на друго мнение?
- Мисля, че сега моментът е подходящ.
- А според мен не би могъл да бъде по-неподходящ! Не, не искам дете от теб - искам
дете от мъжа, когото познавах, който имаше мечти, който беше до мен! Ако някой ден
реша да забременея, ще бъде от мъж, който ме разбира, придружава ме, изслушва ме,
желае ме истински!
- Вече съм сигурен, че си пила. Обещавам ти да разговаряме утре, но сега те моля да си
легнеш, много съм изморен.
- Тогава ще разговаряме утре. И ако душата ми, която е на прага на тази стая, реши да си
тръгне, това няма да се отрази особено върху живота ни.
- Тя няма да си тръгне.
- По-рано ти много добре познаваше душата ми, но вече от години не разговаряш с нея,
не знаеш колко се е променила, как ОТЧАЯНО моли да я изслушаш. Дори и да става
дума за банални теми като например за опити в американски университети.
- Щом душата ти се е променила толкова, ти защо продължаваш да бъдеш същата?
- От страх. Защото вярвам, че утре ще разговаряме. Заради всичко, което сме изградили
заедно и не бих искала да го видя как се руши. Или заради най-сериозната от всички
причини: защото така съм свикнала.
- Но преди малко ти обвиняваше мен във всичко това!
- Прав си. Погледнах те, помислих, че си ти, а всъщност това съм аз. Тази нощ ще се
моля от пялото си сърце и ще вложа всичката си вяра: ще помоля Бог да не позволи да
прекарам останалата част от живота си по този начин.

Паулу Коелю : Захир

Сродната душа

2010-06-23T14:31:00.009+03:00

Какво означава да откриеш своята сродна душа и каква трябва да е тя?

В поредицата от прераждания, между членовете на групата, към която принадлежи дадена душа, се получават редица положителни и отрицателни отношения. Когато душите се преродят отново, тези отношения се проявяват в живота като добри или лоши връзки. На първо място такива са всички родови прераждания - в едно семейство, в един род и т.н. - до конгломерата народ, държава.

Второто ниво се отнася за нашите лични взаимоотношения: ние задължително се срещаме с много преродени души и влизаме в отношения с тях. Положителните ще ни внушават сродство: на характерите, на целите, на чувствителността, на желанията и т.н. С много от тях ние сме изграждали сериозни и дълги отношения в миналите животи, затова сега те се проявяват като наши сродни по еволюция души. С тях можем да изградим стабилни връзки, включително семейни. Но не са задължителни, нито са гаранция за успешни бракове, защото сродната, андрогинно близка до нас душа е нещо друго: Това е душата, с която имаме сродство на ниво характер, много близка чувствителност, емоционалност, близост в стремежите и най-вече еднаква духовна цел в живота си. Запомнете този най-важен критерий - еднакви духовни стремежи. Това е сродната душа, която в този живот е предопределена от Съдбата да ни даде максимално духовно развитие. Всички други са съпътстващи ни сродни души, с които може и да направим успешна връзка, но не може да развием максимално духовността си. Само една от тях има тази роля в този живот. Физическото привличане, чувствителността и духовният стремеж са трите плана на единосъщието им. Никой не може да открие себе си, докато не открие подобието си в човек от другия пол. Както казва Екзюпери: Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а да гледат в една посока.

Това са сродните души, единосъщните половинки, които когато се открият и успеят да се преборят успешно за съединението си, получават правото да възвърнат целостта си. В езотеричните науки се нарича Адам Кадмон, тоест андрогинният космичен Човек, притежаващ целостта на мъжкоженското си единство. Знакът ИН-ЯН най-добре илюстрира тази космична цялост. Те стават отново Съпруг и Съпруга в единство, в единосъщие. Придобили своята космична цялост, двамата ще раждат свое поколение, което генетически ще носи техните духовни качества. Това поколение ще бъде поколението на следващата раса. Всички посветени в края на всяка раса откриват своите половинки и в битка с тъмната йерархия ги освобождават от плена на материята, превръщайки ги в единосъщни съпрузи.

Днес, когато се образуват андрогинните двойки, сродните души не винаги ще успеят да се слеят така, че да се получи стабилна двуполюсна душа. Най-често едната от тях е отдавна подвластна на тъмната ложа и битката за нея е много тежка и продължителна от страна на посветения партньор, за да я отвоюва от тъмата. Той се съединява с половинката си след редица подвизи, тоест посвещения.

На непосветените половинки е нужна много силна воля и пълен отказ от страстите, за да се приобщят безпрекословно към извеждащият ги напред партньор. Те трябва да се почувстват наистина единосъщни по дух и душа с партньора си, за да пожелаят не само съжителство по чувства, а подобието по душа и духовни цели да стане пълно, цялостно.

автор: Спас Мавров
Предадено с незначителни ,в смислово отношение, промени от мен. Постинга е публикуван със знанието, разрешението и одобрението на автора.

Карлос Кастанеда : ДА КАЖЕШ „БЛАГОДАРЯ“

2010-05-22T10:39:00.001+03:00

— Войните-пътешественици не оставят неизплатен нито един дълг — каза дон Хуан.
— За какво говориш, дон Хуан? — попитах аз.

— Време ти е да си оправиш сметките по някои задължения, които си поел през живота си — каза той. — Обърни внимание, това не означава, че някога ще ги изплатиш напълно, но е нужно поне да направиш този жест. Трябва да направиш едно символично разплащане, за да се компенсираш, за да удовлетвориш безкрайността. Веднъж ти ми разказа за две свои приятелки, които са имали голямо значение за теб — Патриша Търнър и Сандра Фланеган. Време е да ги намериш и да направиш на всяка от тях по един подарък, за който трябва да изразходиш всичко, което имаш. Трябва да направиш два подаръка, от които да останеш без пукнат грош. Това е жест.
— Не знам къде се намират те сега, дон Хуан — казах аз, вече готов да протестирам.
— Да ги откриеш — това е предизвикателството към теб. Ще ги търсиш под дърво и камък, докато ги намериш. Това, което възнамеряваш да направиш, е нещо много просто и все пак почти невъзможно. Твоето желание е да прекосиш прага на личните си задължения и с един скок да станеш свободен, за да можеш да продължиш нататък. Не успееш ли да преминеш този праг, тогава няма смисъл да се опитваш да продължаваш каквото и да било с мен.
— Но откъде ти хрумна идеята да ми възложиш такава задача? — попитах аз. — Измислил си я, защото смяташ, че е подходяща за мен ли?
— Аз не измислям нищо — каза той сухо. — — Получих тази задача от самата безкрайност. Не ми е лесно да ти казвам всичко това. Ако си мислиш, че страхотно се забавлявам с твоите изпитания, грешиш. Успехът на твоята мисия е от по-голямо значение за мен, отколкото за теб. Ако се провалиш, ти почти нищо не губиш. Какво толкова? Посещенията си при мен. Голяма работа. Но аз ще загубя теб, а с това ще загубя или продължението на приемствената ми линия, или възможността ти да я заключиш със златен ключ.
Дон Хуан замълча. Той винаги знаеше кога умът ми изпада в трескави размисли.
— Много, много пъти съм ти казвал, че войните-пътешественици са прагматици — продължи той. — Те не се отдават на сантименталности, носталгия или меланхолия. За войните-пътешественици има само борба и тази борба няма край. Ако си мислиш, че си дошъл тук, за да намериш покой или че това е затишие в живота ти, грешиш. Тази задача — да изплатиш дълговете си — не е водена от което и да било от познатите ти чувства. Тя е водена от най-чистото чувство; чувството на воина-пъ-тешественик, на когото предстои да се гмурне в безкрайността и точно преди да го стори, той се обръща назад да каже „благодаря“ на хората, които са му правили добро.
— Трябва да се изправиш пред тази задача с цялата сериозност, която тя заслужава — продължи гой. — Това е последната ти спирка, преди да те погълне безкрайността. Всъщност, ако воинът-пътешественик не бъде във възможно най-доброто си състояние, безкрайността няма да го докосне с жезъла си. Така че не се щади, не жали никакви усилия. Изпълни това безжалостно, но изискано, до край.
Бях се запознал с тези две личности, които дон Хуан определи като двете ми приятелки с огромно значение за мен, докато учех в колежа. Живеех в стаичката до гаража на къщата, която беше собственост на родителите на Патриша Търнър. Срещу квартира и храна аз се грижех да почиствам басейна от нападали листа, да изхвърлям боклука и да приготвям закуската за Патриша и себе си. Бях още семейният шофьор и момче за всичко: откарвах госпожа Търнър на покупки, купувах на господин Търнър алкохол, който трябваше да вмъквам тайно в къщата и после в кабинета му.
Той ръководеше застрахователна агенция и пиеше насаме. Беше обещал на семейството си, че повече няма да се докосне до чашка след няколко сериозни семейни кавги по повод прекаленото му пиене. Той ми довери, че страхотно намалил пиенето, но от време на време има нужда от някоя глътка. Кабинетът му, естествено, беше забранена зона за всички, с изключение на мен. Смяташе се, че влизам там, за да почиствам, но всъщност ходех, за да скрия бутилката му в една колона, която се предполагаше, че крепи свода на тавана в кабинета му, но всъщност беше куха. Трябваше да вмъкна тайно бутилката, да измъкна празната и да я върна в магазина.
Патриша учеше драма и музика в колежа и беше великолепна певица. Мечтата й беше да пее в мюзикъли на Бродуей. Излишно е да споменавам, че бях влюбен до уши в Патриша Търнър. Тя беше много стройна и със спортна фигура; брюнетка, с малко ъгловати черти и около една глава по-висока от мен — основното условие, за да откача по една жена.
Аз явно удовлетворявах дълбока нейна потребност — нуждата да се грижи за някого, особено като разбра, че татко й напълно ми вярваше. Тя стана моята малка мамичка. Без нейно съгласие не можех дори уста да отварям. Следеше ме като ястреб. Дори ми пишеше курсовите работи, четеше учебниците ми и ми ги разказваше в резюме. Това ми харесваше не защото исках някой да се грижи за мен — не мисля, че някога съм изпитвал такава потребност, — приятно ми беше, че именно тя го прави. Наслаждавах се на общуването си с нея.
Тя ме водеше почти всеки ден на кино. Имаше пропуски за всички големи кинотеатри в Лос Анжелис, благодарение на любезността на някои киномагнати към баща й. Самият господин Търнър никога не се възползваше от тях, смяташе, че е под достойнството му да показва пропуски в кината. Касиерите винаги искаха от приносителя на такива пропуски да подписва квитанция. Патриша подписвате без никакво притеснение каквото й падне, но понякога някои заядливи чиновници искаха личния подпис на господин Търнър, а когато отивах и го взимах, те не се задоволяваха само с подписа му, а искаха и шофьорската му книжка като документ за самоличност, удостоверяваш валидността му. Веднъж един от тях, нахакан младеж, направи коментар, който го разсмя, пък и мен, но от който Патриша се вбеси.
— Струва ми се, че вие сте по-скоро господин Търд — каза той с противна усмивчица, — а не господин Търнър.
Можех да подмина тази шегичка, но той ни подложи на най-дълбоко унижение, като отказа да ни пусне на прожекцията на „Завръщането на Херкулес“ със Стив Рийвз в главната роля.
Обикновено навсякъде ходехме и с най-добрата приятелка на Патриша, Сандра Фланъган, която живееше с родителите си в съседната къща. Сандра беше самата противоположност на Патриша. Беше почти толкова висока, но с кръгло лице, розови бузи и чувствена уста: здрава беше като бик. Изобщо не се интересуваше от пеене, вълнуваха я единствено чувствените наслади на тялото. Ядеше и пиеше абсолютно всичко, при това можеше и да го смели, а това, което окончателно ме свали, беше, че след като направо излъсква чинията си, тя успяваше да стори същото и с моята — нещо, което никога през живота си не бях постигал, понеже си бях доста придирчив. Тя имаше изключително атлетичен вид, но някак си грубоват, и то във всички отношения. Можеше да се бие с юмруци като мъж и да рита като магаре.
От любезност към Патриша аз правех същите услуги на родителите на Сандра, като на нейните: чистех басейна им, събирах нападалите листа по поляната им, изнасях боклука и изгарях хартиените и всякакви горими отпадъци. Това беше по времето, когато заради тези изгаряния на сметта по дворовете въздухът на Лос Анжелис беше толкова замърсен.
Дали защото тези млади жени бяха винаги около мен или поради тяхната непринуденост, но накрая се оказах лудо влюбен и в двете.
Потърсих съвет от един мой приятел, много особен младеж — Николас ван Хутен. Той имаше две приятелки и живееше и с двете в явно блаженство. За начало ми даде най-простия според него съвет: как да се държиш в киното, ако си с две приятелки. Каза, че винаги когато ходел на кино с двете си приятелки, обръщал изцяло внимание на тази, която седяла от лявата му страна. След известно време, когато момичета отивали до тоалетната, при връщането им той ги карал да си сменят местата. Ана сядала на мястото на Бети и никой не се усещал. Той ме уверяваше, че това било първата стъпка от един дълъг процес на привикване на момичетата да приемат като нещо естествено ситуацията им на трио; като малко старомоден, Николас използваше леко изтъркания френски израз menage a trois.
Последвах съвета му, когато с Патриша и Санди отидохме в нямото кино на булевард „Феърфакс“ в Лос Анжелис. Настаних отляво Патриша и я обсипах с цялото си внимание. Като се върнаха от тоалетната, казах им да си сменят местата. Тогава се залових с това, което ме бе посъветвал Николас ван Хутен, обаче Патриша изобщо не се примири с такива глупости. Стана и напусна киното, обидена, унизена и направо бясна. Понечих да я настигна, за да й се извиня, но Сандра ме спря.
— Остави я да си върви — каза тя с ядна усмивка. — Голямо момиче е. Има достатъчно пари да си вземе такси и да се прибере.
Хванах й се и останах в киното да се целуваме, макар и доста нервно и с чувство на вина от моя страна. Насред една страстна целувка усетих някой да ме дърпа за косата назад. Беше Патриша. Редът със седалките не беше закован на пода и се наклони назад. Атлетичната Патриша успя да отскочи встрани, преди седалките да се сгромолясат върху задния ред. Разнесоха се ужасените писъци на двама от зрителите, които седяха на крайните места до пътеката.
Съветът на Николас ван Хутен се оказа напълно непригоден. Патриша, Сандра и аз се върнахме у дома в гробно мълчание. Успяхме да позагладим конфликта насред куп нелепи обещания, сълзи и много усилия. Резултатът от нашите тристранни отношения беше, че накрая и тримата се оказахме съсипани. Не бяхме готови за такава авантюра. Не знаехме как да разрешим проблеми като привързаност, морал, дълг и норми на обществото. Аз самият не можех да изоставя едната заради другата, те също не можеха да се разделят с мен. Един ден, в разгара на страхотна душевна буря и направо от чисто отчаяние, тримата се разлетяхме в различни посоки, за да не се срещнем никога повече.
Чувствах се опустошен. Каквото и да правех, нищо не можеше да заличи следата от тях в живота ми. Напуснах Лос Анжелис и се потопих в нескончаема работа, в усилия да уталожа копнежа си по тях. Без никакво преувеличение мога най-искрено да кажа, че се озовах направо в ада и ми се струваше, че никога няма да се измъкна от там. Ако не беше се появило влиянието на дон Хуан над личността и живота ми, едва ли щях да издържа на собствените си демони. Казах на дон Хуан как съзнавам каква грешка е било това, което съм направил, че изобщо не ми е било работа да въвличам такива прекрасни хора в такава гадна, тъпа авантюра, която самият аз не съм бил готов да понеса.
— Всъщност грешката е в това — каза дон Хуан, — че и тримата сте били завършени егоманиаци. Представата за собствената ви значимост едва не ви е унищожила. Когато я няма собствената важност, тогава има само чувства.
— Достави ми удоволствието да направиш следното просто и искрено упражнение — продължи той, — което може да има огромен смисъл за теб: изхвърли от спомена си за тези две момичета всичко, което си си казвал за тях, от рода на: „Тя ми каза това и това, и тя се разкрещя, и после другата се разкрещя НА МЕН!“, и остани само на нивото на чувствата си. Ако не отдаваше такова значение на самия себе си, какво ще имаш като несъкратим остатък?
— Чистата ми любов към тях — отговорих аз сподавено.
— И тя днес по-малка ли е, отколкото е била тогава? — попита дон Хуан.
— Не, не е по-малка, дои Хуан — казах аз искрено и изпитах същата мъка, която ме преследваше години наред.
— Този път ги прегърни от твоето мълчание — каза той. — Не се дръж като мърша. Прегърни ги изцяло, за последен път. Но бъди с намерението, че това е последният път на Земята, възнамери го от своя мрак. Ако струваш нещо — продължи той, — то когато им направиш своя подарък, ти ще направиш дважди равносметка на целия си живот. Действия от такъв характер правят воина въздушен, почти пара.
Следвайки съветите на дон Хуан, аз взех тази задача присърце. Разбрах, че ако не изляза победител, щеше да загуби не само дон Хуан. Аз също щях да загубя, а каквото и да беше това, което щях да загубя, то беше толкова важно за мен, колкото онова, което дон Хуан бе окачествил като важно за себе си. Щях да загубя шанса си да се срещна с безкрайността и да я осъзная.
Споменът за Патриша Търнър и Сандра Фланъган ме хвърли в ужасно състояние. Опустошителното чувство за безвъзвратна загуба, което ме бе преследвало всичките тези години, беше все така силно. Когато дон Хуан изостри това чувство, аз разбрах ясно, че има неща, които остават с нас — както беше казал той — за цял живот, а може би и след това. Трябваше непременно да открия Патриша Търнър и Сандра Фланъган. Последното напътствие на дон Хуан беше, че ако ги намеря, аз не бива да се задържам с тях. Отпускаше ми се време само колкото да им се отплатя, да обгърна всяка от тях с цялата обич, която изпитвах, без ядните гласове на взаимните обвинения, самосъжалението или егоизма.
Пристъпих към колосалната задача да открия какви са станали или къде се намират. Започнах да разпитвам за хора, които познаваха родителите им. Родителите им бяха напуснали Лос Анжелис и никой не можеше да ме упъти къде бих могъл да ги намеря. Не беше останал никой, с когото да говоря за тях. Помислих си дали да не пусна обява във вестника. Но после съобразих, че може и да не живеят в Калифорния. Накрая се наложи да наема частен детектив. Чрез контактите си с държавни служби по регистрация и какво ли не той издири адресите им за две седмици.
Живееха в Ню Йорк, недалеч една от друга и приятелството им си беше останало все така близко, както някога. Заминах за Ню Йорк и се заех първо с Патриша Търнър. Не беше станала звезда в Бродуей, както бе мечтала, но участваше в постановки. Не се поинтересувах дали като изпълнителка или нещо в администрацията. Посетих я в офиса й. Тя не ми каза какво работи. Беше шокирана да ме види. Всичко, което можахме да направим, бе просто да седим, да си държим ръцете и да плачем. Аз също не й казах с какво се занимавам. Казах, че съм дошъл, понеже ми се е искало да я видя и да й направя подарък, който би изразил моята благодарност и че след това заминавам на пътешествие, от което не възнамерявам да се връщам.
— Какви са тези зловещи думи? — попита тя, явно истински разтревожена. — Какво се каниш да правиш? Да не си болен? Нямаш вид на болен.
— Казах това метафорично — уверих я аз. — Връщам се в Южна Америка и се каня да си търся съдбата там. Конкуренцията е жестока и условията са много сурови, това е всичко. И ако искам да успея, ще трябва да отдам всичко, което имам, на това.
Тя май се поуспокои и ме прегърна. Изглеждаше си същата, само че много по-голяма, по-силна, по-зряла и много изискана. Целунах и ръцете и ме изпълни необятен прилив на любов. Дон Хуан беше прав. Като се махнат взаимните обвинения, оставаха само чувствата.
— Искам да ти направя един подарък, Патриша Търнър — казах аз. — Пожелай си каквото поискаш и стига да е по възможностите ми, ще ти го купя.
— Ти да не би да си забогатял? — разсмя се тя. — Най-страхотното у теб е, че никога нищо нямаш, нито пък ще имаш. Със Сандра често си говорим за теб, почти всеки ден. Представяхме си, че паркираш колите на хората или живееш на издръжка на жени и т.н. и т.н. Извинявай, какво да се прави, ние още те обичаме.
Настоях да ми каже какво би искала. Тя се разплака и в същото време се усмихна.
— Ще ми купиш ли визоново палто? — попита ме тя разхлипана.
Разроших косата й и казах, че ще й купя.
— Ако не ти хареса, ще го върнеш в магазина и ще си вземеш парите обратно — казах аз.
Тя се разсмя и ме смушка с юмрук както някога. Трябваше да се връща на работа и се разделихме, след като й обещах, че ще дойда пак да се видим, но ако не дойда, държа да разбере, че силата, направляваща живота ми, ме е отнесла нанякъде, но въпреки това ще пазя спомена за нея до края на живота си, а може би и след това.
В действителност се върнах, но само за да видя от разстояние как й връчват коженото палто. Чух я как изпищя от удоволствие. Тази част от задачата ми бе приключена. Тръгнах си, но не се чувствах олекнал като пара, както ми беше казал дон Хуан, че ще стане. Бях отворил наново старата рана и тя започна да кърви. Това беше не толкова дъжд отвън, а по-скоро тънка мъглица, която сякаш ме пронизваше до мозъка на костите.
После тръгнах да се видя със Сандра Фланъган. Живееше в едно предградие на Ню Йорк, до което се стигаше с влак. Почуках на вратата й. Сандра отвори и ме погледна като че ли бях призрак. Силно пребледня. Беше по-красива от всякога, може би защото се бе позакръглила и изглеждаше огромна като къща.
— О, Боже, ти, ти, ти! — заекна тя, явно неспособна да изговори името ми.
Тя се разрида и за миг ми се стори, че е възмутена и готова да ме упрекне. Не й дадох възможност да продължи в тази посока. Мълчанието ми беше пълно. Накрая то подейства и над нея. Покани ме да вляза и седнахме в хола.
— Какво правиш тук? — попита тя, малко поуспокоена. — Не можеш да останеш! Аз съм омъжена жена! Имам три деца! И съм много щастлива в брака си.
Изстрелвайки думите като картечница, тя ми разказа, че мъжът й бил много надежден, без особено въображение, но добър човек, че не бил особено чувствен и тя трябвало много да внимава, защото лесно се уморявал, когато се любили, и понякога дори не можел да отиде на работа, лесно се разболявал, но успял да създаде три прекрасни деца и че след като се родило третото й дете, съпругът й, който май се казваше Хърбърт, просто престанал да го прави. Вече не можел, но това нямало значение за нея.
Опитах се да я успокоя, като я уверявах отново и отново, че съм дошъл само за минутка, че нямам никакво намерение да променям живота й или да я притеснявам по какъвто и да било начин. Разказах й колко трудно съм я открил.
— Дойдох тук, за да се сбогувам с теб — продължих аз — и да ти кажа, че ти си любовта на моя живот. Искам да ти направя един символичен подарък в знак на моята благодарност и неумиращата ми обич.
Тя изглеждаше дълбоко трогната. Засмя се открито, както някога. Заради пролуката между зъбите приличаше на дете. Казах й, че е по-красива от всякога, което искрено мислех.
Тя се засмя и каза, че се кани да мине на строга диета и че ако знаела за идването ми, щяла да я започне по-отдавиа. Но сега непременно ще я започне и следващия път ще я намеря така стройна, както е била някога Тя ми напомни какъв ужас бил животът ни заедно и колко дълбоко разстроена била. Дори си мислела, въпреки че е заклета католичка, да извърши самоубийство, но в децата си намерила утехата, от която се нуждаела, и че каквото сме правили някога, било младежки приумици, които никога не могат да се изличат, но трябва да се потулят някъде надълбоко.
Когато я попитах какъв подарък бих могъл да й направя като символ на моята благодарност и обич към нея, тя се разсмя и каза същото, което и Патриша Търнър ми бе казала: че аз дори пукало съм нямал, нито ще имам някога, защото такъв съм си бил създаден. Настоях да си поиска нещо.
— Можеш ли да ми купиш микробусче, в което да се поберат всичките ми деца? — попита тя през смях. — Искам понтиак или олдсмобил с всичките му приспособления.
Тя го каза, убедена до дъното на душата си, че сигурно не съм в състояние да й направя такъв подарък. Но аз го направих.
На другия ден аз шофирах колата на дилъра, който й откара микробуса. Паркирах наблизо и от прикритието си чух нейното възклицание, когато й доставиха микробуса. Но в съответствие с нейната чувствена природа изненадата и не беше радостна. Това беше реакция на тялото, хлипове от мъка и объркване. Тя се разплака, но знаех, че плаче не защото е получила подаръка. Това беше болезнен копнеж, който отекна и в мен. Рухнах на седалката в колата.
Във влака обратно за Ню Йорк, а после и по време на полета до Лос Анжелис непрекъснато изпитвах чувството, че животът ми изтича; изтичаше през мен като пясък от събрани длани. Изобщо не се чувствах освободен или променен от това, че съм казал „благодаря“ и „довиждане“. Тъкмо обратно, по-дълбоко от всякога усещах бремето на тази странна привързаност. Плачеше ми се. През ума ми отново и отново прелитаха заглавията на книги, които моят приятел Родриго Къмингс бе замислил, но така и никога не бе написал. Той се беше специализирал в тона да измисля заглавия. Едно от любимите му беше „Всички ще умрем в Холивуд“, друго — „Ние никога няма да се променим“, и едно, което ми беше най-любимо и бях откупил за десет долара — „Из живота и греховете на Родриго Къмингс“. Всички тези заглавия се въртяха в главата ми. Аз бях Родриго Къмингс, и аз се задъних във времето и пространството, и аз обичах две жени, повече от живота си, и това никога нямаше да се промени. И подобно на останалите му приятели, аз също ще умра в Холивуд.
Разказах на дон Хуан всичко това в отчета си за този мой псевдоуспех. Той най-безцеремонно отхвърли всичко това. Каза, че състоянието ми е просто резултат от моето самоугаждане и самосъжаление, а за да могат магьосниците да кажат „довиждане“ и „благодаря ти“, като истински имат предвид това, те трябва да променят дълбоко себе си.
— Още сега зарежи това самосъжаление — настоя той. — Раздели се с представата, че си наранен и какво ще остане като несъкратим остатък?
Несъкратимият остатък беше чувството, че съм направил окончателния си подарък на тях двете. Не с цел да възобновя каквото и да било или да нараня някого, включително себе си, а в истинския дух на това, което дон Хуан се опитваше да ми посочи — в духа на воина-пътешественик, чието единствено достойнство, както бе казал той, е да пази жива паметта за всяко нещо, което е оказало влияние над него и чийто единствен начин да каже „благодаря“ и „довиждане“ е чрез това магическо действие — да събере в своето мълчание всяко нещо, което е обичал.

Откъс от Активната страна на безкрайността, Карлос Кастанеда

Огледалото на ученика : Призванието на ученика

2010-05-18T12:43:00.000+03:00

Всеки ученик на земята има своя особена мисия, свое особено призвание и е много важно да отделя на това най-дълбоко внимание. Осъществяването на тази мисия е свързано непосредствено с разширяването на контакта му с душата. Колкото по-широка и по-дълбока е неговата връзка с душата, толкова по-скоро той ще стигне до разбирането коя именно сфера на живота е негова духовна територия.

Тук времето е най-добрият наставник, тъй като с течение на времето мислите на повечето ученици все повече ще се насочват към това по какъв начин могат да допринесат най-голяма полза. Затова колкото по-често се съветват по този въпрос със своята душа, толкова по-бързо ще могат да започнат своята работа. Да знаят и да разбират това е необходимо на всички ученици. Защото докато бродят безцелно в гъсталака на собствената си гора, гора на миражи и самозаблуди, те, са само празни звена, изпаднали от огромната верига взаимовръзки и съответствия. Разбира се, преди да започнат борбата с призраците е необходимо да се научат да ги различават и тук енергията на душата и силата на волята се оказват именно онези двигатели, под въздействието на които даденият процес се извършва много по-бързо и ефективно.

Всеки път, когато каналът е чист и стабилен, душата изпраща по него своите импулси, които личността е свободна или да отхвърли, или да приеме. Ако на душата е нужно да доведе до сведение на личността, че е време да смени профила на образование, жилищните условия, партньора, или да въведе в ред отношенията си с него, тя ще изпраща упорито и неуморно своите импулси през този канал, който в зависимост от обстоятелствата може да бъде или отворен, или полузатворен, или съвършено блокиран. Обаче онази настойчивост, с която душата изпраща и изпраща своите импулси, незабелязано върши своето дело и оказва необходимото действие.

Несъмнено, личността може да се опита да се отклони от това, което й се струва трудно и непривлекателно, но независимо от това ученика все по-често и настойчиво ще го обзема чувството, че в неговия живот нещо трябва да се промени, тъй като той в душата си знае това отдавна и със сигурност. При все това между момента на осъзнаването на този факт и самите промени се простира понякога цяла пропаст, която много ученици дълго не се решават да преодолеят, тъй като на нивото на личността изпитват страх пред всичко ново. Внимателният читател сигурно е забелязал, че личността по своята природа е твърде консервативна: тя със всички сили се съпротивлява на всякакви преобразования и промени и крайно неохотно отстъпва пред всичко ново и неизвестно.

Затова, ако личността и изпитваният от нея страх пред неизвестното са прекалено силни, душата може да прибегне към по-крути мерки, за да застави личността да измени курса или да премине на друга орбита за да изпълни в крайна сметка своето житейско предназначение. Това въздействие на душата върху живота на човека се отразява често по такъв начин, че го уволняват от работа или е принуден да се пресели на друго място (например поради финансови затруднения), или попада в катастрофа и т.н. Ако душата чувства, че дадената мярка е единствената възможност да размърда личността и да я застави да работи, тя незабавно прибягва към нея, защото именно тя, душата, е отговорна даденото житейско предназначение да бъде изпълнено.

На някои това може да се стори прекалено сурова или жестока мярка, обаче трябва да се разбере, че тя е принудителна, понеже няма друго средство да застави личността да се вмести в набелязания план на този определен живот. Разбира се, никой не лишава ученика от неговата свободна воля, която той има право да прилага във всички случаи на живота, обаче доколкото той като човек-душа е дал обет да изпълни на земята определена мисия (а такъв обет сме дали всички ние), то именно душата е длъжна да се погрижи за това тя да бъде изпълнена на всяка цена, дори ако личността поставя всякакви препятствия.

Много често именно подобни неочаквани ситуации довеждат ученика до истинското разбиране на нещата. Нерядко за тази цел се използват, направо казано, болезнени и непривлекателни обстоятелства: болест, травми и прочие. Известно е, че когато човек се разболява, това почти неизбежно влече след себе си някакви промени в неговия живот, а на самия човек се дава време основателно да поразмисли над своето собствено съществуване, което той в противен случай вероятно никога не би направил.

Разводът – това е един от знаците, сочещи важен завой в съдбата на ученика, начало на нов етап в живота. Всеки път, когато фундаментът на нашата стабилност или спокойствие се клати под краката ни, това довежда до разрив или смяна на всички наши стари личностни връзки и често само това се оказва достатъчно, за да ни размърда и да ни застави да обърнем колелото на живота си в нужната посока. Промените в живота са също така необходими, както е необходим понякога силният страх или шок, който из основи ни разтърсва и изважда от тесните рамки на старите шаблони и утъпканите пътеки на предишния живот, защото така иска душата – за нашето собствено благо.

Особено силните стресове, действащи подобно на шок, могат да отворят етерната защита и в образуваната пукнатина може да нахлуе мощен поток от космически излъчвания, разтърсващи ученика из основи.

И докато личността, изложена на такова мощно въздействие, се оказва детронирана и полупарализирана, душата внася корективи и я насочва към изпълнение именно на онази задача, която в дадения момент е най-целесъобразна и я води към осъществяване на житейското предначертание.

Само ако ученикът би разбрал колко е важно за него да умее да се вслушва и да чува своя вътрешен глас, гласа на своята душа! Колкото по-бързо в него се прояви тази способност, толкова по-бързо той ще дойде до истинско разбиране и ще може да промени създадената ситуация. Тогава и предстоящите изменения ще се сторят не толкова резки и внезапни, без да говорим за това, че връзката и сътрудничеството между душата и личността забележимо ще се подобрят.

Когато ученикът съзнателно или полусъзнателно започва да променя текущия курс на своя живот, той скоро открива, че това по принцип е най-доброто от всичко, което е предприел през последните години. И макар да чувства в душата си, че върви по верен път, разбира напълно това едва след много години, понеже през цялото време личността всячески му пречи да стигне до истинското разбиране на ставащото и упорства, не желаейки за толкова кратко време да промени напълно предишната ориентация. Но рано или късно страхът пред новото и неизвестното изчезва и личността с удивление открива, че новият живот фактически е много по-добър и по-приятен, отколкото стария.

Болестта понякога затруднява процеса на достигане до истинското разбиране, обаче ако в хода на болестта ученикът разбере, че това му е помогнало по новому да погледне на живота или го е довело до по-дълбоко разбиране на същността на ставащото, което е невъзможно при други обстоятелства, то като правило протичането на болестта рязко се променя: със задълбоченото разбиране тя или тихо и незабелязано изчезва, или остава (ако това е изплащане на стар кармичен дълг), но отношението и подходът на ученика към нея съществено се променят. Не е изключено ученикът изведнъж да види, че като ограничава физическата сфера на неговата жизнена дейност, болестта открива пред него други страни и сфери на живота, на които иначе никога не би обърнал внимание.

Положителна страна на болестите е това, че когато разбираме смисъла на болестта и извличаме от това необходимия урок, нашето отношение към нея рязко се променя. Вместо да проклинаме Бога или Провидението, които в случая избираме за изкупителна жертва, ние се вглеждаме в себе си, защото интуитивно чувстваме своята отговорност за ставащото и знаем, че този урок се дава именно на нас. Когато достигнем този стадий на самосъзнание, ние ще видим света с нови очи.

Разбирането може да дойде при вас във формата на осъзнаване например на факта, че вашата задача в този момент е твърдо и мъжествено да понесете дадената болест. Винаги, когато вътрешно съзнаваме, че вървим към своето призвание по правилен път, ние се чувстваме реализирали се и щастливи хора и това щастие не може да бъде помрачено дори от тежка болест, тъй като знаем, че живеем в съответствие с тези предначертания, които ние по волята на душата трябва да осъществим.

Когато се чувстваме отговорни за своя живот и живеем в хармония с онова предначертание, към което ни води душата, тогава всички наши жизнени системи функционират толкова съгласувано и идеално, колкото това въобще е мислимо на дадения етап на нашето развитие. Всъщност, именно на това трябва да се учат в живота всички хора.

Огледалото на ученика- Джуал Кхул

Огледалото на ученика : Магията на повторенията и вирусът на раздразнението

2010-05-18T10:45:00.000+03:00

Моментът, в който ученикът придобива цялостно разбиране, е златният час на неговото освобождаване, повратният пункт на цялата му съдба. Ако това разбиране е истинно и стабилно, неговият живот ще се измени радикално, а изпитанията ще се окажат по-леко преодолими и не толкова трудни. Обстоятелството, че на учениците изключително трудно им се удава подобно разбиране, се обяснява с това, че личността се огражда с плътна стена всеки път, когато почувства, че истинното знание се стреми към нея. Личността се страхува от истинското разбиране като от огън, тъй като инстинктивно чувства, че моментът на придобиване на истинското разбиране ще стане повратен пункт на нейната окончателна капитулация.

Всеки път, когато ученикът въз основа на опита, който придобива с помощта на изпитания или знания, достига до поредното, по-високо ниво на разбиране, личността със страх отбелязва, че контактът му с душата е станал по-широк, а сферата на нейната собствена власт по-тясна. Ето защо тя полага всички сили да не допусне ученика до новото знание или да го накара да забрави за него. В повечето случаи това прекрасно й се удава, което често довежда ученика до умопомрачение. Той не разбира защо трябва отново и отново да повтаря едно и също нещо, след като вече отдавна всичко е разбрал и осъзнал. Да, възможно е действително да е разбрал и осъзнал всичко, но не е разбрал едно: това негово разбиране е било толкова кратко и повърхностно, че той дори не е успял да го претвори в живота.

Тактиката, която личността избира в отношението си с ученика, е обмислена внимателно и от всички страни. Тя многократно я е пробвала на практика и добре е усвоила, че ученик, който се подлага на едно и също изпитание, моментално си припомня познатите теми, сюжети и декори и в него избухва раздразнението: та той отдавна е преминал през това, всичко е разбрал и осъзнал! Защо са нужни всички тези глупави повторения? При всяко такова повторение раздразнението му все повече се усилва, тъй като той не разбира защо става така и защо е нужно, и не разбира само защото личността светкавично го убеждава, че това повторение без съмнение е глупаво и безсмислено, и ако някой е виновен за това, то не е той, а неговият партньор.

Раздразнението е отрова, и то много опасна отрова. Попадайки в организма на ученика, тя се разпространява в него с мълниеносна скорост, разпалвайки така наречения справедлив гняв, преизпълнен с който, ученикът изхвърля огромно количество империл (така се нарича този гняв) върху нищо неподозиращия и невинен партньор, който със своята намеса е искал само да му бъде подкрепа в изпитанията, без да подозира, че това ще му подейства като червена кърпа на бик.

Сред експерименталните ученически двойки подобни кризи Ни се налага да наблюдаваме почти постоянно, тъй като щом се сблъскат с това, което по тяхно мнение доста отдавна е преминато и разбрано, те всеки път виждат пред себе си именно тази червена кърпа. Те изобщо не разбират, че ако за миг са получили някакво разбиране, веднага са го изгубили, оплетени в хитрите интриги на коварната личност.

Разбиране, което не е затвърдено в практиката, при това многократно - не е разбиране. И това си го запишете на челото! В това знание е ключът на тези безкрайни повторения, които изобилстват в книгата ми. В много от учениците тези безкрайни повторения ще предизвикат само раздразнение, което като лакмусова хартийка ще покаже, че в действителност те нищо не разбират и все още се намират изцяло във властта на своя тиранин – личността.

Прозрението идва за учениците непосредствено преди Второто Посвещение или след него, тъй като на този етап те вече са толкова зрели, че до тях най-после стига смисълът и значението на тези повторения. Контактът с душата към този момент се оказва вече толкова здрав, че личността се намира почти под постоянното влияние на душата и това влияние я сковава и я лишава от цялото това изобилие на уловки и поводи, които тя ловко е използвала, за да обърка ученика и да го заблуди.

Магията на повторенията - това е пътят към истинското разбиране. Отбележете си този важен момент. Още щом съзнанието на ученика се избистри за истинското разбиране, раздразнението го напуска веднага и той дейно започва да претворява своето знание в живота, като с помощта на повторенията затвърждава усвоеното във всички направления. Едва сега може да се говори за това, че той е придобил истинско разбиране, тъй като едва сега влизат в сила новите позитивни програми и постановки. Но даже и в този стадий не е изключено старите негативни комплекси, улучвайки момента, когато ученикът е намалил бдителността си, да му инжектират империл и той моментално да се изпълни с отвращение към повторенията, които, както му се струва, той отдавна е усвоил.

Казаното нагледно демонстрира коя именно от двете форми на разбиране е по-ефективна. И затова не ми остава нищо друго, освен още един път да призова моите събратя по Пътя: замислете се над казаното! Именно тук е скрит и ключът за истинското разбиране! Старите негативни постановки често ще безпокоят ученика, повличайки го в мрежите от негативни чувства и мисли и оказвайки се в тях, той започва твърдо да вярва, че всички тези повторения са безсмислени и нелепи, тъй като смята, че отдавна ги е разбрал и усвоил. Това е участта на всички неопитни ученици.

Опитният или зрял ученик никога няма да допусне да бъде въведен в заблуждение и, забелязвайки дори и най-малкия намек на раздразнение, непременно ще стане особено внимателен.

Причината за раздразнението е винаги в противоборството между личността и душата, което се предизвиква от нежеланието на първата да се учи от душата и да разбира нейните методи. Когато ученикът въз основа на опита от безбройните повторения накрая разбере това, занапред ще бъде неизменно бдителен и внимателен дори към най-малкото раздразнение и когато то едва трепне в него, значи пак са сработили старите програми и постановки на личността, значи опасността чука на вратата. Ако в този момент прояви ум и предвидливост, а неговата връзка с душата се окаже на висота, той бързо ще разбере, че тук се е задействало именно неразбирането, т.е. има нещо такова, което той още не е разбрал.

Рано или късно (понякога, уви наистина много късно!) до този момент стига всеки ученик и това е неговият златен час, повратният пункт в живота му. Именно в този час ученикът разбира истинския смисъл на магията на повторенията. От този момент всяко повторение става желано за него, тъй като още веднъж му дава повод да изпробва на практика новата ориентация или постановка на душата, която с всяко такова изпитание става все по-силна, устойчива и ефективна.

Осъзнаването на истинския смисъл на раздразнението и болезнените кармични удари с обратно действие е велика победа. Всяко раздразнение изработва във физическата нервна система на човека особена отрова – империл, също един от защитните механизми на личността, привеждан в действие в даден момент, който тя смята опасен за себе си. Империлът действа по две направления: външно и вътрешно. Действайки отвътре, той прави ученика раздразнителен, неспокоен, агресивен, а ако се изработва в големи количества, неговите запаси се натрупват в организма и могат да се съхраняват там доста дълго време, като стават благоприятна почва за начало на различни болести и заболявания.

Действайки навън, той е подобен на вирус, който мълниеносно се предава на другите и ги заразява, така че у тях веднага се появява симптомът на “безпричинното” раздразнение, което не могат да си обяснят. Нека учениците изяснят за себе си, че носителят на империла носи двойна отговорност: отговорност за неговото разпространяване и отговорност (при това доста по-голяма) за неговото бързо премахване. Ако се намират под защита на душата и сърдечната топлина, те без усилие могат да избягнат заразяването с този вирус. Но ако всичко става много стремително и внезапно, когато за възстановяване на връзката с душата няма време, тогава агресията е подобна на пожар: набира темп и бушува с непреодолима сила, макар че самият ученик често даже не осъзнава до каква степен е отвратителен и неприятен.

Но затова пък бързо забелязва ответното раздразнение в противниковата страна и намирайки се в плен на собствените си видения, много бързо стига до извода, че за всичко е виновна тази страна, и от този момент цялата кармична верига от взаимовръзки може да се окаже просто непредсказуема.

Помнете: който допуска в сърцето си раздразнение е отговорен за всичко: и за това, че е позволил да бъде заразен и за това, че е заразил другите. Раздразнението е бич за човечеството. Колкото по-скоро учениците разберат това, толкова по-скоро ще започнат да изкореняват тази зараза от себе си.

Но до пълна победа се стига само когато ученикът чрез осмисления опит на магията на повторенията придобива окончателно разбиране. Този повратен момент затова е и златен, защото в действителност е повратен.

Когато ученикът разбере това, което не е разбирал по-рано, когато разбере, че виденията, които издига около него личността, го отклоняват от истинския път и отново го връщат към старите негативни нагласи, тогава ще разбере най-накрая и това, че всяко повторение е за добро.

И тогава ще изчезне раздразнението, тогава и повторенията ще станат за него онази мярка, с която ще проверява дълбочината на своето разбиране и прозорливост, силата и действеността на знанията си. Тогава ще влезе в сила новият духовен критерий, продиктуван от душата, и тогава за него ще започне нов плодотворен период на духовно израстване, който ще тръгне с невиждана до сега скорост.

Огледалото на ученика - Джуал Кхул