Огледалото на ученика: Личността и свободната воля

От Огледалото на ученика, Глава 19 - Дж. Кхул чрез Б. Ломборг

Основното препятствие по Пътя към Посвещението са всички стари навици, склонности, действия и нагласи, които влачим след себе си от предишните си животи. През тези животи ние сме се програмирали по начин, който ни се е струвал най-целесъобразен и в същото време е бил най-приемлив за нас, а сега е съвършено остарял и станал нецелесъобразен. Това е много важен момент и учениците трябва да му обърнат особено внимание, ако искат да минат през него успешно. Трябва да се помни, че съществува само един начин и само една техника, с помощта на които можем да се отървем от старите негативни нагласи, а именно: да се препрограмираме или да пренастроим себе си на позитивна вълна. Но за това трябва непрекъснато и внимателно да изучаваме себе си и своите негативни навици. 


 И още щом забележим в себе си някакъв негативен навик, трябва незабавно да пристъпим към неговото трансформиране. Ако например уловим мисълта: “Не, аз никога няма да се справя с това”, трябва веднага да се преориентираме на положителна вълна и да започнем да мислим например по следния начин: “Аз ще се справя с това, няма никакво съмнение, аз ще се справя с всичко, каквото и да поискам”. Колкото по-често се пренастройваме към положително мислене, толкова по-бързо ще се окажем очевидци на това, как старите пречещи на нашето развитие шаблони, отпадат един след друг, тъй като сме престанали да ги захранваме с енергията си. И от този момент на тяхно място ще дойдат нови, позитивни прийоми и нагласи, тъй като занапред именно те ще бъдат захранвани от нас. Всичко, което не храним, умира, а всичко, което храним - расте и се развива. Не забравяйте това и се старайте да се опирате на този принцип всеки ден.

Когато върхът на планината изчезва от нашия взор, значи пак сме се оказали във властта на миражите и илюзиите, значи нашите негативни чувства и желания отново са попаднали на благоприятна почва, отново са започнали да растат и да ни обвиват с мъгли. Необходимо е да се отървем от тези змии на илюзиите, които толкова дълго сме хранили и топлили в пазвата си, да ги оставим да умрат от глад. Защото докато ги храним и топлим, ние сме обречени да блуждаем в гъсталака на нашата гора нещастни и измъчени, а през цялото време едва-едва долавяйки слабо стигащия до нас зов на собствената ни душа. Но тъй като каналът с душата ни е блокиран от нашите собствени негативни качества, ние самите не можем да намерим пътя към нея и затова не можем да следваме нейния зов, а да го следваме за нас е висше щастие.

За да се сложи край на това безплодно бродене в мъглата, необходимо е непрекъснато да се държи каналът на душата чист. А това е невъзможно да се постигне, ако не сме постоянно бдителни. Само за минута да намалим вниманието си и нашата личност веднага се връща към предишното си състояние и попадаме във властта на астралните мъгли, тъй като поради нашето невнимание пак сме им дали храна, акцентирайки вниманието си върху тях. Какво се намира във фокуса на вниманието ми? Този въпрос всеки ученик трябва да си задава постоянно. Не трябва да се забравя че всеки път, когато включваме нашите чувства или насочваме мислите си към нещо, по този начин ние даваме на чувствата и мислите храна, даваме им възможност да растат и да се развиват.

В светлината на това е особено важно да сме много внимателни в какви мисли, чувства и желания влагаме енергията си. Ако свързваме енергията с ментални или астрални негативни мисъл-форми, по този начин ние самите пораждаме негативни послания и помисли и в крайна сметка създаваме за себе си негативни шаблони и нагласи. Но каквото и да правим с живота си, за това носи отговорност и се разплаща само един единствен човек – ние самите. Колкото по-скоро проумеем това, толкова по-скоро ще се отдръпнем от старите норми на мислене и ще започнем да заменяме старите, рутинните шаблони и нагласи с нови, за да престанат да ни разкъсват на части и да спират прогреса ни, за който ние, чистите души-същности така жадуваме.

За ученика е много важно никога да не забравя три неща, а именно:

1. Трябва непрекъснато да поддържа контакт с душата си.

2. Да проявява постоянна бдителност по отношение на коварните илюзии и миражите на самозаблудата.

3. Необходим е непрекъснат стремеж към позитивно преустройство на самите себе си.

Долните пещери-мазета на нашата планина са запълнени догоре с нашите собствени чувства и желания, потиснати и изтикани някога на заден план на подсъзнанието. Когато ученикът достига до тази точка на развитието си, където разбира необходимостта от неотложния разбор и анализ на това астрално тресавище, горепосочените три правила ще са му по-необходими от всякога. Ако той ги следва стриктно в психотерапевтичния процес, самият процес ще се окаже по-бърз и лесен. А ако той, отправил се по Пътя на Ученичеството, заедно с тези три неща вземе със себе си такъв универсален инструмент като отговорността, то тогава за него можем да не се страхуваме, тъй като той ще е напълно защитен от всякакви опасности.

За съжаление, учениците бързо забравят всичко това. Щом се доберат до същността на нещо важно, усвоят методиката на терапията или достигнат до вътрешното самоосъзнаване, те веднага се изпълват с ликуване - ето на, намерен е философският камък. Но минават няколко дни и всичко достигнато някак си странно изчезва като вода в пясък и се забравя. И когато след няколко седмици, месеци или години учениците отново се оказват пак там, пак ги обхваща ги чувство на възторг и щастие и макар че някъде дълбоко в душата се появява смътният спомен, че сякаш такова преживяване вече са имали и преди и нещо подобно им се е случвало и по-рано, независимо от всичко те продължават да вярват, че това им е за първи път – и много скоро пак забравят за това.

Нищо не е толкова мъчително за личността, колкото многобройните повторения на едно и също нещо. Тя се противи по всички възможни начини и се стреми да ги избегне, но въпреки че е чувала много пъти едно и също нещо, съумяла ли е тя да разбере както трябва чутото? Личността обича и прекрасно запомня само това, което й е удобно и изгодно, а тъй като аспектите, които засегнахме, са насочени преди всичко към усилване позицията на водещото начало в човека – неговата душа, те направо подкопават основите на властта на личността и тя по необходимост бърза час по-скоро да ги забрави, за да може да спре, както тя смята, по-нататъшната си собствена гибел. Кога най-после ученикът ще види тези изтъркани уловки на личността и ще ги осъзнае? Колко още трябва да се повтаря и да му се говори за това?

Важно е да си изясним веднъж завинаги, че личността има една цел, а душата – съвсем друга. Личността е привърженик на традициите и на всичко старо, привично и шаблонно и затова се стреми да се задържи в тези рамки колкото може по-дълго. Тя с всички сили се съпротивлява на новото, на прогреса, на смяната на навиците, чувствата, мислите, желанията и на самия начин на живот. Душата пък, напротив, с всички сили жадува вдъхновение и се стреми да ни изведе към истинската свобода – свободата от тиранията на личността. Само когато изцяло се отъждествим с душата и гледаме на живота отгоре, от позицията на душата или на света на цялото, само тогава ще можем да виждаме точно и ясно и само тогава ще можем да вървим по-нататък, преодолявайки миражите на съблазните и илюзиите. Докато не достигнем до прага на Третото Посвещение, мъглата и забулващото покривало ще ни съпътстват по време на целия този дълъг път, като се проявяват като наши вечни противници и само нашата воля решава кой ще се окаже победител в тази битка.

След Третото Посвещение душата най-накрая става пълновластен управник и господар на личността, която се превръща в послушен инструмент на нейната воля. Личността се смирява пред душата, тъй като осъзнава, че на душата й е известно нещо, което личността никога не е разбирала и едва ли ще разбере. Тя изведнъж проумява, че душата може да господства, но не както личността е свикнала - със силата на заплахата и лъжите, а изключително с разбиране, съчувствие, любов и мъдрост – всичко в едно. За личността подобно откритие се оказва някакво невероятно, фантастично преживяване. Тя не би могла дори да си помисли, че е възможно такова нещо: да притежаваш пълната власт, към която изобщо не се стремиш, и да я използваш не за достигане на собствена изгода или преимущества, а изключително в името на цялото и за благото на другите ... Фантастично!

На всеки човек е дадена свободна духовна воля, която той може да използва както сам реши: или за продължаване пълномощията и режима на управление на личността, което като цяло води неизбежно към нещастия и трудни ситуации, или за подкрепа и усилване на управлението на душата чрез поддържане на непрекъснат контакт с нея и позитивно преобразуване на всички нецелесъобразни, негативни норми и нагласи. Това е тежка работа, която изисква пределно напрежение на силите, но това е единственият път към разкриване на истинската свобода на божествената душа, която страда под робството на личността през всичките тези невероятно дълги земни инкарнации.

Учениците трябва сериозно да се замислят за степента на свободната си воля и отговорността, която е свързана с нея. Несъмнено, всеки от тях притежава правото на свободен избор, но при това всеки трябва да може да бъде отговорен за своя избор.

Голямата отговорност означава по-широки възможности при използването на свободната воля, а значи и за разширяване степента на самата свобода - истинска, а не мнима. Помислете над това!

Благодарение на:
Спиралата- Виртуална духовна библиотека,

"Промяната на човешкото съзнание вече не е лукс, който, така да се каже, е постижим само за малцина, а необходимост, за да не се самоунищожи човешкият род."          Екхарт Тол