КАСТАНЕДА- ПЪЛНОЦЕННО ВЪЗПРИЯТИЕ- БЕЗ ПРИДАВНЕ НА ЦЕННОСТ

      Дон Хуан казваше, че перцепцията/ възприятието си е перцепция, и няма нищо общо с категории като добро или зло. той представяше това положение като едно от най-важните компоненти на воинския път; като факт, който всички магьосници трябва да приемат. Твърдеше, че тъй като главната постановка на воинския път е, че ние сме възприемащи същества, всичко което възприемаме трябва да бъде определено като перцепция сама по себе си без да й предаваме каквато и да е ценност – позитивна или негативна.

Моята естествена склонност бе да настоявам, че доброто и злото са присъщи състояния на вселената; те са основните й съставки, а не атрибути. Когато и да представях аргументите си – представляващи несъзнателни противоречия – пред Д.Х., той подчертаваше, че те са извън сферата на действията; че са просто интелектуален каприз и израз на принадлежността ми към сигурни лингвистични постройки.

- Това, което имаш, са само думи – казваше той – Думи, подредени в приятен ред; ред, който се вмества в представите на твоето време. това, което аз ти давам, не са просто думи, а точни указания от моята книга-пътеводител.

Първия път, когато спомена за своята книга-пътеводител, аз останах само с мисълта, че това е метафора и исках да знам повече по въпроса. В тези дни приемах всичко, което Д.Х. ми казваше, като метафори, които намирах за изключително поетични и не пропусках възможност да ги коментирам.

- Книга-пътеводител! Каква прекрасна метафора, дон Хуан – му казах по този повод.

- Метафора друг път! – отвърна той – Магьосническата книга-пътеводител не е като някоя от твоите словесни постройки.

- Какво е тогава, дон Хуан?

- Това е описание. Запис на всички неща, които магьосниците са възприемали по време на своите пътувания в безкрая.

- Това запис на всичко, което магьосниците от твоя клан са възприемали ли е, дон Хуан?

- Разбира се! Какво друго може да бъде?

- Ти само в паметта си ли ги пазиш?

Когато зададох този въпрос, аз, естествено, си мислех, че става дума за устна история или пък способността да се запазва информация под формата на разкази, легенди и т.н. – нещо, присъщо на народите, живели в пред-писмени времена, или тези, живеещи на ръба на цивилизацията в наши дни. В дон Хуановия случай разсъждавах, че запис от подобно естество трябва да е монументален като количество.

Дон Хуан изглежда осъзнаваше за какво мисля. Той се засмя тихо преди да ми отговори:

- Това не е енциклопедия! – каза той – Това е прецизно и кратко описание. Аз ще те запозная с всичките му точки и ще видиш, че това, което ти, или който и да е друг, може да добави към него е съвсем малко, да не кажа нищо.

- Не мога да проумея как е възможно да бъде кратко, след като е сбор от знанието на целия ти магьоснически клан- настоях аз.

- Магьосниците намират няколко основни точки в безкрая. Промените в тези основни точки са безбройни, но – както се надявам ти сам ще откриеш един ден – тези промени не са важни. Енергията е изключително прецизна.

- Но как магьосниците могат да различават промените от основните точки, дон Хуан?

- Магьосниците не се фокусират върху промените. С течение на времето те са готови да пътуват в безкрая; също така са готови да възприемат енергията директно както струи във вселената и, което е по-важно от всичко друго, те са способни да интерпретират енергийния поток без намесата на разума.

Когато Д.Х. за пръв път изказа възможността да се интерпретират сензорните данни без помощта на мисленето, за мен беше непосилно да го проумея. дон Хуан определено осъзнаваше умствената ми гимнастика.

- Ти се опитваш да разбереш всичко това с понятията на твоя разум – каза той – а това е неизпълнима задача. Приеми простата постановка, че перцепцията си е перцепция, освободена от усложнения и противоречия. Книгата-пътеводител, за която ти говоря, се състои от това, което магьосниците възприемат в състояние на пълно вътрешно мълчание.

- Това, което магьосниците възприемат в състояние на пълно вътрешно мълчание, е виждане, нали?

- Не – каза твърдо той, гледайки ме право в очите – Виждане е възприемането на енергията така, както струи във вселената и със сигурност е в началото на магьосничеството, но това, което занимава магьосниците почти до изтощение, е възприемането. Както вече ти казах, за магьосника възприемането е интерпретиране на директния енергиен поток без намесата на разума. Ето защо книгата-пътеводител е толкова разпръсната.

След това Д.Х. изложи пълна, завършена магьосническа схема, въпреки че аз не разбрах и дума от нея. Отне ми цял един живот, за да се доближа до това, което той ми каза навремето:

- Когато човек се освободи от разума – той направи изявление, което беше повече от неразбираемо за мене – интерпретацията на сензорни данни вече не е нещо, прието за дадено. Тоталното тяло допринася за това; тялото като конгломерат от енергийни полета. Най-важната част от тази интерпретация, е приносът на енергийното тяло – близнак на физическото тяло в енергиен смисъл; енергийна конфигурация, която е огледален образ на тялото като сияйна сфера. Резултатът от играта между двете тела е интерпретация, която не може да бъде добра или лоша, правилна или погрешна, а невидима същност, имаща ценност само за тези, които пътуват в безкрая.

- Защо не може да има стойност в света на ежедневието, Дон Хуан?

- Защото, когато двете страни на човека – неговото тяло и енергийното му тяло – се съединят заедно, се случва чудото на свободата. Магьосниците казват, че в този момент ние разбираме, че поради някакви външни причини сме били спрени в нашето пътуване в усещанията. Нашето прекъснато пътуване започва отново в мига на това съединяване. Основното положение на воинския път е, че перцепцията трябва да бъде възнамерена в нейната цялост; така да се каже интерпретацията на директния енергиен поток трябва да бъде направен, когато при човек са налице и двете му страни – тялото и енергийното тяло. Тази интерпретация е цялостна, и както сам ще разбереш едни ден, трябва да бъде възнамерена.

ИЗТОЧНИК:

През 1996г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.

Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.

Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му.