КАСТАНЕДА - БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ

Безмълвното знание представлява цяла старница от живота и дейността на шаманите и магьосниците на древно Мексико. По думите на Д.Х., безмълвното знание било най-жадуваният краен резултат, към който те се стремели със всяко свое действие и мисъл. Д.Х определяше безмълвното знание като състояние на човешкото съзнание, при което всичко най-важно за човека моментално му се изяснява, но това се постига не само посредством ума и интелекта, но и чрез цялото му същество.

Той обясняваше, че във Вселената съществува енергиен пояс, който магьосниците наричат човешки пояс и този пояс преминава през човека. Той ме уверяваше, че за магьосника-виждащ, който непосредствено “вижда” движението на енергията във Вселената и който е способен да “вижда” човешкото същество като натрупване на енергийни полета във формата на сияйно кълбо, “човешкият пояс” представлява обшит с ресни компактен пояс на сияйност, който пресича сияйното кълбо под ъгъл отляво надясно.

На широчина и височина сияйното кълбо има диаметър на човек с протегнати настрани и нагоре ръце, а човешкият пояс в него е широк приблизително един фут. Безмълвното знание, както обясняваше Д.Х., е “преминаването” на енергиятав пределите на този пояс, преливане, което шаманът, достигнал вътрешното безмълвие, открива мигновено.

Д.Х.казваше, че обикновеният човек понякога получава намеци за това енергийно взаимодействие. Човек го усеща интуитивно и се опитва да проследи процеса, да разгадае тези взаимодействия. От друга страна, магьосникът възприема целостността на това преминаване всеки момент, когато му трябва тълкувание. Д.Х. ме уверяваше, че предверие на безмълвното знание е онова състояние на човешко възприятие, което магьосниците наричат вътрешно безмълвие – състояние, лишено от постоянен вътрешен диалог, както го наричат магьосниците, или дори напълно лишено от мисли.

Колкото и да се стараеше Д.Х. да направи определенията и обясненията си за безмълвното знание по-достъпни за мен, те си оставаха неясни, загадъчни и неразбираеми. В опита си да изясни този въпрос, Д.Х ми представи редица конкретни примери за безмълвно знание. Един от тях, който ми допадна най-много поради мащабите и практичността си, касаеше тези, които той наричаше тълкуватели на безкрая ( readers of infinity).

Думите “тълкуватели на безкрая” звучат като метафора, но това е по-скоро феноменологично описание, направено от Д.Х. на базата на състоянието на възприятие на шаманите. Той ми каза, че това състояние на шаманите се съгласува със целите и очакванията на съвременния човек и че човекът на ХХ век е читател, т.е. е особено склонен към четене на писмени текстове. Такива текстове могат да бъдат книги, компютърни разпечатки, художествена литература, учебници, технически описания и т.н.

В непрекъснатите си търсения на решения и отговори на изследванията си, магьосниците от древно Мексико открили, че от състоянието на вътрешно безмълвие съзнанието на човека може много лесно да премине към прякото възприятие на енергията на фона на всеки екран, проектиран на земята или на всеки, избран на хоризонта обект.

В качеството на екран те използвали небето, планините или в случай на по-тясно простанство, станите на къщата си. Те можели да виждат енергията, отразена върху тези екрани, сякаш се намирали в кинозала. Те кратко описали това явление като визуализиране на енергията от гледна точка на оттенъка й, или по-точно – като червенине на екрана, или като гранатово-червено петно. Те го наричали “гранатово петно”. Магьосниците твърдели, че това гранатово петно в определени моменти дава образи, които могат да се видят като на кино. Това постигане на възприятието ги превърнало в така наречените съзерцатели на безкрая.

Д.Хуан смяташе, че за мен би било по-добре да обмислям безкрайността, отколкото да бъда неин съзерцател. Трябва да я чета, тъй като аз изпитвам към четенето същата, ако не и по-голяма страст от тази, с която шаманите от древно Мексико се предавали на съзерцанието.

Дон Хуан достъпно ми обясни, че да бъдеш тълкувател(читател) на безкрайността не означава да четеш енергията така, както човек чете вестник; просто формулировките на думите стават по-ясни, когато се четат, така сякаш една дума води следващата, и се изграждат цялостни концепции, които се появяват, а след това изчезват. Изкуството на магьосниците се състои в смелостта, необходима те да се съберат и съхраняват, преди да потънат в забрава, заменени от нови думи, нови концепции на непрекъснатия поток на графическото съзнание.

——————-

…

По-нататък Д.Х. ми обясни, че шаманите, които са живели в мексико в древни времена при зараждането на традицията, умеели да постигнатбезмълвното знание след като влизали в матрицата му – вътрешното безмълвие. Той каза, че вътрешното безмълвие било за тях постижение от такова голямо значение, че те го направили като необходимо условие за шаманизма.

Дон Хуан толкова усърдно подчертаваше важността на безмълвното знание, че аз започнах да се стремя към него. Аз исках незабавно да постигна вътрешно безмълвие. Чувствах, че не мога да губя и секунда повече. Помолих Д.Х да ми изложи накратко изискваните действия, и той се разсмя.

Да се решиш да навлезеш в света на магьосниците не е като да се научиш да шофираш. За да се научиш да караш кола, на теб са ти нужни учебници и инструкции. За да влезеш във вътрешното безмълвие, трябва да го възнамериш.

- Но как да го възнамеря? – настоявах аз.

- Единственият начин, по който можеш да се научиш да го възнамеряваш, е намерението – провъзгласи Дон Хуан.

Един от най-трудните проблеми пред съвременния човек е да се примири с липсата на процедури. Изглежда, че той напълно е затънал в мъките на ръководствата, практическите указания, методи и инструкции на всяка крачка. Той непрекъснато си прави записки, чертае диаграми и изцяло се потопява в “ноу-хау”.

Но в света на магьосниците, по думите на Д.Х., процедурите и ритуалите са просто средство за привличане и съсредоточаване на вниманието. Те са приспособления, използвани за принудително фокусиране на интереса и решимостта. Те нямат друга стойност. Дон хуан смяташе, че съвременният човек е очарован от думите, той сякаш иска да запази в себе си остатъците от онова чувство, което е възникнало в епохата, когато човек за пръв път е започнал да говори. съдейки по всичко, това става заради особеното внимание, което се отделя на думата.

Изричането на заклинания явно представлява връщане в състоянието, предизвикано от очарованието на думите. Магьосниците смятат, че продължителното поризнасяне на думите, несъмнено, притежава някаква хипнотизираща сила.

С помощта на практиките и целите си магьосниците опровергали властта на думата. Те се наричали навигатори в океана на неизвестното. За тях понятието навигация е изпълнено с практичност и означава пренасяне от един свят в друг, съхранявайки трезвостта си, и без загуба на сила. Не съществуват процедури или пътеки, които да следваме, за да извършим такъв подвиг на навигацията. Има само още едно определящо действие: действие за укрепване на връзката ни със силата, която пронизва Вселената и която магьосниците наричат намерение. Доколкото ние живеем и осъзнаваме, свързани сме тясно с намерението, то всичко, което ни е необходимо, според магьосниците, това е тази връзка да се превърне в област на нашите осъзнати действия, и този акт на съзнание на нашата връзка с намерението е още един начин да се определи безмълвното знание.

Между другото, докато общувах с Д.Х. Матус, усвоих нещо, което се отнася до процедурите и методите. Ако съществува нещо, което е необходимо на човешкото същество, за да овладее безмълвното знание, това е да се укрепи здравето, яснотата и решителността му. За да има намерение, човек трябва да притежава физическа и умствена смелост и чист дух. Според Д.Х. магьосниците от древно Мексико са придавали огромно значение на физическата подготовка и умственото здраве; това мнение е разпространено и сред повечето съвременни магьосници. Докато наблюдавах Д.Х и неговите 15 магьосника-спътника, успях да се убедя в правилността на тези твърдения. Най-очевидното им качество беше великолепното състояние на тяхната физическа и умствена уравновесеност.

Когато попитах направо Д.Х., защо магьосниците отделят такова внимание на физическата подготовка на човека, неговият отговор бе напълно неочакван за мен. През всичките тези години аз вярвах в духовното в човека, в тази негова част, в която аз – макар навярно да не бях напълно убеден в съществуването й – бях склонен да смятам като напълно вероятна възможност, а Дон Хуан беше за мен духовно същество.

- Магьосниците изобщо не са духовни – ми каза той. – Те са много практични създания. Между другото, добре известно е, че магьосниците, или шаманите, както ги наричат, най-често минават за ексцентрични, или дори безумни. Възможно е именно това да те кара да смяташ, че те са духовни. Те изглеждат безумни, тъй като винаги се опитват да обясняват това, което е невъзможно да се обясни. По време на тези опити те губят логичаската връзка и приказват глупости, които от гледна точка на магьосниците съвсем не са глупости, а напразни опити да се даде пълно обяснение на нещо, на което при никакви обстоятелства не може да му бъде дадено пълно обяснение.

ИЗТОЧНИК:

Четири основни положения: 1. БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ

През 1996г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.

Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.

Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му