КАСТАНЕДА- ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО

Дон Хуан Матус обясняваше, че от незапомнени времена магьосниците са дали името “енергийно тяло” на специална енергийна конфигурация, принадлежаща индивидуално на всеки от нас. Той наричаше тази конфигурация също така и “сънуваното тяло”, или “двойникът”, или “другият”. Предпочитанието му, съобразено с магьосническия стремеж към абстрактни концепции, беше да го нарича енергийното тяло. Той обаче ми каза и за едно тайно и закачливо име на енергийното тяло, което е било използвано като евфермизъм; като прякор; като ласкаво повикване; като приятелско обръщение към нещо забулено и неразбираемо: “que ni te jodan – което означава: “Те не трябваше да те тревожат, енергийно тяло, или каквото и да е там.”

Дон Хуан обясняваше енергийното тяло като конгломерат от енергийни полета, които са огледален образ на енергийните полета, съставящи човешкото тяло, когато директно се вижда като енергия. Той казваше, че за магьосниците, физическото и енергийното тяло са едно цялостно ядро. По-нататък обясняваше, че физическото тяло включва тялото и ума, такива каквито ги познаваме, докато същото това физическо тяло заедно с енергийното представляват единствената балансирана енергийна конфигурация в нашата човешка същност. Тъй като не съществува дуализъм между тялото и ума, то единствения възможен дуализъм е между физическото и енергийното тяло.

Магьосниците твърдят, че възприемането е процес на интерпретиране на сензорни данни, но всяко човешко същество е способно да възприема енергията директно, така да се каже, без да минава през интерпретационната система. Както вече бе казано, когато човешките същества се възприемат по този начин, те представляват сияйни сфери. Според магьосниците тази сияйна сфера е конгломерат от енергийни полета, държани заедно от мистериозна свързваща сила.

-Какво имаш предвид под конгломерат от енергийни полета?- попитах Дон Хуан, когато за пръв път ми каза за това.

-Енергийни полета, притиснати заедно от някаква странна слепваща сила – отговори той – Едно от изкуствата на магьосника е да извика енергийното тяло, което обикновено е много далече от своя двойник – физическото тяло – и да го приближи, за да наложи енергиен контрол над всички действия на физическото тяло.

-Ако искаш да бъдеш прецизен – продължи Дон Хуан – може да кажеш, че когато енергийното тяло е много близо до физическото, магьосникът вижда две сияйни сфери, почти наложени една върху друга. Нашето естествено състояние е да имаме енергийния си близнак близо до себе си, но от самия миг на нашето раждане има нещо, което го отблъсква далече от физическото ни тяло.

Магьосниците от клана на дон Хуан специално наблягат върху ролята на дисциплината, изискваща се, за да бъде докарано енергийното тяло по-близо до физическото. Дон Хуан обясняваше, че след като веднъж енергийното тяло е било вкарано в определен енергиен обсег, неговата близост дава на магьосниците възможността да го превръщат в “другият” или “двойникът” – солидно и триизмерно същество, точно копие на тях самите.

Следвайки същите практики, магьосниците могат да превърнат своето солидно, триизмерно тяло в перфектен дубликат на енергийното си тяло; в конгломерат от чисти енергийни полета, невидими – както и самата енергия – за нормалното око; в етерен енергиен заряд, способен да минава през стени например.

-Възможно ли е да се трансформира тялото до такава степен, дон Хуан? Или просто ми разказваш митове? – попитах аз, поразен и озадачен, когато чух тези твърдения.

-Нищо митично няма относно магьосниците – отговори той – магьосниците са прагматични същества и описват всичко, здраво стъпили на земята и с изключителна трезвост. Нашият недъг е, че не искаме да се отдалечим от линейното си мислене. Това ни прави неверници, убиващи себе си с вярата в най-проклетите неща, които човек може да си представи.

-Когато говориш така, Дон Хуан, винаги имаш мен предвид – казах аз – С какво вярване убивам себе си?

-Например, с вярването, че антропологията е нещо значимо, или, дори, че изобщо съществува. Точно както религиозния човек убива себе си, вярвайки че Бог обитава небесата, а дяволът е космически злодей, живеещ в ада.

Напълно в стила на дон Хуан беше да прави остри, но изключително точни забележки относно мястото на моята личност в света. Колкото по-остри и директни бяха те, толкова по-голям беше ефектът им върху мен, а също така и огорчението ми, когато ги чувах. Друг негов метод на обучение беше да дава изключително точна информация относно магьосническите концепции в настроение, което беше леко шеговито, но дълбоко критикуващо факта, че го принуждавам да се ангажира с дълги обяснения. Веднъж, когато дискутирахме темата за енергийното тяло, му зададох един от моите усукани въпроси:

-Посредством кой процес – попитах аз – магьосниците могат да трансформират своите етерни енергийни тела в солидни, триизмерни такива и своите физически тела в етерна енергия, способна да минава през стени?

Придобивайки професорска сериозност, дон Хуан вдигна пръста си и каза:

-Посредством волевото – макар и не винаги съзнателно, и все пак в нашите възможности, но не и напълно непосредствено достъпно – използване на скрепящата сила, свързваща физическото и енергийното тяло заедно като два конгломерата от енергийни полета.

Посторено в закачлив дух, обяснението му беше изключтелно точно феноменологично описание на неразбираеми за линейния ни начин на мислене процеси, които обаче са в постоянен контакт с нашите скрити енергийни ресурси. Магьосниците твърдят, че връзката между физическото и енергийното тяло е мистериозната слепваща сила, която непрекъснато използваме, без някога да я осъзнаваме.

Беше подчертано, че когато магьосниците възприемат тялото като конгломерат от светещи енергийни полета, те възприемат сфера с широчината на протегнатите встрани и с височината на изпънатите нагоре ръце. В тази сфера те възприемат също така и съществуването на нещо, наречено от тях “събирателна точка” – място с още по-наситена сияйност с размерите на топка за тенис, намираща се откъм гърба на височината на лопатките на една ръка разстояние от тялото.

Магьосниците смятат, че събирателната точка е мястото, където директния поток на енергия се превръща в сензорни данни и се интерпретира като света, който познаваме в ежедневието си. Дон Хуан казваше, че освен всичко друго, събирателната точка изпълнява и най-важната вторична функция: тя е свързващото звено между физическото тяло и събирателната точка на енергийното тяло. Той описваше тази връзка като аналогична на приближаването на два наелектризирани кръга, всеки с размерите на топка за тенис, привлечени един към друг от силата на намерението.

Той казваше също така че, когато физическото тяло и енергийното тяло са разделени, връзката между тях е етерна линия, толкова тънка, че все едно не съществува. Дон Хуан беше сигурен, че с увеличаването възрастта на човек, енергийното тяло бива избутвано все по-надалече и по-надалече и смъртта настъпва като резултат от прекъсването на тази тънка връзка.


ИЗТОЧНИК:

През 1996г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.
Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.
Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му.