КАСТАНЕДА- НИЕ СМЕ ТАКИВА, КАКВОТО Е НАШЕТО НАЧАЛО, ЗАЧЕВАНЕ СЪС СИЛА

       Второто основно положение на воинския път гласи: НИЕ СМЕ ТАКИВА, КАКВОТО Е НАШЕТО НАЧАЛО. Това е една от най-трудните за проумяване концепции на воинския път – не толкова поради сложност и необикновеност, а защото е почти невъзможно за който и да е от нас да приеме определени, свързани с нас състояния и условности, които хилядолетия по-рано са били известни на магьосниците.

Първият път, когато Д.Х. започна да обяснява тази постановка, аз си помислих, че се шегува, или просто се опитва да ме шокира. Тогава той се закачаше с мене, коментирайки моята загриженост да намеря любовта в живота. Беше ме попитал веднъж какви са целите в живота ми. Тъй като не можах да измисля интелигетнен отговор, аз му отвърнах полушеговито, че исках да намеря любовта.

- Търсенето на любовта, за хората, които са те възпитали, е означавало да правиш секс – каза дон Хуан по този повод- Защо не си го кажеш направо? Ти си в търсене на сексуално удовлетвоорение, нали?

Аз, разбира се, отрекох. Дон Хуан обаче продължи да използва тази тема, за да ме дразни. При всяка наша среща той намираше или създаваше повод да ме попита как върви моето търсене на любов, т.е. на сексуално удовлетворение.

Първият път, когато дискутирахме второто основно положение на воинският път, той започна, закачайки се с мене, но после стана извънредно сериозен.

- Препоръчвам ти да се промениш – каза той – и напълно да се въздържиш от продължаването на своето търсене. В най-добрия случай то няма да те доведе до никъде; в най-лошия – ще те погуби.

- Но защо трябва да се отказвам от секса, дон Хуан? – го попитах с жален глас.

- Защото си плод на скучно чукане (bored fuck)- рече той.

- Какво е това, дон Хуан? какво имаш предвид като казваш скучно чукане?

- Едно от най-сериозните неща, които правят магьосниците, е да търсят, намерят и проумеят своето начало – обясни дон Хуан – воините трябва да знаят колкото се може по-точно дали техните родители са били сексуално възбудени, когато са ги заченали, или просто са изпълнявали съпружеските си задължения. Съвременният начин на правене на любов е много, много скучен за участниците. Магьосниците, без сянка на съмнение вярват, че децата, заченати по този начин, са плод на много скучно чукане. Не знам как иначе да го нарека. Ако използвам друга дума, ще се получи благозвучие и ще изчезне силата на ударението.

След непрекъснатото повтаряне на тази тема аз започнах сериозно да се чудя за какво говори той. Мислех си, че съм го разбрал. Но всеки път ме завладяваше съмнение и се улавях да си задавам все същия въпрос: “Какво означава да си плод на скучно чукане?” Предполагам, че несъзнателно съм искал от него да повтаря това, което ми беше казал десетки пъти.

- Не се ядосвай за това, че ти го повтарям – ми казваше всеки път Дон Хуан – ще ти отнеме години на размишление, докато приемеш, че си плод на скучно чукане. Така, че да ти го кажа отново: Ако няма истинска възбуда по време на зачеването, детето, създадено от такъв съюз, според магьосниците, ще бъде същото като начина, по който е било заченато. Тъй като е нямало истинска възбуда между съпрузите, а просто ментално желание, детето трябва да носи последствията от техния акт. Магьосниците твърдят, че такива деца са нуждаещи се, слаби, нестабилни, зависими. Това са, казват те, децата, които никога не напускат дома; които остават там за цял живот. Предимството на такива хора е, че са изключително постоянни в областта на своята слабост. Те могат да вършат една и съща работа цял живот без някога да почувстуват подтик за промяна. Ако са имали добър, устойчив модел на поведение като деца, когато пораснат, те могат да бъдат много продуктивни; в противен случай тяхната мъка, обърканост и нестабилност нямат край.

- С огромна тъга магьосниците казват, че по-голямата част от човечеството е зачената по този начин. Това е причината, поради която непрекъснато слушаме за нуждата да намерим нещо, което ни липсва. Според магьосниците, през целия си живот ние търсим тази оригинална възбуда, от която сме били лишени. Ето защо казах, че си плод на скучно чукане. Виждам мъка и недоволство, изписани навсякъде по теб. Но не се чувствай толкова зле. Аз също съм плод на скучно чукане. Доколкото знам, много малко са хората, които не са.

- Какво означава това за мен, дон Хуан? – го попитах веднъж истински притеснен.

Някакси, с всяка една от своите думи, дон Хуан беше улучил директно важна част от моята вътрешна същност. Аз бях, точно като в неговото описание, плод на скучно чукане, отгледан според лош модел. Най-накрая един ден стигнах до съкрушаващо изявление и въпрос.

- Приемам, че съм плод на скучно чукане. Какво мога да направя?- попитах аз.

Дон Хуан се разсмя гръмогласно, докатоо от очите му потекоха сълзи.

- Знам, знам – рече той, потупвайки ме по гърба, за да ме накара да се отпусна, предполагам. – Като начало трябва да спреш да наричаш себе си плод на скучно чукане.

Той ме погледна с такова сериозно и загрижено изражение, че аз започнах да си водя бележки.

- Запиши си всичко- каза окуражително. – Първата стъпка е да започнеш да използваш само инициалите: B.F. – bored fuck (скучно чукане.)

Записах всичко това преди да проумея шегата. Спрях и го погледнах. Той наистина щеше да се пръсне от смях. На испански термина за скучно чукане е cogida abburida, С.А.- точно като инициалите на моето рожденно име

Carlos Aranha.

Когато смехът му намаля и възвърна сериозността си, дон Хуан начерта план за действие за преодоляване на негативните условия около начина, по който съм бил заченат. Засмя се неудържимо, когато ме описа не просто като обикновен B.F. , плод на скучно чукане, а като такъв с допълнителен заряд от нервност.

- По воинската пътека – каза той – нищо не е завършено. Нищо не е вечно. Ако твоите родители не са те направили както трябва, тогава го направи сам за себе си.

После обясни, че първата маневра от запаса на магьосниците е да започнат да пестят енергията си. Тъй като B.F. не притежава много енергия е безмислено да се пилее по начини, които не са адекватни за това количество енергия. Препоръките на дон Хуан бяха да избягвам ангажирането си с начини на поведение, изиискващи енергия, която аз нямах. Въздържанието беше отговора, не защото беше правилно от морална гледна точка, а защото за мен това бе единствения начин да натрупам достатъчно енергия, за да се изравня с тези, които са били заченати в състояние на извънредна възбуда.

Начинът на поведение, за които той говореше, включваше всичко, което правех – от начина, по който си връзвах обувките или се хранех, до начина по който се тревожех за своето представяне или се занимавах с ежедневните си дейности, особено що се отнася до ухажването. Дон Хуан настояваше да се въздържам от сексуално общуване, защото нямах енергия за това.

- Всичко, което си постигнал в своето сексуално претърсване – заяви той – е да се доведеш до състояние на дълбоко обезводняване. Имаш кръгове под очите; косата ти пада; имаш странни петна по ноктите си; зъбите ти са жълти и очите ти непрекъснатоо сълзят. Отношенията ти с жените ти причиняват такава нервност, че поглъщаш храната си без да я дъвчеш, така че си винаги натъпкан догоре.

Дон Хуан неимоверно се забавляваше, казвайки ми всичко това, което допринесе още повече за моето огорчение. Последната му забележка обаче, беше като подхвърляне на спасителен пояс за мене.

-Магьосниците казва – продължи той – че е възможно да превърнеш B.F. в нещо невъобразимо. Трябва само да го възнамериш; имам предвид – да възнамериш невъобразимото. За да постигне това – да възнамери незъобразимото – човек трябва да използва абсолютно всичко, всяко нещо във всичко.

- Какво е това “всяко нещо във всичко”, дон Хуан? – попитах аз истински заинтригуван.

- Всичко е всичко. Усещане, спомен, желание, подтик; може би страх, отчаяние, надежда; може би любопитство.

Аз не разбрах много добре тази последна част, но разбрах достатъчно, за да започна борбата си за освобождаване от сковаващите ме канони на съвременната концепция. Цял живот по-късно Синия скаут написа поема, която ми обясни всичко напълно.

Концепцията за B.F. от Синия скаут

Тя беше създадена в аризонско ремарке

след нощна игра на покер и

пиене на бира с приятели.

Кракът му се закачи в

разкъсаната дантела на нощницата й.

Тя миришеше на тютюнев дим,

примесен с пяна за коса.

Той си мислеше за своя резултат от боулинг,

когато забеляза, че е еректирал.

Тя се чудеше как този живот

може толкова да продължава.

Искаше й се да отиде до банята,

когато разбра, че е обвързана.

Той задуши ругатните си, когато тя зачена,

но за нейно щастие

двамата бяха в пустинята

и в този миг

койот зави,

изпращайки копнежна тръпка

през женската утроба.

И тази тръпка беше всичко,

което тя донесе в този свят.

ИЗТОЧНИК:

През 1996г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.

Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.

Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му.

ИЗТОЧНИК:
През 1996г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.
Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.
Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му.