Любов към себе си и трансформация

Винаги и навсякъде човек се стреми към щастие. Щастието може да се роди само вътре в нас. Никой не може да ни направи щастливи. Щастието е проявление на получената от нас любов. Щастливи сме, не защото някой ни обича, а защото ние самите обичаме.

Целта на толтекската идея е човек да се научи да обича себе си.

Тук има всичко, което човек може да обича, включително себе си. Ако нашата любов към себе си не е безусловна, не можем безусловно да обичаме и другите. Понякога нанесените рани са толкова много, че ни принуждават да се откажем от любовта към себе си, а след това спираме да обичаме и другите. Затова първата ни задача трябва да бъде да се научим да обичаме себе си. Ако достатъчно обичате себе си, няма да изпитвате нужда от любовта на друг човек. Можете да се сближите с него, защото искате да му дарите любов, а не по необходимост. Ако човек изпитва остра нужда от нещо, много лесно се манипулира.

Ако сте щастливи сами, вашето щастие няма нужда от подкрепа. Ние споделяме и разделяме радостта, а не самотата си. Любовта, която изпитваме, ни прави достойни за любов. Обкръжаващите винаги биват притег-лени към човек, който се чувства великолепно в своята лодка.

Мигел се старае да провокира хората да осъзнаят своите блокажи, родени от собствените им убеждения, превърнати в нещо обичайно. Нагуалите често правят на глупаци своите ученици, за да им помогнат да се избавят от своите блокажи. Да провериш всички тъмни ъгли — това е трик, който помага на човека да види от всички страни своите възгледи и представи. Този метод открива пред ученика на сталкера нови възможности. Целта на този метод е човек да се избави от своята закостенялост.

Да видим мястото, което заемаме в дадена ситуация — това е начинът да се справим с различните обстоятелства. Нашето място в света постоянно се променя. Когато гледаме към себе си отстрани, като наблюдатели, във всеки момент можем свободно да променяме своето място и спонтанно и меко да реагираме на новите обстоятелства, без всякакво самоосъждане. Като се вгледаме безпристрастно в себе си, ще осъзнаем, че често сме доста лицемерни. Всеки от нас носи своята маска и я променя, както му е изгодно. Това поведение често води до двуличие и склонност към софистика. За да промени това поведение, човек трябва да се постарае да промие раните, които носи и да ги осъзнае. Осъзнаването е мощно средство да се освободим от зависимостта си от съня на планетата.

В древните толтекски времена в Теотихуакан и Тула, както и в градовете на майте използвали много маски. Тези маски били едновременно една от формите на толтекското изкуство и съставна част от наука, която имала практическо предназначение. Маските висели на стените, ученикът заставал пред някоя от тях и се стараел да предаде на своето лице нейното изражение, докато започне да изпитва изразяваните от маската емоции. В началото ученикът като маймуна подражавал на маските без очи. След това набирал опит и преминавал към подражание на маските с очи.

Учениците били изпращани от град на град, за да изучават изражението на лицата на обикновените граждани.

Човек показва истинското си лице само в съня си. Толтеките майсторски умеели да анализират състоянието на човека, както другите народи умеели да четат аурата. Тази практика им помагала да достигнат до голяма дълбочина в разбирането на човешката природа. На истинския майстор бил достатъчен един поглед, за да разбере какви чувства се крият зад изражението на лицето на даден човек. Копирайки това изражение, майсторът сам изпитвал емоциите на другия човек. Особена полза принасяла тази практика, когато било необходимо да се разобличи лъжецът.

Много от живеещите на земята инстинктивно надяват съответстващата маска, за да постигнат желания резултат. Това откритие принадлежи на шаманските умения, съставна част от безмълвното знание, което векове наред се предавало само на избрани ученици, защото дарява голяма сила, с която може да се злоупотребява.

В процеса на наблюдение на нашите съновидения ние се сблъскваме лице в лице с позициите, които заемаме в безбройните разнообразни житейски ситуации. Някои от тях не могат да бъдат променени. Една от тези дадености е полът. Ако си жена, няма какво да промениш. Понякога в своето вътрешно съновидение, човек не може да се примири с неизменността на някои обстоятелства и това му причинява напразни страдания. Но когато трансформирате своето лично съновидение, много по-спокойно ще започнете да се отнасяте към всичко, което не може да се промени.

Съществуват обаче много обстоятелства, които могат да се променят. Да кажем, че сте персийка, която живее в Иран или Ирак. Нещо в тази ситуация може да се промени. Разбира се, пак ще си останете жена, но можете да промените мястото си в тази култура. Ако го направите, околните ще забележат вашия нов начин на поведение и също могат да променят положението си.

Не всички промени на съновиденията завършват щастливо. Хитлер, например, се опитал да промени външното съновидение, но го направил по чудовищен начин. От друга страна, Махатма Ганди първо сам се пречистил и в резултат на неговата дейност светът се преизпълнил с любов и благожелателност.

Страната на Играчката

Страната на Играчката е метафора, с чиято помощ Мигел учи своите последователи безпристрастно да оценяват себе си такива, каквито са.

Понякога разказвам за Играчката, която живее в страната на Играчките. Ако си представите целия свят като страната на Играчките, вашето тяло ще стане вашата любима играчка. Вие обичате своето тяло. Без него няма да можете да направите нищо. Вашето тяло е създадено за веселие и радост, а не за страдание и жестоки двубои. Можете да разговаряте с тялото си и да споделяте съновидения. В страната на Играчките виждате външния свят, изпитвате благодарност към своето тяло и се отнасяте към него с огромна почит. Всеки, който пожелае да играе с вашата играчка, трябва да се отнася към нея с подобаващо уважение.

В страната на Играчките всички искат да бъдат щастливи. Всички играчки, населяващи тази страна, са заети с игра — заедно или поотделно. В даден момент всеки може да се откаже от една игра и да започне друга. Всяка играчка умее нещо различно, затова резултатът от играта зависи от всеки.

В Страната на Играчките можете да бъдете лекар, инженер, писател — всичко, което искате. В процеса на играта отново преоткривате емоции, познати от детството, когато всичко е било възможно. Въображението ви помага да си върнете личната свобода. Концепцията на Страната на Играчките е великолепен начин да се освободим от всичко закостеняло. Тя помага да се помирим със себе си и да осъзнаем, че сме това, което сме.

При сталкинга вие контролирате своето съновидение и го правите такова, каквото искате. Доколкото всичко наоколо е илюзия, сталкингът също може да стане игра, както и Страната на Играчките. Ние страдаме само тогава, когато не ни достига смелост да променим играта или своето място в нея и да излезем от тази игра, в която повече не искаме да играем. Страната на Играчките ни стимулира да разберем, какво всъщност искаме, а след това да създадем игра, която ни помага да достигнем цели.

Толтекският ученик-воин трябва да се научи до съвършенство да бъде играчка. Това намалява чувството за собствена важност и позволява на ученика, за разлика от мнозинството хора, да види в живота по-скоро комедия, отколкото трагедия. Учениците се учат да плуват по течението. Сталкерът трябва да може да рискува. Сталкингът прилича на игра, в която няма какво да загубите.

За годините работа с учениците нагледно видях резултатите от овладяване на майсторството на сталкин-га. Един от тях започна да пише книги по проблемите на бизнеса и да провежда семинари във всички страни. След кратък момент на умствена неразбория, учениците, достигнали майсторство, продължават да живеят и работят. Овладяването на толтекската мъдрост е непрекъснат процес. Няма момент, в който да можеш да кажеш: „Това е всичко, край на практиките, вече съм нагуал“. Превръщането в Майстор на намерението е и начин на живот, и дело на целият живот.

ИЗТОЧНИК:  ОТВЪД СТРАХА- ДОН МИГЕЛ ДЕ РУИС