Намерението

Усещането за себе си и света се регулира изключително от силата на намерението, а амплитудата на колебанието зависи от величината на наслаждение, жизнелюбие и насищане. Колкото

по-голямо е намерението у човек, толкова по-жизнеспособен, радостен, весел, енергичен и жадуващ да усеща себе си е той. Съответно единственото, което ни е необходимо  – това е да намерим правилното намерение за възприемане на законите на Природата.

  

Човек престава да следва Природата на нивото на намерението и съответно на това ниво е длъжен да се поправи. Ние и сега живеем вътре в намерението си, но то се явява егоистич­но, а ние гледаме на света през призмата на себелюбието.                           „Кабала- това е много лесно”

Намерението да “даваш” или намерението да “вземаш” отключва енергийните потоци за приемане или предаване.

В ежедневния живот човек всяка една секунда е приемо- предвател на енергии. Той е отворен към едни неща и затворен към други. Резултатът от всичко това е, че в нас се индуцират чуждите енергии към които сме отворени на “приемане” и сме затворени/заключени към другите, чието намерение не желаем да приемем. 

Има една важна особенност, че ако си отворен на “даване” към другите, искаш да дадеш нещо от себе си: внимание, време, сила, любов, в тебе остава отворена вратата на приемане, винаги, ако намерението ти е да постигнеш резултата /да вземеш/. Т.е. от намерението за даване винаги има една отворена врата за обратната връзка- резултатът от даването. От степента на намерението да “вземеш”, да получиш обратния резултат непременно сега или в някакво обозримо бъдеще поражда степента на отвореност на енергийните ти канали към това събитие. В ежедвението то поражда емоцията на очакването, емоцията на претенциите, изискванията и др. Тези емоции и степента на тяхната реализация или не ни поражда чувства на удовлетвореност или не, щастие или нещастие, любов или омраза, и т.н. Можете да проследите тези връзки на намерението /вземане, даване/ à емоционалните проекции /очаквания, претенции, изисквания.../ à чувствен резултат / удовлетвореност или не, щастие или нещастие, любов или омраза/ .

Забележете че намерението е “емоцията” на нашата воля или дух, проекция на същността ни, зрелостта ни към всеки един момент на проява.

Естеството на законите, които действат извън нас и в нас са насочени към балансиране на даващото намерение. Независимо в какъв мащаб се разглеждат нещата- Космически, Вселенски, Земен, Човешки, на ниво атоми и материи, законите за енрегийното взаимодействие винаги действат. Самото мироздание е сътворено и съществува от намерението “даване”, “създаване”, “творчество”... Но то би било лишено от смисъл ако я нямаше обратната връзка, намерението да “получиш”, “насладиш”, “напълниш” с резултата от действието си.

Тези две намерения /сили съществуват и на микро и на макро ниво, те са проникнали и са единни като енрегийни потоци навсякъде, те създават заряд, движение,  промяна и др. Те се проектират като енергии в “мъжкото” и “женското” и тяхната проява, баланса може да на наблюдаваме навсякъде- в нас и около нас.  Още по- хубавото е, че можем да наблюдаваме тяхното взаимодействие във всекидневието, както и техния резултат- емоции, чувства. Можем да “разшифроваме” всъщност “намерението” на всичко и на всеки. Забалязвате ли вече къде нещата се напасват и къде намеренията предизвикват сблъсък? Сигурно вече си задавате въпроса “Каква е причината да се случва това или да не се случва онова?

Може би забелязвате, че “намерението да даваш” е неосъществимо  ако не го напаснеш там където има “намерение да се получава”. Естеството на всяко едно намерение е да се осъществи, влее, слее с друго, да взаимодейства. Намеренията са активната страна на волята ни. Те са само пушката, мерника, фокуса на енергията,  която искаме да отправим към нещо или към някой, от една страна, а от друга намерението е мишена за резултата, обратната връзка, отворената врата към нашата празнота.

Ако се замислите всичко около нас е в едни непрекъснат стремеж към обмяна и взаимодействие на всякакви нива. Забелязвате ли „активността” и „пасивността” във вас и около вас? Забелязвате ли намеренията на околните, наясно ли сте със собствените си намерения?

Усещате ли,  че в зоната на намеренията се получават или хармония или конфликти? Обаче, забелязвате ли, че зад намеренията винаги стои нещо скрито/ прикрито, за някои е неясно, за други е осъзнато, какво ни кара, какво ни подтиква да осъществяваме някакви намерения.

Волята е ясна, но тя чрез активността или пасивността си обслужва постигането на някакъв по- висш резултат, на едно по висше същество.

В центъра на неща седи егоистичното намерение да се осъществи желание/ емоция и цели/ чувства. Разбира се, че до тук не свършват нещата и имат по- висша проекция.

„Духовното желание  – какво е това?
Ако първите четири категории на желанията (желание на тялото  – към храната, към покрива, към секса; желание към богатството; желание към власт, почит; желание към знания), са ни напълно понятни и осезаеми, то за духовното желание нямаме никаква представа.Човек не знае, че духовното желание е такова дотогава, докато може да удовлетвори своите желания от обкръжаващото го в нашия свят. Той вижда тези обекти и знае точно към какво се стреми. Но когато у него възниква желание към висшето, той не вижда в нашия свят източника, който може да напълни това желание. Човек се оказва в състояние на безпомощност и разпиляност: няма повече усещане към вкуса на живота, няма с какво да се запълни. На него просто му е лошо. Него го „тегли“ нанякъде. Но къде? Той не знае къде да се обърне, нали източникът на наслаждението не се вижда. Човекът има възможност да забрави за известно време, което той като правило и прави. В детството ние си задаваме въпроса: „Защо живеем?“ Но после започва период на израстване, хормоните на порастването заглушават този въпрос, заглушават желанието да се намерят смисълът и източникът на живота. Нашите сексуални, интелектуални стремежи ни отклоняват от неговото решаване. Но после този въпрос изплува и отново ни тревожи. Този, който постоянно

изисква отговор, който не е в състояние да запълни възникващата празнина... „

Искам тук да вметна едно важно диференциране на понятието „егоистичност” . Егоистичното намерение  е много положително намерение да получиш, да постигнеш нещо. То е начален етап, мисъл за творчество, съзидателност, разрушаване. Да, в егоистичното намерение да разрушиш нещо неефективно, нещо което не обслужва желанията и целите ти, за да изградиш, сътвориш наново и по нов начин нещата, е нещо положително, нещо което има смисъл, логика. Затова разрушителното е положително, но само когато е контролирано от съзидателното.

Егоистичното е намерението да получиш, но то е пасивно състояние.

Замисляли ли сте се върху това, каква част от живота ви е творчески стремеж и каква част – консуматорски.  По- просто казано консуматорки ли подхождате или творчески. По резултатите ще разграничите нещата. Ако взаимодействието ви с вас и с околния свят ви носи емоции и чувства и това не престава, а расте- това значи, че творите и живота ви е пълноценен защото сте се напълнили с енергията на емоциите и чувствата. Знаете ли, че това ще е храната на новата епоха- ефирна, енергийна и, че ако сте „ампутирани” или неразвити в това като същества, ще сте обречени на глад. Всъщност вие и сега усещате, че нещо не сте сити, недоволни сте от себе си, от другите и все ви липсва нещо... бъркотия голяма, нали? Не усещате ли някаква полярност, като че ли една част от хората са беземоционални и/ или безчувствени, а друга голяма част са много емоционални и чувствителни. Разбира се има и хора в средно положение. Не ви ли си струва че тази полярност я има и във вас самите- повърхностна грубост и вътрешна нежност или външна благост и вътрешна агресия и недоволство.

Безразличие и беземоционална обич, ампутирана от чувства любов, съжителства със силна отдаденост, емоционално богата обич и силен заряд на неосъществен копнеж за чувствена любов. 

Материално зависимата емоция е хубаво нещо само ако това е стъпало, импулс, израз на способността да изпитваме материално независима емоция и чувства. Това е изкуството, творчеството- от материалното да създадем нематериално удоволствие, емоция, чувство. Това е игра с материалното, в която за да успееш по нагоре първо трябва да се справиш с материалното ниво, стъпало. Но това има смисъл само ако гледаш напред и нагоре по стълбата.

Другото стъпало е творческата емоция. Материалната емоция е консуматорска. При творческата емоция водещо е даването и по- малко резултата. Емоцията е в баланса- той поражда чувство на удовлетвореност.

Като цяло, всичко може да породи емоция и чувство, и колкото повече неща пораждат това толкова по-добре- човек се чувства по широк, по пълноценен, по- богат, по щастлив. По това се различаваме от животните- изпитваме емоции, чувства и по- важното е , че можем да ги творим и да създаваме безкрайни възможности, творейки и насищайки с по- голям заряд творчеството, емоциите и чувствата.

Животното е водено от инстинктите си, от намерението на „колективния дух”, стадото. Човек е надарен с вътрешен, самостоятелен дух, творчески, еволюиращ.

Човекът има връзката със „животинското царство”, доколкото е решил да има и до колкото е решил, че не е от стадото, а има ЕГО.

Животното и стадото се движат от инстинкта за храна, размножаване, самосъхранение/ страх. Това е водещото, най общо, разбира се в някои животни има наченки на емоции, дори и на чувства, но това е разбираемо тъй като те също се движат по еволюционнта спирала.

Животните са като че ли водени /нямат избор/. Но при човека ЕГО-то го прави самостоятелна единица с някаква форма на избор, индивидуалност, уникалност. В какво се изразява тази уникалност всъщност? Това е нещото по което се отличава от животните от една страна и в по- висша степен и от себеподобните. Човек е и творец, по образ и подобие на собствения си Творец.

Първото съществено  нещо, което надгражда животинското е наличието на ЕГО. Като осъзнатост, индивидуалност, предпоставка за личност и личностна изява. При инидивидите с формирано и узряло ЕГО има една вътрешна проекция- към себе си, това е АЗ. Това е крайъгълния камък, кръстопътя към познанието и възможността за еволюиране или към застой или към връщане назад. Тук до някъде има доза вътрешен избор /накъде ще вървиш, осъзнат или неосъзнат/.

Намеренията ни са тласкани именно от ЕГО-то да осъществим емоционални и/или чувствени резултати. Казваме, че имаме желания или цели. Това не само ни разграничава /давани усещането, чувството че сме нещо повече от животни/, но вида на желанията ни и степента на чувствата ни ни надгражда по един индивидуален начин, който ни прави по- различни и от себеподобните ни.

ЕГО-то ни дава потенциала да се изявим като творци, индивидуални, уникални. А развитата ни способност, зрелостта и възможностите за тази изява са в пряка зависимост от емоционалните ни ни възможности и широта, а от там и способностите ни да чувстваме. Може да се каже че ЕГО-то е храна на емоциите и те са храна на ЕГО-то, но емоциите които не са насочени към задоволяване само на ЕГО-то, а взаимодействат и с околния свят служат за храна на чувствата ни. Затова емоцията е индивидуалната потребност. А чувството, чувствата ни са тази емоция предизвикана от взаимодействието с околния свят. Чувствата ни дават една по- голяма широта и възможности за изява и да получим наслаждение от творчеството си, като надграждане на ЕГО-то. Капацитета ни като личности се увеличава.

ЕГО-то създава проекцията АЗ. Това е само една точка. АЗ като проекция към себе си е статично нещо. Когато АЗ-ът бъде наситен с емоции и чувства ние създаваме един малък свят наречен АЗ.

 

Емоциите и чувствата са отношение на обмяната, проява на намерението на ЕГО- то.

Проекциите са статичното намерение да твориш, да се изявиш, да получиш резултат. Тази статичност и този потенциал на твореца стъпва в действие само при активиране на намерението даване. Независимо към кого проектирате- към АЗ или към други проекции, това са вашите осъзнати действия, мисли, говор. Те създават света- вътрешния или външния за вас. Но този свят е наситен или не с чувства, емоции. Те са енергията която го запълва. 

Проекцията има повече отношение към посоката и обекта към която тече обмяната. А светът е вече наситено от обмяната реално чувство за надграденост, пълнота, сила на едно същество осъзнаващо себе си като нещо повече от ЕГО (точка) – същество с безкрайни възможности да взаимодейства и твори.

Едно такова същество, осъзнато, знае че малката проекция е в основата на голямата, малкия свят е в основата на големия и че по- големите проекции и светове съдържат в себе си по- малките, а не ги отричат. Тези които осмислят тази закономерност и въплатят тази логика в своите желания и цели ще имат възможността да се “подредят” по начин по който да взаимодействат правилно със себе си и с околния свят. Те ще знаят, че каквото е произходило от вас, винаги нещата имат завършеност и те се връщат пак при вас – към тази изходна точка АЗ. Но тя не е смисъла, а само изходната и крайната точка на безкрайните възможности.

Важното е да се осъзнае, че да си творец е процес, състояние на будност, широта и движение напред и нагоре. Един процес в който като че ли се обезличаваш и се превръщаш в нищо, но в същото време си безкрайно съзнателен и чувстващ, свободен от точката АЗ и от света на себеотразяването.

Това е в същност да си свободен- да не се задържаш в собствената проекция и своя свят, да не ограничаваш мирогледа си единствено до емоциите и чувствата в този свят на АЗ-а.

Когато някой иска да разширява този си свят, макар че го е наситил сам, много често се случва такъв човек да не иска да създаде проекция ТИ (ближния, любимия). В тази проекция, както и в следващите ти даваш енергия /емоции и чувства/  към ближния си, а не към себе си. Ето тук е мястото на НАМЕРЕНИЕТО. Другите проекции след АЗ се изграждат от намерението да дадеш. С намерението “да получиш” просто разширяваш кръга на АЗ-а и неговата проекция и нищо не постигаш. Многа лесно можете да познаете собствените си и на другите намерения и да узнаете дали връзките и отношенията ви имат бъдеще и смисъл. Замислете се дали връзките ви с околните са осмислени от намерението да дадеш това което искаш  или са изградени върху претенцията на АЗ-а да получи първо, а после да даде. 

Както често се получава насищането на АЗ-а, на нeговата претенция, го парви пасивен и неговото намерение да даде след това “изчезва”.

Такъв човек често изпада в примките на егоизма си и се увлича в това си изкуство, влиза в конфликти с околните, нещата му не вървят и се изгубва в дебрите на намеренията си. Такива хора стават горди, себелюбиви, трудно изразяват емоции и чувства към околните. Дразнят се когато другите изразяват емоции и чувства и стават агресивни и не приемат хората имащи по- широки възможности за изразяване на емоции и чувства. От вътре тези хора могат да се изпълнят със завист и чувство за непълноценност, а външно се опитват да копират емоциите от другите. Такива хора започват да търсят емоциите на другите, за да хранят Азовата си проекция. Такива хора например се лутат из многото връзки и отношения, като пропускат проекцията ТИ. 

Вижте, Любовта в проекция ТИ се изразява чрез даването. Погледнето двама влюбени как безусловно са в намерението  “давам” на ТИ (ближния, любимия). Любовта е даване. При това е двустранен процес, винаги. Той изпълва световете извън АЗ.

Да “консумираш” първо в другите светове не е позволено. Да “искаш” в другите светове без да си дал същото, означава да  претендираш да получиш нещо, което не ти се полага. Това означава за околния свят, че може да станеш крадец.

Често има “външно” фалшиво намерение за даване, а вътрешно скрито намерение да получиш, т.е. налице е даване под условие. Хората които са по “чувствителни” усещат този нюанс. Рано или късно вътрешната претенция става външна, при това придружена с агресивност и претенции да получат непременно нещо или някаква негова равностойност. Вие сте срещали такива хора и такива случки, когато егоизма е надделял, когато парите купуват любовта, когато даваш материално, а искаш емоции и чувства или обратното. Колко жалки са нещата, когато любовта бива смазвана от АЗ-а и ЕГО-то. 

Любовта се крепи на малки неща предизвикващи емоции.
Любовта е и чувство. Когато се насити в едната проекция, тя се трансформира в по- горна и така до безкрай. В по- горните нива любовта е и чувство, но и едно състояние на пълнота, цялостност.

Веселчун