Пътят по който ще се сблъсква Ученикът по пътя към Светлината е само един и се казва "обуздаване на личността"
Ученикът бавно и постепенно започва да осъзнава колко е важно да бъдеш единен със душата си и по точно да бъдеш самата тази душа, която управлява личноста.
За душата тази "вътрешна борба" за власт е истинска мъка, защото тя иска едно, а личността прави съвсем друго. За личостта това също е мъчение, защото тя е лишена от възможността еднозначно и пълноправно да се разпорежда, както е правила дълго врме до сега.Сам ученика решава колко дълго ще просължи тази борба, въпреки че вътрешно е убеден че душата непременно ще победи.
Само теоретични знания тук не са достатъчни и ако това знание не е свързано с любов, то остава безплодно и не е нужно на никого.
Ако той може по някакъв начин да фокусира вниманието си върху позитивното си качество- търпение, в такъв случай то ще расте и ще се засилва.
Битката между душата и личността, битка, в която душата накрая винаги побеждава, но която може да продължи вного дълго и да се окаже невероятно тежка и мъчителна, ако ученикът не приложи всичката си воля.
Изборът винаги са прави от ученика. То е свободен да продължи тази борба до край, свободен да слугува на своите сатри навици и да им позволи както и до сега да го управляа, да насилва себе си, да преминава от едно изпитание към друго, от едноизтезание към друго. Ако това е изобрът му- той няма нужда от тази книга /Огледалото на учника/
При най малка непредпазливост от страна на ученика, който допуска, раздразнение, гняв,стрес, потиснатост, личността мигновенно се възползва от това за да скъса връзката с душата... Много бързо се появява и чувството за непълноценност...
Разбирането и признаването на едни или други неприятно качества съвсем не означава пълна победа над тях и пълната им капитулация.
Таман изпитал първата сериозна любов към себе си, тъй като е осъзнал своята божественост и богоподобие, и изведнъж заради някаква банална ситуация всичките му завоевания се изпаряват и всичко се обръща с краката нагоре и той отново се захваща със старите си, до болка познати защитни механизми, пак избягва "отговорностите", и пак търси "виновни" или за свое оправдание измисля правдоподобна история, като съвсем искрено мисли, че "постъпва правилно".
Но ако го разобличат в това , той самия бързо се връща назад към старите си шаблони за реагиране/поведение/ и потъва в чувството си на жалост към себе си: че на никого не е нужен, че никой не го обича и цени, а само го критикуват и го смятат за глупав, неразумен, за нищо не годен, пропаднал и т.н.
Когато любовта е твърде малко, започва да управлява егоизмът
Любовта е сестра на състраданието, а състраданието е способност да
чувстваш себе си на мястото на другия.
Коментари
Публикуване на коментар