Огледалото на ученика: Христовата светлина помага на ученика да използва свободната си воля

Всички още от раждането си носим в себе си Христовата светлина, която, както сме знаели още преди раждането си, идва при нас от Космоса, а от нас – обратно към Космоса, както сме знаели и това, че постоянно я носим в себе си, че тя се намира в нас. Обаче при слизане в земната материя, затворени в тесните, крайно ограничени материални тела, ние за определено време загубваме това знание за Христовата светлина вътре в нас, тъй като най-често нашите личностни тела са толкова тежки, че просто не могат да поберат и затова отхвърлят съзнанието за тази лъчиста светлина.

Наистина, някои деца и то само през първите години от живота си имат този дар да осъзнават в себе си тази светлина, макар че рано или късно ще дойде това време, когато не само децата, но и почти всички хора ще достигнат тази висота в своя живот, когато в тяхната памет ще се събуди това отначало слаб и почти неосъзнат, но лека-полека нарастващ и укрепващ спомен за Христовата светлина. Най-често той се обажда като вътрешно безпокойство или желание за нещо по-значително, вечно, божествено, като стремеж, благоприятна основа за който при някои хора става религията, тъй като колкото и да им се подиграват хората, всички религии съдържат във себе си чиста, божествена, съкровена мъдрост, която понякога така щателно е скрита, че практически е недостъпна за обикновения човек, но която все повече и повече се открива на търсещия човек, особено ако този човек е нашият ученик.

Някои търсят удовлетворение на своя духовен стремеж в езотеричните мъдрости и избират пътя на окултизма, други повече привлича пътят на мистика, а някои обединяват и двата пътя заедно и върху тази основа намират нов - трети път. Всеки път, когато учениците почват да изучават древните мъдрости, които хранят Христовата им светлина, духовният им стремеж се увеличава, а заедно с него се увеличава и самата светлина.

Но какъвто и път да избере търсещата душа на ученика, за да разкрие в себе си своята собствена, засега все още напълно не осъзната Христова светлина, проблемът, с който ще се сблъсква всеки ученик по Пътя към Светлината, е само един и той се казва “обуздаване на личността”. Живот след живот на ученика му се налага да изучава и усвоява най-елементарната истина, че Христовата светлина може да бъде намерена само тогава, когато личността е спокойна. Отначало ученикът ще възприема тази светлина доста смътно, неясно и мъгливо, обаче после, в продължение на няколко кратки и ярки мига, подобни на вътрешни искри на просветление, той ще преживее тази светлина вътре в себе си толкова мощно и интензивно, че неговият плах стремеж изведнъж ще прерасне в страстно желание пак да се приобщи към това чувство на огромно щастие и блаженство, подарено му за няколко кратки мига от вътрешната му светлина - Христовата светлина.

На всички ни се е случвало да изпитаме и да преживеем краткия проблясък на тази светлина, по своята дълбока същност наша собствена светлина, която ние обаче през целия си път приписваме на Бог или на творческата енергия на Вселената. Точно тези кратки искри светлина, подобни на искри на щастието, непрестанно водят човека по пътя на еволюцията. В началото на пътя той се движи много бавно, тъй като неговата личност е толкова груба и егоистична, че душата всъщност има много малко шансове да разпали тази вътрешна светлина. На по-късните етапи, когато човекът е по-развит, този темп съществено се ускорява, обаче най-бърз той става тогава, когато човек застава на Пътя на Светлината и се превръща в търсеща душа. А най- висока скорост и устременост се получава, когато човек тръгва по пътя на ученичеството.

Само тогава ученикът почва сериозно да се замисля колко е важно да бъдеш единен със душата си и по-точно да бъдеш самата тази душа, която управлява личността. Наистина за него всичко това са само думи или с нищо не подкрепена теория. Тук за нова отправна точка на ученика може да бъде овладяването на физическото му тяло, макар че до пълно овладяване на чувствата, желанията и мислите предстои дълъг и тежък път.

През цялото време от Първо до Второ посвещение ученикът упорито работи за да разбере, да осмисли и да подчини чувствената си природа. Тук все по-често му се налага да си признава колко трудна е тази работа, тъй като множество неизменни навици, които влачи след себе си от безброй предишни прераждания, постоянно го карат да мисли и да чувства по старому, така както го е правил винаги.

След като ученикът премине дълъг път през множество прераждания, в края на краищата той достига до извода, че сам решава колко дълго да продължи това изпитание. За душата това е истинска мъка, защото тя иска едно, а личността прави съвсем друго. За личността това е също мъчение, защото тя е лишена от възможността еднозначно и пълноправно да се разпорежда, както го е правила в предишните си животи. Затова тя въобще не се кани доброволно да предава позициите си. Тази вътрешна борба за власт, която немилосърдно измъчва ученика, може да продължи много животи и нейният край се очаква тогава, когато ученикът, вече уморен до смърт от безкрайна вътрешна борба, най-накрая започва да разбира, че само използвайки духовната си воля той може да сложи край на тази глупава борба.

Разбира се той прекрасно знае, че душата непременно ще победи. Тези плахи искри на собствената му светлина - Христовата светлина, които той някога е имал щастието да преживее по пътя на ученичеството ще го посещават все по-често и по-често, в резултат на което неговото желание да се обедини с душата си ще нарасне неимоверно. Обаче неговата личност пак ще остане много бавна и тромава и както преди той самият няма да разбира, че само той решава колко дълго ще продължи безпределно и неприкосновено да властва личността.

Макар че учениците с цялото си сърце се стремят към светлината, макар че те много добре осъзнават, че за да управляват телата си те трябва да бъдат по-изтънчени, по-възвишени и по-благородни, обаче това тяхно знание отново остава само на теория. През целия път от Първо до Второ посвещение знанието на ученика така и остава за него само на теория. И чак на късен стадий, малко преди Второ посвещение той най-после разбира, че само теоретически знания тук не са достатъчни и че ако това знание не е свързано с любов, то остава безплодно и не е нужно на никого.

Едва сега той започва да разбира простата истина, че ако наистина иска да се отърве от негативното чувство или от негативната мисъл, то вместо да се фокусира върху тях постоянно и с това да ги подхранва и съдейства за растежа и развитието им, той трябва да се фокусира върху противоположното - върху позитивното начало и с това то да бъде захранено, за да получи възможност да расте и да се развива. Примерно, ако ученикът е много нетърпелив, то постоянно мислейки за този свой недостатък, той просто ще го подхранва и ще му удължава живота.

В момента, когато ученикът разбере, че постоянно мислейки за едно или друго свое качество, само го подхранва и засилва, той ще разбере, че ключът за духовният му ръст се намира в ръцете му. Той ще види, че трябва да използва енергията си не за да подхранва нетърпението си, както винаги го е правил до сега, а за да подхранва търпеливостта си, т.е. да се препрограмира, да си сложи нова програма вместо старата и за тази цел всеки ден да се настройва колко той е волеви, упорит и търпелив.

Ако той може по такъв начин да фокусира вниманието си върху позитивното си качество - търпение, в такъв случай то ще расте и ще се засилва. И ако той, проявявайки разум, напълно престане да споменава думата “нетърпение” и я изключи от речника си, тогава това качество, лишено от подхранване, ще умре самó тихо и спокойно.

Този стадий е решаващ преломен момент в живота на един ученик. Тъй като чак сега той с цялата очевидност разбира простата истина, че само той управлява живота и развитието си. Това, към което е насочена енергията му, буйно расте и се развива. Това, към което тя не е насочена, вехне и умира. Много просто. Обаче, както се казва, всичко би било много просто, ако не беше толкова сложно, защото сега тепърва започва истинската битка между душата и личността, битка, в която душата накрая винаги побеждава, но която може да продължи много дълго и да се окаже невероятно тежка и мъчителна, ако ученикът не приложи всичката си воля.

Точно за тази борба става въпрос в тази книга, с която ние ще се постараем да окажем максимална помощ на учениците и да дадем съвети относно това, как може значително да се намали продължителността на тази дълга и мъчителна борба. Всичко ще зависи от това, дали те ще продължат да подхранват всичките си негативни чувства, мисли и защитни механизми както преди, или ще започнат да използват енергията си за подхранване на позитивните си чувства и мисли, а също така и от това колко осъзнато и сериозно ще бъде тяхното желание да се отърват от всичките си стари и нелепи защитни механизми и колко пълна ще бъде тяхната отговорност във всички сфери на живота им.

Изборът винаги се прави от ученика. Той е свободен да продължи тази борба до безкрай, свободен безкрай да слугува на своите стари навици и да им позволи както досега да го управляват, да насилва себе си, преминавайки от едно изпитание към друго, от едно изтезание към друго. Ако ученикът прави именно този избор, той няма нужда от тази книга.

Обаче, ако ученикът вече е уморен до смърт от цялата тази дълга, безкрайна и тежка борба, тогава в тази книга той ще намери помощ и указания как достойно да приключи с победа тази битка, ако разбира се има воля и желание за действителна и коренна промяна в живота си. Точно за такива ученици е написана тази книга, съдържаща знания и сведения, които са техните незаменими оръжия по пътя, на който им предстои да надвият дракона, за да може Христовата светлина да пробие през всички препятствия и да засияе вътре с тях в целия си блясък, слава и величие.