Огледалото на ученика: Позитивно използване на сексуалната енергия

Сексуалността е съществена част от човешкото битие и най-важният елемент в живота на всички хора. Но ако учениците не осъзнават нейното истинско значение, за много от тях това може да се превърне в голям проблем. Никой от тях при никакви обстоятелства не трябва да забравя за това, че сексуалността служи на принципа на размножението и даже повече от това- непосредствено в човешкото царство тази мощна сила играе наистина колосална роля. С помощта на тази сила може да се тероризират хора, да се доминира над тях и да бъдат манипулирани. Грубата злоупотреба с тази сила поражда садизъм , мазохизъм и всевъзможни форми на извращения, които низвергват човека в бездната на мрака, за да може там той да познае и придобие този индивидуален опит, който на друго място той няма да познае и получи.

От друга страна, сексуалността е чувствителност, нежност и любов, съединение чрез силата, която възвисява, освобождава и обогатява човека. Благородната сексуалност може да го възнесе в духовните сфери и светове, които откриват пред търсещите човешки синове смисъла на Висшата Божественост. 

Обаче много ученици се намират в непростима заблуда относно сексуалността и нейното значение в живота. Някои от тях се превръщат направо във фанатици и цял живот живеят в целибат, понеже виждат в сексуалността нещо мръсно , низко и непристойно. Тези ученици смятат, че могат да станат високо духовни хора само ако водят живота на аскети.

Много ученици живеят по-нормален сексуален живот, без да странят от интимни отношения, макар че при това са способни да изпитват чувство на вина заради своята страстна натура, противостояща според тях на всичко духовно, което те толкова много се стремят да култивират.

Други не изпитват никакви проблеми със сексуалността, понеже постепенно внасят в нея опита на своя богат душевен живот, като все повече и повече я насищат с безкористна любов, нежност и чувственост. При тези ученици сексуалните отношения стават все по-чисти и нежни, успоредно с това те все повече се развиват в духовно направление. Това преди всичко се отнася за нашите експериментални ученически двойки, които често дотолкова се отдават на духовна работа и дейност , че практически не им остава време за сексуален живот. Заедно с това те все повече и повече отделят внимание на тантра-йога, понеже започват по малко да осмислят и постигат реалното знание за тази мощна сила, която таи в себе си сексуалността.

Рано или късно всички ученици ще разберат колко важно е за тях да се научат да използват тази сила в името на достигането на духовни цели, когато целият им организъм от физически се превръща в душевно-одухотворен. Този метод за използване на сексуалността безспорно е красив и изящен, но може да се прилага само когато ученикът разбира със сърцето си, че постъпва напълно разумно и правилно, като реализира своята сексуалност по подобен начин. Резултат от подобно използване на сексуалността ще бъде ускореният ръст на съзнанието.

Ако ученикът на ранен етап от живота се обвърза с обет за полов аскетизъм, за който той още не е узрял, това може да създава вътрешни блокажи и задръствания, които впоследствие ще трябва да разчиства и да преправя с цената на огромни усилия. Наистина са неизмерими щетите и глупостите породени от обета за безбрачие, на протежение на много животи тласкал хората към крайности и извращения, които са им нанесли много повече вреда, отколкото обикновената сексуалност. И до днес думата „целибат” (от латинското соеlеbs – един, единствен) се разбира и тълкува от хората много превратно.

У Матей четем „И така, ако окото ти е единствено, то цялото ти тяло ще се напълни със светлина”(ср.гл.68). Това изказване се тълкува, че светците трябва да живеят в самота и без брак, т. е. в целомъдрие, за да могат да съзрат Божието величие. Но истинското значение на тези думи е, че докато ние гледаме на всичко с физически очи, тоест през личността, тогава ние виждаме само илюзия или призраци, а когато ни се отваря единственото око на душата, с което ние започваме да гледаме на живота, тогава най-сетне постигаме целостта във всичко и виждаме истинското Царство Божие., понеже тогава ние завинаги се отърваваме от всички свои илюзии и призраци, които са ни правили на слепци.

Затова е толкова важен този стремеж у всеки ученик – да постигне толкова всеобхватен контакт с душата, който ще му даде възможност да гледа на всичко с единственото око на душата. Само тогава той ще може да погледне в света на цялото и да постигне сливане на всичко с всичко, след което реалността на духовния свят ще стане толкова привлекателна и примамлива, че физическото и астрално сладострастие, родено от сексуалността, завинаги ще загуби за него своята привлекателност.

Но докато този стадий не е достигнат, на ученика не му остава нищо друго, освен да се наблюдава и да отбелязва силно ли е за него привличането на тази сила и колко. Ако е силна, значи трябва да продължи работата над нея, като се стреми да постигне нейната изтънченост и благородство и не забравя в същото време да работи над себе си и своето собствено развитие.

Най важното - да не се прави проблем от сексуалността. В живота на всеки ученик има моменти, в които сексуалността спасява и освобождава, а има и такива, когато аскетизма и целомъдрието на дадения етап са по-правилния и разумен избор.

Всичко идва и отминава и остава само най-важното - истинското разбиране за сексуалността както за мощна движеща сила, която трябва да използваме с такава позитивна отдаденост, колкото ни е възможно.