Огледалото на ученика: Настройка на вътрешната отговорност

Най-лошото, което може да направи един ученик в тази ситуация, е да падне и отново да затъне в старите си чувства и механизми, които веднъж вече е успял да надвие. Единствената поука, която той може да извлече от тук – това е да се съгласи, че все пак не е успял да ги победи напълно и да ги унищожи до край. Ако на ученика му се случва нещо подобно, вината е или в преумората, или в стреса, под влияние на които връзката с душата му се прекъсва до там, че в него пак се съживяват всичките му предишни навици и комплекси, които той някога е осъдил на гладна смърт. 

 
Най-доброто, което може да направи ученикът в подобна ситуация, е внимателно и подробно да изследва целия процес преди своето падане. Каква е причината за толкова неочаквано и главоломно откъсване от душата? В какво емоционално и ментално състояние той е бил в този момент, когато всичко се “обърква”? Много е важно да се изяснят всички детайли, които са съпътствали даденото печално събитие, тъй като това може да изясни неговата същност, знанието на която е толкова необходимо на ученика, за да може да избегне по-нататък повтаряне на нещо подобно. Ако ученикът въпреки всичко продължава да храни старата си настройка, тогава той трябва ясно да си даде сметка, че това, което той прави, всъщност е “възкресяване на мъртвец”, тъй като той, поръсвайки с жива вода и подхранвайки с прясна храна, събужда за живот отдавна отживели и мъртви неща.
Личността веднага ще се възползва от тази ситуация и много ще се заинтересува от дадения феномен. Затова ученикът, който е извършил такава безотговорна постъпка, трябва по-нататък да проявява пределна предпазливост и внимание, тъй като личността никога няма да изпусне шанса да се възползва и от най-малкото недоглеждане в този обикновено непрекъснат контакт с душата. При най-малка непредпазливост от страна на ученика, който допуска раздразнение, гняв, стрес, потиснатост, личността мигновено се възползва от това, за да скъса напълно връзката с душата, и ако това й се удаде, то от тук, както се казва, остава една крачка до края на пропастта и пропадането в бездната на старите астрални глупости, като възобновен комплекс за непълноценност и други тем подобни.
Особено бързо се възстановява чувството за непълноценност, което е доминирало в ученика през много минали животи; това става защото мисъл-формите, придружаващи това чувство, в продължение на всички тези животи са получавали мощно и стабилно захранване. Независимо, че ученикът е намерил в себе си и е влязъл в контакт със собствените резерви на вътрешна любов и съгласие, и затова смята, че този комплекс отдавна го няма и е предаден на гладна смърт, това обаче съвсем не означава, че положението е точно такова. Не, дадената мисъл-форма не е умряла и не е изчезнала, тя само се е свила или се е “утаила”, тъй като дълго време не е била захранвана и затова, още щом възникне ситуация подобна на описаната по-горе, тя много бързо набира сили и започва да расте.
Във връзка с това много е важно ученикът през цялото денонощие да внимава и никога на доверие да не приема един или друг факт за истина. Разбирането и признаването на едни или други свои неприятни качества съвсем не означава пълна победа над тях и пълната им капитулация. Така че ако ученикът по собствената си глупост пропадне в една от собствените си стари “вълчи ями”, то занапред той ще трябва да събере цялата си воля, за да се фокусира постоянно на противоположни, а значи положителни качества. Много ви моля да обърнете внимание на този важен съвет.
На този стадий подобна неприятна случка и пропадане най-вероятно ще доведат ученика до голямо притеснение и конфузност. Това е разбираемо. Та нали той беше толкова щастлив и така се гордееше с това, че да речем, напълно е преодолял чувството за непълноценност и наистина е успял да разбере себе си. А освен това той наистина е изпитал първата сериозна любов към себе си, тъй като е осъзнал своята божественост и богоподобие. И изведнъж заради някаква банална ситуация всичките му завоевания се изпаряват и всичко се преобръща с краката на горе. Той пак се захваща със старите си, до болка познати защитни механизми, пак избягва отговорностите, пак търси “виновни” или за свое оправдание пак измисля правдоподобна история, като при това съвсем искрено мисли, че “постъпва правилно”.
Но ако го разобличат в това, тогава всички негови механизми блокират и престават да действат, а той самият бързо се връща назад към старите си шаблони за реагиране (поведение) и потъва в чувството си на жалост към самия себе си: че той съвсем на никого не е нужен, че никой не го обича и не цени, а само го критикуват и го смятат за глупав, неразумен, за нищо не годен, пропаднал и т.н.
Обаче, на даден етап разликата между дадения епизод и това, което се е случвало преди, е напълно очевидна: сега той не само много по-бързо възстановява контакта с душата си, но и освен това разбира колко дълбоко е пропаднал и колко силно е завладян от мъглата на заблудата, и трепери от всичко това. И ако не го домързи да разгледа стъпка по стъпка какво точно е довело до развитие на този неприятен инцидент, тогава той ще може да извлече необходимия урок и по-нататък вече никога няма да попадне в същия капан.
Едновременно с това той трябва колкото се може по-скоро да започне бърз процес на позитивно препрограмиране на факторите, задействани в дадения епизод. Ако, примерно, той преди е избягвал да поема отговорност, то сега трябва да си даде нова настройка, проговаряйки вътрешно, че не се отказва от своите отговорности и може да подхожда отговорно дори към дребни неща, така че отсега нататък той изцяло ще поема отговорност за живота си и за всички негови аспекти - физически, астрален и ментален. Ако това пропадане е довело до появата на стария комплекс за непълноценност, то той веднага трябва да започне позитивно препрограмиране, давайки си словесна и мислена настройка, че той е добър, че той е божествена същност, цялата изпълнена с вътрешна светлина, с душа, пълна с любов към всичко и всички, че той обича себе си, обича всички наоколо, че той е лъчезарно същество, изпълнено с любов към всички, и т.н.
Ако ученикът не предприеме бързи мерки за поправяне на дадена ситуация, скоро след тази грешка той, като правило, допуска следващата и пак попада в капан. Това е предизвикано от старите му механизми, които, възкръснали и отново започнали да получават захранване, сега настойчиво си искат все нова и нова храна, затова е много важно ученикът да не се бави и да направи всичко, каквото е необходимо в дадената ситуация, да предприеме правилните стъпки и колкото по-бързо, толкова по-добре. Макар че му се удава да възстанови контакта с душата си, този контакт все още не е много надежден, затова ученикът трябва колкото може по-скоро да пристъпи ментално към собственото си позитивно препрограмиране, като при това всячески се старае да се пази по непредпазливост пак да не събуди старите си глупави механизми и шаблони за реагиране.
Да чистиш старите си емоционални боклуци е доста тягостно и неприятно занимание и няма никакво съмнение, че ученикът с радост би се отказал от тази мъчителна процедура, в хода на която му се налага да вади наяве множество болезнени спомени и тъжни преживявания. Обаче ако ученикът е стигнал до осъзнаване на необходимостта от подробно изследване и изучаване на тези тъмни страни от живота си, то за да ги разбере и преработи, той пак трябва да мине свои преживявания. Тук в тъмнината на негово съзнание в бездействие се съхраняват многобройни енергии и всеки ученик е длъжен да освободи тези “поробени” енергии и да ги използва в духовната си практика.
Колкото по-скоро той пристъпи към тази трудна задача, толкова е по-добре за самия него. Практически той се е сблъсквал с този проблем постоянно, в продължение на много животи: като правило, точно сблъскването с други хора е събуждало в него негативните му страни, така че понякога за да излязат те навън е била достатъчна някаква дреболия. Обаче тогава ние сме го възприемали за нормално и сме го оставяли без внимание и едва много по- късно, на по-зрели етапи от пътя ни, започваме лека-полека да осъзнаваме колко е важно за нас да приемем това предизвикателство и да се освободим от целия този негативизъм, който се спотайва скрит дълбоко в нашето подсъзнание.
Повечето ученици реагират по-старому, т. е. пробват да се освободят от отговорност, не съзнавайки с цялата си сериозност, че това не е нечия друга, а точно тяхната отговорност. Ако в наше присъствие някой се държи по такъв начин, който може да се оцени като негативен, ние веднага вадим наяве един от нашите стари и проверени механизми за бягство от отговорност, например, механизма на самооправданието, който ни нашепва, че този човек просто не е наред, а ние нямаме нищо общо. Във всеки случай ние не сме виновни за това, което се случва.
Възможно е дори да се разгневим, да реагираме астрално, а може би и ментално,- в зависимост от това кой от защитните механизми по-често ползваме; но и в двата случая фактът си остава факт: това, което правим, е само опит да избягаме от отговорност. И само много по-късно, вече изминали повечето път, когато се сблъскаме с нещо негативно, започваме преди всичко да се вглеждаме в самите себе си. Защо реагирам по този начин? Какви точно чувствени реакции събужда в мен дадена ситуация и защо? Ако ученикът се опита спокойно и съсредоточено да осмисли ситуацията, за да може после да осъзнае причината за случилото се, и с тази цел основно изследва себе си и своите дълбини, тогава той със съдействието на душата си непременно ще достигне търсеното.
Тук е важно да се отбележи, че истинско разбиране на нещата се дава на ученика само в този момент, когато личността му напълно се успокои, а в съзнанието му се възцари покой благодарение на което душата бързо и без никакви изкривявания може да донесе до него светлината си. Когато учениците разберат това, те с времето ще усвоят, че най-важното за тях във всяка една трудна ситуация е умението да запазват спокойствие, тъй като само в този случай съзнанието на душата ще може да им набие в главата този урок или опитност, които те трябва да извлекат от дадената ситуация. Само тогава могат да бъдат смятани за духовно зрели хора, когато напълно осъзнават, че истинското духовно развитие с пълна сила започва само когато те напълно разбират, признават и поемат (а не отблъскват) вътрешната си отговорност.

Коментари

Популярни публикации