Огледалото на ученика: Отговорността на ученика. Гневът

Проблемът за отговорността е най-уязвимото, болно място на всички ученици. Това дори е видно от факта, че на много от тях им става явно не добре само при споменаването на отговорността. Тази неприязън служи като не по-малко безпогрешен симптом, че човекът е безотговорен. Всъщност, всяко негативно чувство, появяващо се в нас, трябва незабавно да събуди вниманието ни, тъй като винаги е сигнал за тревога: „Внимание! Блокировка!” Но ние спим и продължаваме да влачим след себе си всички свои стари навици и методи и щом чуем дори една неприятна дума, събуждаща в нас негативни чувства и мисли, ние веднага стигаме до убеждението, че цялата вина е в хората, извлекли на Божия свят тези неприятни неща и смутили съвестта ни. Всъщност, ние само проектираме върху тях собственото си затаено недоволство и затова цялата вина и отговорност без стеснение също прехвърляме на тях. От гледна точка на личността, това е лесен и удобен метод; от гледна точка на душата – глупав и неразумен.

 Гневът - нашия духовен учител

Първите изпитания, на които ученикът бива подлаган, са доста призрачни и деликатни, за това той най-често не ги забелязва дори. Той както преди счита, че въпросът  за отговорността стои само в особено напрегнати, сложни ситуации, а изпитанието често се прокрадва във вид на проста, непретенциозна и външно с нищо незабележима житейска ситуация. Тъй като той е привикнал да се отклонява и от сериозната отговорност, то на тази проста житейска ситуация той съвсем не придава никакво значение и изобщо не я свързва с необходимостта от поемане на отговорност. Отново и отново той прибягва до старите си механизми на бягство от отговорност и затова въобще не осъзнава, че това е неговата отговорност. Малката вина той веднага прехвърля на ближния и веднага прелива от „справедливо негодувание”: нали, що се касае до него самия, нелепо е дори да се мисли, че подобна дреболия може да има към него някакво отношение, така че защо той трябва да носи отговорност за това?

Мъглите го покриват от главата до петите. Опитвайки да се оправдае, той започва да излива върху другия потоци империл, тъй като по негово мнение този друг е безусловно отговорен за всичко. Отговорността има винаги своя адресат, а доколкото (и той със сигурност знае това) той не е този получател, в неговия дом тя няма място. Защото откакто се е изпълнил с империл, в това състояние на помрачение той съвсем е престанал да вижда, че корените на целия проблем се крият доста по-надълбоко.

Гневът е нашият голям духовен учител. Нека всички ученици запомнят това добре. Ако ние сме подложени на нападки, причините за това трябва да търсим преди всичко в себе си. Защо съм разгневен?  Не е ли този гняв резултат от борбата между душата и личността, когато душата знае, че аз нося за това или онова отговорност, а личността обикновено се старае да избегне всякаква форма на отговорност? Империлът крие в себе си изключителни възможности за саморазвитие и докато ученикът не ги използва всичките и не ги задейства като свой опит, няма да има забележим прогрес в развитието му. Повечето от учениците, дори далеч напредналите по Пътя на Посвещенията, още дълго робски ще следват този стар принцип, който непрекъснато им нашепва: „Той (тя) е виновен(на), че съм разгневен”, макар душата да им подсказва, че и те имат вина за това. С цел да се оправдаят, те без да се замислят отново прибягват към старите проверени механизми за самозащита – само за да избягнат неприятната необходимост от поемане на отговорност.

Оказва се, че малката отговорност е най-големият препъни камък на пътя на учениците, всеки път недоумяващо питащи се: възможно ли е такава малка отговорност да бъде моя? Ние бързо се учим да измерваме нашата част от отговорността със силата на владеещия ни гняв. Обаче наличието на самия гняв вече говори за това, че не сме чак толкова невинни агънца, каквито бихме искали да изглеждаме. Дори в случай, когато империла не го излъчваме ние, а някой друг, това ни най-малко не ни освобождава от отговорността. Просто в дадената ситуация този друг носи още по-голяма отговорност от нас и той също е необходимо да умее да поема върху себе си своята част от вината. По принцип не е чак толкова важно колко човека си делят отговорността за станалото: двама или повече; важно е всички те да я делят при равни права и условия.

Наистина гневът е наш голям духовен учител и той остава такъв чак до Третото Посвещение. Много е важно учениците да разберат на какво е призван да ги научи той. Той може да се появи всякога и да застигне ученика неочаквано, но не това е главното. Важното е да се разбере, че гневът е като камбана, която отеква вътре в ученика и му напомня, че е безотговорен човек. Дълбоко отговорният човек никога не се гневи, тъй като има имунитет срещу империла и още повече, самият той никога не го произвежда. Който е абсолютно чист, и целият му живот е чист. Не пропускайте случая, скъпи братя, и се възползвайте от него като благоприятен повод да се погледнете отстрани. Ще ви е от полза всяка ситуация и всеки повод, които ви дават възможност да видите, разгледате и детайлно да изучите най-разнообразните механизми на бягство от това ужасно неприятно нещо, името на което е отговорност.


През тръните към цъфтящия лотос
 

Ученикът, отиващ към Трето Посвещение, е подлаган на най-различни нападки и инсинуации и затова трябва да умее да ги посреща напълно подготвен. Тези изпитания са също части или звена от тези „изкушения в пустинята”, които постоянно измъчват ученика по Пътя към Посвещението. По това време той често става обект на жестоки клевети, злословия, сплетни, критики и обвинения и в техния пречистващ огън се закалява нравствено толкова, че след това понася спокойно и този, и по-голям натиск, бремето на който е по силите само на истински Посветения.

За повечето ученици този стадий на изпитания е неимоверно тежък. Тежко е, когато приятелите ни напускат един след друг; тежко е, когато на всеки ъгъл ни дебнат нападения от засада, устройвани от хора, които по всички сметки трябва да бъдат на наша страна; тежко е, когато около нас се заплитат различни интриги, кроежи и машинации, преследващи една единствена цел – да ни уличат в безотговорност или да опетнят нашето благонравие и чистота. Колкото и да бъде тежко, главното, което трябва да помни ученикът на този стадий на „мъченичество”, това е да запазва в себе си вътрешно спокойствие и равновесие, необходими, за да може антахкарана да остава чиста и отворена, а високите, светли енергии на душата и духа да могат без затруднения да се вливат в ученика и да се излъчват от него.

Много често най-голямото зло и подлост идват от онези, които считат себе си за духовни хора, макар че те повече от всеки друг би трябвало да знаят какво правят всъщност и го правят само защото изобщо не са разбрали собствената си астрална природа и не са я преобърнали. И това е много плачевно, плачевно за тях самите, защото след това ще им се наложи да плащат тези кармични сметки и да се разплащат за всичко направено. На ученика това няма да се отрази никак, с изключение може би само на това, че ще му бъде тежко в чисто личен план. Но ако съумее да запази необходимата дистанция и вътрешно спокойствие, въпреки силата на бурята и височината на външните вълни той ще може да издържи и най-яростния ураганен натиск, а такива в навечерието на Великото Посвещение му предстои да изпита много.

Вътрешното спокойствие, постигнато от ученика благодарение на контакта с Учителя, подсилва тази непоколебима увереност в себе си, която идва от неговата душа. Ако той притежава сърдечна топлота и прекрасно развита чувствителност и търпимост, няма да му е трудно да разбере, че тези хора не могат да постъпват по друг начин. Ще му се открие, че и той някога е постъпвал точно като тях и следователно сега само жъне това, което сам някога е посял. Затова мощното противодействие, което среща от страна на външния свят, ще бъде само за негово добро, тъй като ще съдейства за развитието му и като го закали духовно, ще го подготви за нови, още по-сериозни изпитания.

Идващото от душата съзнание за своята правота ще бъде за него неизтощим източник на вътрешен покой, то също ще му даде увереност в правотата на неговите действия, тъй като той в това състояние ще усеща непрекъснато как го изпълват вътрешна мощ и сила, които безпогрешно показват, че всичко става в съгласие с волята Божия. Едновременно с това той ще почувства в себе си силата на всепоглъщащата любов, която ще го направи твърд и смел пред лицето на всякакви изпитания, тъй като тя ще живее в него, пронизвайки отгоре до долу цялото му същество. Принципът на духовния разум ще му даде ясното разбиране, че той през цялото време се е държал отговорно и разумно, а всяка клевета, всички нападки и интриги около него са предизвикани само от това, че хората, от които те идват, са толкова плътно омотани от собствените си миражи и илюзии и затова са толкова слепи, че са съвсем неспособни ясно да различат каквото и да било. 

Тази вътрешна душевна подкрепа във всички посоки ще способства за стабилизиране на външното спокойствие и разбиране. Много хора ще се опитват и то неведнъж да пречупят ученика и да го подчинят на волята си, стараейки се да го отклонят от верния курс, но той няма да отстъпи от този курс, защото знае, че това е курс  истински, духовен. От време на време натискът от страна на външния свят, постоянния източник на негативни мисли и чувства, може да достигне такава сила, че той да почувства как почти е готов да падне на колене. В подобни случаи, убедил се, че каналът на душата е отворен и както преди действа, той трябва в молитва да измоли защита за себе си. Но докато неговият вътрешен покой е непоколебим, той може да бъде абсолютно уверен, че никакви външни влияния няма да го докоснат и че той надеждно е защитен от всички страни. Най-лошото, което ученикът може да предприеме в тази ситуация – това е да прибегне към старите механизми на оправдания, с което отново дава стимул за образуване и развитие на низшите астрални елементали, които няма да закъснеят да се внедрят в него, така че той скоро отново ще се окаже беззащитен и възприемчив към негативни влияния.

Не бива и за минута да забравяме, че живеем в дуалистичен свят, където силите на Светлината и Мрака са в постоянна борба. Тази борба, ако се разглежда от гледна точка на Висшия разум, създава почва за бърз духовен растеж и развитие на човека. Пътят на развитие на младите души е да вършат негативни, тъмни деяния. При Нашите ученици развитието също става за сметка на това, че те повече се вслушват в негативното и му пригласят. „Доброто, което искам, не правя, а злото, което не искам, правя” - отбелязва свети Павел и такъв е жребият на всички земни хора, стъпили на пътя на духовното развитие, до тяхното окончателно утвърждаване на Пътя на Светлината - жребий, който влачат след себе си през по-голямата част от Пътя към Посвещението.

Както и в други случаи, тук отговорността също се явява решаващ фактор за това колко бързо и успешно ще тръгне това развитие. Едва ли не всеки втори ученик е уверен, че той общо взето е много отговорен човек. Но това е или самоизмама, или заблуда, от които не може да се избави чак до Второто Посвещение. Едва след Второто Посвещение той започва повече или по-малко да разбира колко сляпо и неразумно се е държал в живота през цялото това време и колко духовно беден и чудовищно безотговорен е бил в течение на всичките си човешки инкарнации. Но дори силата на подобно признание не е в състояние да разсее всичките му мъгли и най-гъстите от тях за броени секунди го обвиват от краката до главата и отново го склоняват да прибегне към старите методи на бягство от отговорност чрез прехвърлянето й върху подходяща изкупителна жертва.

С приближаване към Третото Посвещение в ролята на такава изкупителна жертва влиза самият ученик. През този период той е особено забележим. Много често е в ролята на лидер и тъй като концентрира в себе си силни излъчвания и притежава голямо обаяние, оказва голямо влияние върху околните; освен това сега той може да насочва всичките си душевни енергии  за постигане на определена цел и духовно да манипулира с тях така, че цялото процъфтява, докато в същото време той самият излъчва магнетизъм с такава сила, че събаря всички, у които както преди има много от черното.

Накратко казано, той става удобна мишена за негативни проекции от страна на по-младите ученици. В него е съсредоточена мощна, истински лъчезарна сила, даваща му такава власт, която няма равна с никоя друга земна власт или сила, така желана от хората. Затова той е като трън в очите на много хора и е тази неприятна пречка, от която на всяка цена искат да се избавят. Така става мишена за астралните завистници, т.е. за онези ученици, които нямат нищо против да постигнат това, което е постигнал той, но тъй като не могат, правят това, което могат, което добре им се удава, а именно:  пускат зад гърба му слухове и клюки, имащи за цел да му навредят. При което те, разбира се, изобщо не виждат, че вредят преди всичко не на него, а на самите себе си.

Ако под натиска на всички тези яростни бури ученикът успее да запази спокойствие и твърдост, значи може да бъде сигурен, че с чест ще издържи това сурово изпитание,  а съзнанието му ще се разшири необикновено. Но трябва да се помни, че този период може да бъде изключително дълъг и тежък и, в зависимост от старите му кармични дългове в този момент, клеветата и злословието могат да достигнат такъв размах, че ще му се наложи да скъса всичките си стари връзки и, възможно е, дори да напусне дома си, предпочитайки самотата и изгнанието пред този свят от тъмни личности, където всички вярват на разпространените слухове и му обръщат гръб. И тогава той ще трябва да търси утеха, мъжество и подкрепа само в самия себе си, а за да ги намери там, той трябва да подложи всички тези качества на сериозна проверка за стабилност. 

Така крачка след крачка той ще се приближава към своя собствен Лотос, докато не се съедини с него в едно цяло. Тази вътрешна награда с лихвата ще му възмезди целия външен ущърб, нанесен му през годините на безчестие и позор. Когато духовната му корона се развори, тя десетократно ще възмезди всички загуби, които е понесъл в личностния свят. И тогава ще разбере и ще види, че всичко е както трябва.

Всички ние един за друг сме шлифовъчни камъни или кармични „оръдия на възмездието”, затова през цялото време, постоянно трябва да сме отговорни духовно за всяка родена от нас мисъл, за всяко изпитано от нас чувство, за всяка извършена от нас постъпка, за всяка произнесена от нас дума. Ученикът отдавна е знаел това, но само на теория; сега му се предоставя възможност да опознае и почувства всичко това на практика; и при тази огромна сърдечност, топлина и вътрешно разбиране, които ще има, той лесно ще прости на своите т.н. врагове, дали му такива големи възможности за придобиване на знания и опит, ще им прости, защото ще разбира, че те самите не притежават такова разбиране.

Независим, свободен, вътрешно спокоен, със съзнание за собствено достойнство, ученикът от сега нататък ще бъде готов да издържи още по-големи изпитания, които  противно на очакванията, ще се окажат много по-леки, тъй като душата с всяко преодоляно изпитание ще ръководи развитието му все по-уверено, по-енергично и по-строго.