Огледалото на ученика : Призванието на ученика

Всеки ученик на земята има своя особена мисия, свое особено призвание и е много важно да отделя на това най-дълбоко внимание. Осъществяването на тази мисия е свързано непосредствено с разширяването на контакта му с душата. Колкото по-широка и по-дълбока е неговата връзка с душата, толкова по-скоро той ще стигне до разбирането коя именно сфера на живота е негова духовна територия. 

Тук времето е най-добрият наставник, тъй като с течение на времето мислите на повечето ученици все повече ще се насочват към това по какъв начин могат да допринесат най-голяма полза. Затова колкото по-често се съветват по този въпрос със своята душа, толкова по-бързо ще могат да започнат своята работа. Да знаят и да разбират това е необходимо на всички ученици. Защото докато бродят безцелно в гъсталака на собствената си гора, гора на миражи и самозаблуди, те, са само празни звена, изпаднали от огромната верига взаимовръзки и съответствия. Разбира се, преди да започнат борбата с призраците е необходимо да се научат да ги различават и тук енергията на душата и силата на волята се оказват именно онези двигатели, под въздействието на които даденият процес се извършва много по-бързо и ефективно.

Всеки път, когато каналът е чист и стабилен, душата изпраща по него своите импулси, които личността е свободна или да отхвърли, или да приеме. Ако на душата е нужно да доведе до сведение на личността, че е време да смени профила на образование, жилищните условия, партньора, или да въведе в ред отношенията си с него, тя ще изпраща упорито и неуморно своите импулси през този канал, който в зависимост от обстоятелствата може да бъде или отворен, или полузатворен, или съвършено блокиран. Обаче онази настойчивост, с която душата изпраща и изпраща своите импулси, незабелязано върши своето дело и оказва необходимото действие.

Несъмнено, личността може да се опита да се отклони от това, което й се струва трудно и непривлекателно, но независимо от това ученика все по-често и настойчиво ще го обзема чувството, че в неговия живот нещо трябва да се промени, тъй като той в душата си знае това отдавна и със сигурност. При все това между момента на осъзнаването на този факт и самите промени се простира понякога цяла пропаст, която много ученици дълго не се решават да преодолеят, тъй като на нивото на личността изпитват страх пред всичко ново. Внимателният читател сигурно е забелязал, че личността по своята природа е твърде консервативна: тя със всички сили се съпротивлява на всякакви преобразования и промени и крайно неохотно отстъпва пред всичко ново и неизвестно.

Затова, ако личността и изпитваният от нея страх пред неизвестното са прекалено силни, душата може да прибегне към по-крути мерки, за да застави личността да измени курса или да премине на друга орбита за да изпълни в крайна сметка своето житейско предназначение. Това въздействие на душата върху живота на човека се отразява често по такъв начин, че го уволняват от работа или е принуден да се пресели на друго място (например поради финансови затруднения), или попада в катастрофа и т.н. Ако душата чувства, че дадената мярка е единствената възможност да размърда личността и да я застави да работи, тя незабавно прибягва към нея, защото именно тя, душата, е отговорна даденото житейско предназначение да бъде изпълнено.

На някои това може да се стори прекалено сурова или жестока мярка, обаче трябва да се разбере, че тя е принудителна, понеже няма друго средство да застави личността да се вмести в набелязания план на този определен живот. Разбира се, никой не лишава ученика от неговата свободна воля, която той има право да прилага във всички случаи на живота, обаче доколкото той като човек-душа е дал обет да изпълни на земята определена мисия (а такъв обет сме дали всички ние), то именно душата е длъжна да се погрижи за това тя да бъде изпълнена на всяка цена, дори ако личността поставя всякакви препятствия.

Много често именно подобни неочаквани ситуации довеждат ученика до истинското разбиране на нещата. Нерядко за тази цел се използват, направо казано, болезнени и непривлекателни обстоятелства: болест, травми и прочие. Известно е, че когато човек се разболява, това почти неизбежно влече след себе си някакви промени в неговия живот, а на самия човек се дава време основателно да поразмисли над своето собствено съществуване, което той в противен случай вероятно никога не би направил.

Разводът – това е един от знаците, сочещи важен завой в съдбата на ученика, начало на нов етап в живота. Всеки път, когато фундаментът на нашата стабилност или спокойствие се клати под краката ни, това довежда до разрив или смяна на всички наши стари личностни връзки и често само това се оказва достатъчно, за да ни размърда и да ни застави да обърнем колелото на живота си в нужната посока. Промените в живота са също така необходими, както е необходим понякога силният страх или шок, който из основи ни разтърсва и изважда от тесните рамки на старите шаблони и утъпканите пътеки на предишния живот, защото така иска душата – за нашето собствено благо.

Особено силните стресове, действащи подобно на шок, могат да отворят етерната защита и в образуваната пукнатина може да нахлуе мощен поток от космически излъчвания, разтърсващи ученика из основи.

И докато личността, изложена на такова мощно въздействие, се оказва детронирана и полупарализирана, душата внася корективи и я насочва към изпълнение именно на онази задача, която в дадения момент е най-целесъобразна и я води към осъществяване на житейското предначертание.

Само ако ученикът би разбрал колко е важно за него да умее да се вслушва и да чува своя вътрешен глас, гласа на своята душа! Колкото по-бързо в него се прояви тази способност, толкова по-бързо той ще дойде до истинско разбиране и ще може да промени създадената ситуация. Тогава и предстоящите изменения ще се сторят не толкова резки и внезапни, без да говорим за това, че връзката и сътрудничеството между душата и личността забележимо ще се подобрят.

Когато ученикът съзнателно или полусъзнателно започва да променя текущия курс на своя живот, той скоро открива, че това по принцип е най-доброто от всичко, което е предприел през последните години. И макар да чувства в душата си, че върви по верен път, разбира напълно това едва след много години, понеже през цялото време личността всячески му пречи да стигне до истинското разбиране на ставащото и упорства, не желаейки за толкова кратко време да промени напълно предишната ориентация. Но рано или късно страхът пред новото и неизвестното изчезва и личността с удивление открива, че новият живот фактически е много по-добър и по-приятен, отколкото стария.

Болестта понякога затруднява процеса на достигане до истинското разбиране, обаче ако в хода на болестта ученикът разбере, че това му е помогнало по новому да погледне на живота или го е довело до по-дълбоко разбиране на същността на ставащото, което е невъзможно при други обстоятелства, то като правило протичането на болестта рязко се променя: със задълбоченото разбиране тя или тихо и незабелязано изчезва, или остава (ако това е изплащане на стар кармичен дълг), но отношението и подходът на ученика към нея съществено се променят. Не е изключено ученикът изведнъж да види, че като ограничава физическата сфера на неговата жизнена дейност, болестта открива пред него други страни и сфери на живота, на които иначе никога не би обърнал внимание.

Положителна страна на болестите е това, че когато разбираме смисъла на болестта и извличаме от това необходимия урок, нашето отношение към нея рязко се променя. Вместо да проклинаме Бога или Провидението, които в случая избираме за изкупителна жертва, ние се вглеждаме в себе си, защото интуитивно чувстваме своята отговорност за ставащото и знаем, че този урок се дава именно на нас. Когато достигнем този стадий на самосъзнание, ние ще видим света с нови очи.

Разбирането може да дойде при вас във формата на осъзнаване например на факта, че вашата задача в този момент е твърдо и мъжествено да понесете дадената болест. Винаги, когато вътрешно съзнаваме, че вървим към своето призвание по правилен път, ние се чувстваме реализирали се и щастливи хора и това щастие не може да бъде помрачено дори от тежка болест, тъй като знаем, че живеем в съответствие с тези предначертания, които ние по волята на душата трябва да осъществим.

Когато се чувстваме отговорни за своя живот и живеем в хармония с онова предначертание, към което ни води душата, тогава всички наши жизнени системи функционират толкова съгласувано и идеално, колкото това въобще е мислимо на дадения етап на нашето развитие. Всъщност, именно на това трябва да се учат в живота всички хора.

Огледалото на ученика- Джуал Кхул