МАГИЧЕСКИЯТ ПРЕХОД от Таиша Абелар

Електронна книга "МАГИЧЕСКИЯТ ПРЕХОД" - АВТОР ТАИША АБЕЛАР 

" С авторитетния тон на учител, просвещаващ новопок­ръстен ученик, тя ми обясни, че жените, много повече от мъжете, са истинските крепители на социалния ред и за да изпълняват тази роля, те се възпитават еднакво по цял свят да бъдат в служба на мъжете.

— Няма никакво значение дали са били купени от па­зар на роби, или са били изискано ухажвани и обичани — подчерта тя, — основното им предназначение и участ винаги са едни и същи: да захранват, подслоняват и слу­жат на мъжете.

Клара ме погледна, за да се увери дали следвам ниш­ката на мисълта й, както ми се стори. Смятах, че я след­вам, но дълбоката ми реакция беше, че цялата й поста­новка изглежда погрешна.

— Това може да е вярно за някои случаи — казах аз, — но не мисля, че можеш да правиш такова всеобхватно обобщение, което да включва всички жени.

Клара бурно ми възрази.

— Най-дяволското в това сервилно положение на же­ните е, че то, изглежда, не е само социално предписание — каза тя, — а основна биологическа повеля.

— Един момент, Клара — възразих аз. — Как стигаш до този извод?

Тя ми обясни, че всеки вид има биологическата пове­ля да се продължава и съхранява и че природата е осигу­рила нужните средства, за да гарантира, че сливането на мъжката и женската енергия ще става по най-резултатен начин. Тя каза, че в сферата на човека, макар първична­та функция на половия акт да е размножаването, той има и още една вторична, по-скрита функция — да оси­гурява непрекъснатото протичане на енергия от жените към мъжете.

Клара толкова силно наблегна на думата „мъжете", че трябваше да попитам:

— Защо го казваш така, сякаш това е еднопосочен път? Половият акт не е ли равен обмен на енергия меж­ду мъжа и жената?

— Не — каза твърдо тя. — Мъжете оставят специ­фични енергийни линии в тялото на жените. Те са като светещи тении в утробата, които изсмукват енергия.

— Това звучи направо зловещо — казах аз подигра­вателно.

Тя продължи изложението си с крайно сериозен тон.

— Те се оставят там с една дори още по-зловеща цел — каза тя, пренебрегвайки нервния ми смях, — и тя е да се осигури на мъжа, който ги е оставил, постоянно за­реждане с енергия. Тези енергийни линии, които се ус­тановят чрез половия акт, отнемат и събират енергия от женското тяло, за да облагодетелстват мъжа, който ги е оставил.

Клара беше толкова категорична в това, което казва­ше, че не можех да се пошегувам, а трябваше да го при­ема на сериозно. Докато я слушах, усетих как нервният ми смях се превръща в сумтене.

— Не че приемам и за миг това, което говориш, Кла­ра — казах аз, — но просто от любопитство, как изобщо си стигнала до такива абсурдни идеи? Някой ти ги е раз­казвал ли?

— Да, моят учител ми е говорил за това. Отначало и аз не му вярвах — призна тя, — но той също ме учеше и на изкуството на свободата, а това означава, че се нау­чих да виждам протичането на енергията. Сега знам, че е бил съвсем точен в твърденията си, защото сама мога да видя тези подобни на червейчета нишки в женското тяло. Ти например имаш доста голямо количество от тях и всички са още активни.

— Да приемем, че това е истина, Клара — казах аз притеснено. — Само в името на спора, позволи ми да те попитам защо това трябва да е възможно? Това еднопо­сочно протичане на енергията не е ли несправедливо към жените?

— Целият свят е несправедлив към жените! — възк­ликна тя. — Но не това е главното.

— А кое е главното, Клара? Разбирам, че нещо ми се изплъзва.

— Повелята на природата е да се продължава нашият вид — обясни тя. — За да се осигури, че това ще про­дължи да става, жените трябва да носят допълнителен товар на основното си енергийно ниво. А това означава поток от енергия, който натоварва жените.

— Но ти пак не ми обясни защо това трябва да е така — казах аз, вече почти разколебана от силата на убежде­нията й.

— Жените са основата за продължаване на човешкия вид — отговори Клара. — От тях идва огромен обем енергия не само за да износят, родят и откърмят потомс­твото, но също и за да гарантират, че мъжът ще играе своята роля в целия този процес.

Клара обясни, че според теорията този процес дава възможност жената да захранва енергетично своя мъж чрез нишките, които той оставя в тялото й, и така мъжът става тайнствено зависим от нея на етерно ниво. Това се изразява в явното поведение на мъжа, който се завръща към една и съща жена отново и отново, за да запази из­точника си на захранване. По този начин, каза Клара, природата гарантира, че мъжете освен непосредственото си влечение към сексуалната наслада ще установят по-трайни връзки с жените.

— Тези енергийни фибри, оставяни в утробата на же­ните, също така се смесват с енергийната конфигурация на потомъка, когато е станало зачеване — обясни Клара. — И това може би е зачатъкът на семейните връзки, за­щото енергията от бащата се слива с тази на ембриона и така кара мъжа да усети, че детето е негово. Това са ня­кои от житейските факти, които майката на едно момиче никога не му казва. Жените са възпитавани да бъдат лес­но прелъстени от мъжете, без и най-малката представа за последиците от половия акт от гледна точка на това източване на енергия, до което води той. Това е главно­то според мен и то именно не е справедливо.

Докато слушах Клара, трябваше да се съглася, че не­що от това, което казваше тя, ми изглежда вярно на дъл­боко телесно ниво. Тя настоя не просто да се съглася или не с нея, а да го обмисля и оценя по един смел, неп­редубеден и интелигентен начин.

— Само по себе си е достатъчно лошо, че един мъж оставя енергийни линии в тялото на жената — продъл­жи Клара, — въпреки че това е нужно за създаването на потомци и за осигуряване на оцеляването им. Но една жена да има в себе си енергийните линии на десет или двадесет мъже, които се хранят от нейното сияйно тяло, това е повече, отколкото може да издържи който и да било. Нищо чудно, че жените вечно не могат да вдигнат глави.

— Може ли една жена да се отърве от тези линии? — попитах аз, все повече убедена, че има известна истина в това, което говори Клара.

— Една жена носи тези светещи червейчета седем го­дини — каза Клара, — след този период те изчезват или угасват. Но ужасното е, че когато наближи краят на тези седем години, цялата армия червейчета от първия мъж, който е имала една жена, до последния, всички те вне­запно се оживяват, така че жената отново е притеглена да има полов акт. И тогава всички червейчета се вкопч­ват в живота по-силно отвсякога, за да се хранят от си­яйната енергия на жената за нови седем години. И наис­тина се получава един безкраен цикъл.

— А какво става, ако жената се въздържа от полов живот? — попитах аз. — Умират ли просто тези червей­чета?

— Да, ако тя издържи да не води полов живот седем години. Но в днешното време е почти невъзможно една жена да се въздържа толкова дълго, освен ако не стане монахиня или не разполага с достатъчно пари, за да се издържа сама. Но дори и при това положение тя все така ще има нужда от напълно различна обосновка.

— Защо е така, Клара?

— Защото жените имат полови контакти не само по биологическа повеля, но и като социален дълг.

Тогава Клара ми приведе един изключително смуща­ващ и потискащ пример. Тя каза, че като не сме способ­ни да виждаме протичането на енергията, ние можем не­нужно да затвърждаваме все повече тези схеми на пове­дение или емоционални интерпретации, свързани с не­видимото протичане на енергията. Например погрешно е обществото да изисква жените да се омъжват или най-малкото да се предлагат на мъжете, както е погрешно жените да се чувстват неосъществени, ако нямат в себе си мъжка сперма. Вярно е, че енергийните линии на мъ­жа им дават цел, позволяват им да изпълнят биологичес­кото си предназначение: да захранват мъжете и техните потомци. Но човешките същества са достатъчно интели­гентни, за да изискват от себе си нещо повече от просто­то изпълнение на репродуктивния си дълг. Тя каза, че например да се развиваш, е равностойна, ако не и по-го­ляма повеля от тази да се възпроизвеждаш; и че в този случай развитие означава пробуждането на жените за истинската им роля в енергетичната схема на възпроиз­водството.

След това тя прехвърли доводите си в личен план и каза, че аз, както всяка друга жена, съм била възпитана от една майка, която смята за своя първична функция да ме подготви да си намеря подходящ съпруг, за да не но­ся клеймото стара мома. Аз наистина съм била отглеж­дана също като животно, за да имам полов живот, все едно как би го наричала майка ми.

— Ти като всяка друга жена си била заблудена и при­нудена да се подчиняваш — каза Клара. — И тъжното е, че ти попадаш в капана на тази схема дори и ако нямаш намерение да продължаваш рода си.

Нейното твърдение беше толкова смазващо, че се раз­смях на глас просто от нервност. Клара изобщо не се смути.

— Може всичко това да е истина, Клара — казах, опитвайки се да звуча снизходително. — Но в моя слу­чай как може припомнянето на миналото да промени каквото и да било? Не е ли всичко това минало-свърше­но?

— Мога само да ти кажа, че за да се пробудиш, ти трябва да разчупиш този омагьосан кръг — отвърна тя, а зелените й очи ме изучаваха с любопитство. "
- прочети още или свали от тук