С м ъ р т т а - В е л и к о т о П р и к л ю ч е н и е

Хората не виждат аналогията между смъртта и съня. Смъртта в крайна сметка е само една по-дълга пауза в дейността на физически план; човекът просто е „излязъл" за по- продължителен срок.

Смъртта е единственото събитие, което можем да предскажем с абсолютна увереност, но въпреки това повечето човешки същества отказват да мислят за него, докато не се изправят срещу неизбежния край на личността.

Хората посрещат смъртта по различни начини; някои внасят в това приключение чувство на самосъжаление и са толкова погълнати от онова, което оставят и което ще завърши за тях и от раздялата с всичко онова, което са натрупали през живота си, че истинското значение на неизбежното бъдеще е неспособно да задържи тяхното внимание.

Други я посрещат смело, като се стремят да направят по най-добрия начин това, което не може да бъде избегнато, и храбро обръщат лице към смъртта, тъй като не могат да направят нищо друго. Тяхната гордост им помага да посрещнат това събитие.

Някои напълно отказват да разглеждат възможността за смърт; те се самохипнотизират, като привеждат себе си в състояние, при което мисълта за смъртта не намира място в тяхното съзнание и те не обмислят тази възможност, така че, когато моментът настъпи, те са неподготвени и безпомощни, като не им остава нищо друго, освен просто да умрат.

Отношението на християните, като правило, представлява по-категорично приемане на Божествената воля и случващото се; те са изпълнени с решимост да считат това събитие за добро, [2] дори то да не изглежда такова от гледна точка на обстоятелствата и заобикалящите ги условия. Непоколебимата вяра в Бог и предопределената Му цел за всеки индивид им позволява да преминат с триумф през смъртта, но ако някой им спомене, че това е просто друга форма на фатализъм на православния мислител и твърда вяра в неизменността на съдбата, те не биха се съгласили с това и ще се скрият зад името на Бога.

Смъртта обаче е повече от всичко това и може да бъде посрещната по различен начин. Тя може да има определено място в живота и мисленето и за нея можем да се подготвяме като за нещо неизбежно, което е просто Носителят на Промените. По този начин ще направим процеса на смъртта планирана част от цялостната ни жизнена цел. Можем да живеем със съзнанието за безсмъртието и това ще придаде допълнителна красота и колорит на живота; можем да култивираме осведоменост за своя бъдещ преход и да живеем с очакване на това чудо.

Разглеждането на смъртта като прелюдия към по нататъшен жизнен опит й придава един по-различен смисъл. Тя се превръща в мистично преживяване, форма на посвещение, което намира своята кулминационна точка в Разпятието. Всичките предишни по-малки себеотрицания ни подготвят за това велико себеотрицание; всички предишни смърти са само прелюдия към този изумителен епизод на умиране.

Смъртта ни носи освобождение - вероятно бременно, макар и в крайна сметка постоянно - от телесната природа, от съществуването на физически план и от неговия видим опит. Това е освобождение от ограниченията; и независимо от това дали човек вярва (подобно на многото милиони), че смъртта е само промеждутък в живота на непрекъснато натрупване на опит, или смя та (както многото други милиони), че е край на всякакъв подобен опит, не може да се отрече фактът, че тя е преход от едно състояние на съзнание в друго.

...

В наши дни често се съхраняват животи - както в старостта, така и в ранно то детство - които спокойно биха могли да бъдат освободени от форма. Те не служат за никаква полезна цел и причиняват само болка и страдание на формите, които природата (ако се слушаше волята Й) би престанала да използва и би [20] заличи ла. Обърнете внимание на тази дума.

В резултат на преувеличената от нас ценност на живота във форма и на всеобщия страх от смъртта - този велик преход, с който всички ние сме длъжни да се срещнем - и като следствие от нашето неверие в безсмъртието и голямата ни привързаност към формата, ние спираме естествените процеси и задържаме живо та, който се бори за освобождаване, бидейки прикован към тяло, което вече е непригодно за целите на душата. Не ме разбирайте погрешно, не ратувам за учредяване на награди за самоубийство. Аз просто твърдя, при това обосновано, че Законът на Кармата често се пренебрегва, когато целостта на формите изкуствено се съхранява, вместо те да бъдат оста вени на разрушението, след като вече не служат на никаква полезна цел. В много случаи това запазване се осигурява от роднинската група, а не от самия субект, който често е безсъзнателен инвалид, старец, чиито апарат за отклик е загубил качества та си, или пък е дете с малформации. Това са няколко конкретни примери за заобикаляне Закона на Кармата. ...

Нима е невъзможно да се помисли за времето, когато актът на умиране ще бъде разглеждан като тържествен финал на живота? Нима е невъзможно да си представим времето, когато прекараните на смъртния одър часове ще бъдат само славна прелюдия към съзнателното напускане? Кога подготовката на човека за отхвърляне ограниченията на физическата обвивка ще се превърне за него и всички околни в очакван и оптимистичен завършек? Нима не можете да прозрете във времето, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се приеме неизбежното, умиращият ще съгласува с приятели те си часа на прехода, изпълнен единствено с щастие?

Кога от умовете на тези, които остават, ще изчезне чувството на тъга и смъртното ложе ще се приема за по-щастливо обстоятелство, отколкото раждането и брака? Твърдя, че в недалеч но бъдеще това ще бъде така за интелигенцията на расата, а с течение на времето - и за останалите.

...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации