Рекапитулацията или прегледа на живота , като метод за възвръщане на тоталната човешка свобода
Из интервю на Тайша Абелар:"...Тайша: Рекапитулацията е много древна техника предадена ни от старите магьосници от линията на дон Хуан, но тя е била забравена по някаква причина от тях, защото те са се интересували повече от силата, от властта над хората. За тях идеята за загубване на собствената значимост била най-последното нещо. Новите матьосници обаче съживили тази техника, а ние сега я разглеждаме като най-фундаментална техника в магьосничеството от всички други техники, които сме научили за преместване на Събирателната точка.
Не е необходимо да бъдете „чираци магьосници”, или нещо такова. Всеки може да я изпълнява. Това е техника за раличаване на идеята са себе си във всичките си спомени и асоциации с хора, които сте срещали в живота си. Стратегията тук е да върнете обратно тази енергия, така че да ви е на разположение, за да я ползвате сега, в настоящето. Защо да я оставате да се носи около вас в някакво мистично минало, което ви държи фиксирано в позиция, където сте сега?
Това, което трябва да направите е да намерите тихо и усамотено място, някакво затворено простраство за предпочитане – магьосниците обичали да си правят собствени кутии за рекапитулация където да погребат себе си, или да отидат в пещера – място което затваря енергийното тяло така че да упражнява някакво налягане върху сияйността. Но преди да влезете си правите списък на всеки, когото някога сте срещнали в живота си – семейство, приятели, и т.н. Това изисква усилие, известно припомняне, което само по себе си разхлабва Събирателната точка. После се връщате назад във времето.
Всъщност вие правите два списъка. Започвате със своя сексуален опит, защото магьосниците казват, че основната енергия, която сте изгубили е там и ако си я върнете обратно, тогава тя ще ви даде тласък да го направите с другите хора. Сега с двата списъка вие сядате в своята кутия за рекапитулация и започвате да дишате. Този трети елемент, дишането, е много важен защото дишането размотава енергията. Взаимодействието ни с другите става чрез нашето енергийно тяло, а дишането движи светещите влакна.
Започвате като поставите ръка на дясното си рамо после трябва да визуализирате напълно сцените със хора и места в ума си, после обръщате брада върху дясното рамо и вдишвате, като завъртате глава до лявото рамо. После издишвате като завъртате глава обратно към дясното рамо и тогава връщате главата в центъра. Прилича на помитане на сцената. Вие помитате цялата сцена, хора, места, каквото и да е и връщате обратно всичко, което е останало там докато вдишвате, а при издишването връщате обратно всяка чужда енергия останала у вас. Така отделяте себе си от този спомен и така постъпвате с всичко. ..." Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена":"... - А сега - каза тя и придърпа стола си по-близо до моя - да поговорим за това, което започнахме да обсъждаме тази сутрин: прегледа.
Потръпнах. Казах й, че макар и да нямам представа за какво говори, знаех, че ще бъде нещо монументално и не съм сигурна дали съм готова да го чуя. Тя настоя, че съм нервна, защото някаква част от мен предусеща, че тя ще ми разкрие може би най-важната техника за самообновление. Търпеливо ми обясни, че прегледът е действие за извикване обратно на енергията, която вече сме изразходили в минали действия.
Прегледът включва припомняне на всички хора, които сме срещали, всички места, които сме виждали, и всички чувства, които сме изпитвали през целия си живот - като се започне от настоящето и се върви назад към най-ранните ни спомени - тогава те един по един се помитат с помитащо дишане.
Слушах я заинтригувано, макар че не можех да се освободя от чувството, че нещата, които ми говори, за мен са просто безсмислица. Преди да съм направила какъвто и да било коментар, тя здраво хвана брадичката ми между дланите си и ми нареди да вдишвам през носа, докато извръща главата ми наляво, а после да издишам, докато я извива надясно. После трябваше да завъртя глава наляво и надясно в едно цяло движение, без да дишам. Тя каза, че това е тайнствен начин на дишане, който е основно важен за прегледа, защото вдишването ни позволява да привлечем обратно в себе си енергията, която сме изгубили, а издишването ни позволява да изхвърлим чуждата, нежелана енергия, която се е натрупала в нас при взаимодействието ни с другите хора.
- За да можем да живеем и взаимодействаме, ние имаме нужда от енергия - продължи Клара. - Обикновено енергията, която изразходваме, като живеем, си отива завинаги от нас. И ако не беше прегледът, ние никога нямаше да имаме шанса да се обновим. Прегледът на живота ни и помитането на миналото ни с помитащо дишане действат като едно цяло.
Задачата да си припомня всеки, когото някога съм познавала, и всяко нещо, което съм изпитвала през живота си, ми се струваше абсурдна и невъзможна.
- Ами това може да отнеме цяла вечност - казах аз, надявайки се, че една практическа забележка може да прекъсне непонятната линия на мисли на Клара.
- Положително може - съгласи се тя. - Но те уверявам, Тайша, че ако го правиш, можеш само да спечелиш, а нищичко не губиш.
Вдишах няколко пъти дълбоко, движейки глава от ляво на дясно, подражавайки начина на дишане, който ми беше показала тя. Направих го само за да й угодя и да й покажа, че съм слушала внимателно.
Със суха усмивка тя ме предупреди, че прегледът не е някакво произволно упражнение или приумица.
- Когато правиш прегледа, опитай се да усетиш как едни дълги, обтегнати фибри излизат навън от средата на тялото ти - поясни тя. - Тогава синхронизирай обръщането на главата си с движението на тези неуловими фибри. Те са проводниците, по които ще се върне енергията, които си оставила зад себе си. За да си възвърнем силата и единството, ние трябва да освободим своята енергия, уловена от света, и да я притеглям обратно в себе си.
Тя ме увери, че докато правим прегледа, ние разпростираме тези обтегнати фибри от енергия през пространството и времето към хората, местата и събитията, които разглеждаме. Резултатът от това е, че можем да се върнем във всеки момент от живота си и да действаме така, като че ли наистина сме там.
Тръпки ме побиха пред тази възможност. Макар че интелектуално ме интригуваше това, което говореше Клара, нямах никакво намерение да се връщам към неприятното си минало, пък било и само в съзнанието си. Ако не друго, аз поне се гордеех, че съм успяла да се отскубна от едно нетърпимо житейско положение. Изобщо не бях склонна да се връщам назад и мислено да съживявам всички моменти, които толкова се бях мъчила да забравя. И все пак Клара изглеждаше толкова сериозна и искрена, когато ми обясняваше техниката на прегледа, че за един момент изоставих цялата си съпротива и се съсредоточих над това, което говореше.
Попитах я дали има значение в какъв ред си спомня човек миналото. Тя каза, че най-важното е да се изживеят отново събитията и чувствата в колкото може повече подробности и после да се докоснат с помитащото дишане, като по този начин се освобождава заловената ни енергия...
... Когато свършихме закуската, Клара ми подаде бележник и молив. Реших, че е размислила за скиците, които исках да й направя. Но докато ми даваше принадлежностите за писане, тя каза, че като начало трябва да направя списък на всички хора, които съм срещала, започвайки от настоящето и стигайки назад до най-ранните си спомени.
- Това е невъзможно! - изпъшках аз. - Как изобщо мога да си спомня всеки човек, с когото съм имала някакъв контакт още от първия си ден?
Клара отмести чиниите настрани, за да ми направи място да пиша.
- Трудно е, наистина, но не е невъзможно - каза тя. - Това е крайно необходима част от прегледа. Списъкът дава на ума една схема, към която може да се придържа.
Тя каза, че началният етап на прегледа се състои от две неща. Първото е списъкът, второто - подготвяне на сцената. А подготвянето на сцената се състои от визуализиране на всички подробности, спадащи към събитието, което човек ще си припомня.
- Веднъж разположиш ли всички елементи по местата, използвай помитащото дишане; движението на главата ти е като ветрило, което размърдва и надига всичко в сцената - каза тя. - Например, ако си припомняш една стая, вдишвай стените, тавана, мебелировката, хората, които виждаш. И не спирай, докато не попиеш от нея и последната частица енергия, която си оставила там.
- По какво ще разбера, че съм го направила? - попитах аз.
- Тялото ще ти каже, когато си поела достатъчно - увери ме тя. - Запомни, трябва да възнамериш, че вдишваш енергията, която си оставила в сцената от прегледа, и да възнамериш също, че издишваш чуждата енергия, оставена у теб от другите.
Задачата да направя списък и да започна преглед така ме стъписа, че изобщо не бях в състояние да мисля. Явно това беше някаква изчанчена и неволна реакция на ума ми - да стане абсолютно празен; след това заприижда такъв порой от мисли, че ми беше невъзможно да разбера откъде да започна. Клара ми обясни, че трябва да започнем прегледа, като съсредоточим вниманието си най-напред над миналия ни полов живот.
- Защо трябва да се започва оттам? - запитах аз подозрително.
- Защото тъкмо там е заловена най-много енергия - обясни Клара. - Затова трябва да освободим първо тези спомени! ..."
"... След повече от осем месеца съвестно практикуване на прегледа аз бях в състояние да го правя по цял ден, без да се измъчвам и разсейвам. Един ден, докато визуализирах сградата на гимназията, където учех последната година, класната стая, учителите ми, така се увлякох да минавам между чиновете и да гледам кой от съучениците ми къде седеше, че накрая се улових да си говоря сама.
- Ако си говориш сама, няма да можеш да дишаш правилно - чух да казва един мъжки глас.
Така се стреснах и подскочих, че си ударих главата в стената на пещерата. Отворих очи. Образът на класната стая изчезна, докато се обръщах да погледна входа на пещерата. Очертан на отвора, един мъж беше застанал клекнал. Веднага го познах - беше майсторът магьосник, когото бях видяла веднъж на хълма. Носеше същия зелен анорак и панталони, но този път го виждах в профил - силно издаден нос и наклонено чело.
- Не се взирай - чух да казва учителят-магьосник. Гласът му беше нисък и отекваше като ручей по речни камъни. - Ако искаш да научиш нещо повече за дишането, трябва да се успокоиш и да възстановиш равновесието си.
Продължих да вдишвам дълбоко, докато престанах да се страхувам от присъствието му, и вместо това почувствах облекчението, че най-после се запознавам с него. Той седна с кръстосани нозе на входа на пещерата и се наведе напред, както правеше и Клара.
- Движенията ти са доста резки - ниско промърмори той. - Дишай така.
Той вдиша дълбоко и леко завъртя глава наляво. После издиша докрай, като плавно извиваше глава надясно. Накрая, без да диша, изви глава от дясното рамо до лявото и я върна в средата. Повтарях движенията му, като вдишвах и издишвах толкова пълно, колкото можех.
- Така е по-добре - каза той. - Когато издишваш, изхвърляй всички мисли и чувства, на които правиш преглед. И не извивай глава просто с вратните мускули. Насочвай я с невидимите енергийни линии, които идват от средата на корема. Една от най-важните задачи при прегледа е да склониш тези линии да излязат.
Той ми обясни, че точно под пъпа се намира един много важен център на силата и че всички движения на тялото, включително дишането, трябва да използват тази енергийна точка. Препоръча ми да синхронизирам ритъма на дишането си с извиването на главата, така че двете заедно да притеглят невидимите енергийни линии от корема да се източат навън към безкрайността.
- Тези линии част от тялото ми ли са, или трябва да си ги представям? - попитах аз.
Той се понамести на земята, преди да ми отговори.
- Тези невидими линии са част от лекото тяло - двойника - каза той. - Колкото повече енергия привлечеш, като манипулираш тези линии, толкова по-силен ще стане двойникът ти.
- Интересува ме дали те са реални или просто въображаеми?
- Когато възприятието се разшири, нищо не е реално и нищо не е въображаемо - каза той. - Има само възприятие."...
...Клара Подчерта, че прегледът е магически акт, в който изключително важна роля играят намерението и дишането.
- Дишането натрупва енергия и осигурява циркулирането й - обясни тя. - Тогава тя се насочва от предварително установеното намерение на прегледа, което е да се освободим от биологическите си и социални обвързаности.
Намерението на прегледа е дар, оставен ни от древните ясновидци, които са изнамерили този метод и са го предавали от поколение на поколение - продължи Клара. - Всеки човек, който го извършва, трябва да добави към него своето собствено намерение, но то всъщност е просто желанието или нуждата да се направи прегледът. Намерението в крайния му резултат, който е пълната свобода, е установено от тези ясновидци от древни времена. И понеже е установено независимо от нас, то е неоценим дар.
Клара обясни, че прегледът ни разкрива ключови страни на нашето съществувание: факта, че за един миг, точно преди да се хвърлим в каквото и да било действие, ние сме способни да преценим съвсем точно изхода от него, шансовете си, мотивите и очакванията. Това знание обаче съвсем не ни е удобно и не ни задоволява, затова ние веднага го потискаме. Карлос Кастанеда. "Дарът на Орела":"...Тя ми обясни, че рекапитулацията е отличителна способност на прикривачите, също както сънуваното тяло е отличителна способност на сънувачите. Тя се състои в това да си припомниш живота до най-незначителните подробности. Така нейният покровител предоставил сандъка като средство и като символ. Средство бил, защото й позволявал да се научи как да се съсредоточава: трябвало години наред да седи в него, докато целият й живот минавал пред очите й. А символ бил заради тесните граници на човешката личност. Покровителят й казал, че когато и да свърши с рекапитулацията, тя трябва да счупи сандъка, с което да покаже образно, че вече не се подчинява на ограниченията на своята личност.
По-нататък тя разправяше, че прикривачите използват сандъци или ковчези от пръст, за да се запечатат вътре и отново да изживеят, а не само да си припомнят, всеки момент от своя живот. Причината прикривачите да рекапитулират своя живот по такъв краен начин се състои в следното: дарът на Орела за човека включва и готовността на Орела да приеме един сурогат вместо истинското съзнание, ако този сурогат е съвършено копие. Флоринда ми обясни, че тъй като съзнанието е храната на Орела, вместо със съзнание, Орела може да се задоволи и с една съвършена рекапитулация.
След това Флоринда ми представи основите на рекапитулацията. Първият етап бил кратко изброяване на всички случки от живота ни, които очевидно имат нуждата да бъдат разучени.
Вторият етап е по-подробно припомняне, което започва системно в момент, който може да е малко преди прикривачът да седне в сандъка, а теоретично може да стигне до момента на раждането ни.
Тя ме уверяваше, че съвършената рекапитулация може да промени много повече един воин, отколкото цялостният контрол на сънуваното тяло. В това отношение сънуването и прикриването водят до една и съща цел -навлизането в третото внимание. За един воин е важно обаче да знае и да практикува и двете. Казваше, че за жените са нужни различни конфигурации в сияйното тяло, за да се овладее едната или другата. Мъжете пък могат да правят и двете доста лесно и все пак никога да не стигнат до майсторското ниво, каквото жените постигат във всяко изкуство.
Флоринда ми обясни, че ключовият елемент при рекапитулацията е дишането. За нея дъхът бил нещо магическо, защото има функцията да дава живот. Припомнянето според нея било лесно, стига човек да намали сферата на стимулиране около тялото си. Именно затова бил сандъкът; после дишането довеждало до все по-дълбоки и по-дълбоки спомени. На теория прикривачите трябвало да си спомнят всяко чувство, изпитано през живота им, а този процес започвал с дишане. Тя ме предупреди, че нещата, на които ме учи, са само предварителната част, и че по-късно, в по-различна обстановка, ще ме научи на по-съществените неща.
Флоринда ми казваше, че покровителят й наредил на направи списък със събитията за възстановяване. Според него процедурата започвала с първоначално вдишване. Прикривачите започват, като полагат брадичка на дясното рамо и бавно вдишват, докато главата им описва дъга от180 градуса. Вдишването приключва на лявото рамо. След като свърши вдишването, главата се връща в отпуснато положение. Издишва се с поглед напред.
След това прикривачът поема събитието от началото на списъка и остава с него, докато бъдат изброени всички чувства, характерни за събитието. Докато прикривачите си спомнят чувствата, изпитвани относно това, за което е споменът, те бавно вдишват, придвижвайки глава от дясното рамо към лявото. Функцията на това дишане е да се възстанови енергията. Флоринда твърдеше, че сияйното тяло постоянно създава паяжинни нишки, които се проточват от него и се задвижват от всякакви емоции. Ето защо всяка ситуация на взаимодействие или всяка ситуация, където са намесени чувства, потенциално се просмуква от сияйното тяло. При дишане от дясно на ляво, докато си спомнят някое чувство, чрез магията на дишането прикривачите събират нишките, които са оставили зад гърба си. Следва веднага ново дишане от ляво на дясно, но то е издишване. С него прикривачите изпускат нишки, оставени в тях от Други сияйни тела, намесени в събитието, за което си спомнят.
Тя твърдеше, че това са задължителните предварителни особености на прикриването, през които минават всички членове на нейния екип, като въведение към по-взискателната част упражнения в това изкуство. Ако прикривачите не са минали през тази предварителна част, за да си възвърнат нишките, оставени от тях в света, и особено за да отхвърлят онези, които другите са оставили в тях, те нямат възможност да се справят с контролираното безумие, защото тия чужди нишки са основата на безграничния капацитет на човека в неговото самолюбие. За да се практикува контролираното безумие, тъй като това не е начин да измамиш или заблудиш хората, или да чувстваш превъзходство над тях, трябва да си способен да се надсмиваш над себе си. Флоринда ми казваше, че един от резултатите на подобна рекапитулация е неподправеният смях, когато застанеш лице в лице с досадното повторение на собствената си самооценка, което е сърцевината на цялото човешко взаимодействие..." Карлос Кастанеда. "Изкуството на сънуването":"... - Прегледът на нашия живот продължава безкрайно, колкото и добре да сме го направили вече - заяви дон Хуан. - Обикновените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, защото никога не извършват такъв преглед и вследствие на това животът им е претъпкан с обременителни емоции - спомени, надежди, страхове и прочие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са сравнително освободени от разни тягостни, обвързващи чувства, понеже постъпват другояче. А ако се натъкнат на някаква спънка, както сега се е получило при теб, единственият извод е, че в живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.
- Твърде сложно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.
- Не можеш да направиш нищо освен прегледа; той и сънуването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от живота си, ние ставаме все по-леки.
На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в следното: да преживееш повторно живота си, като си спомниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Според дон Хуан това беше най-важният фактор за преразпределянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, "при прегледа се освобождава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщенае енергия сънуването е невъзможно."
Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да направя списък на всички хора, които съм срещнал през живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса система в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които Включваха например работите, с които съм се залавял, училищата, посещавани от мен. После ме накара да тръгна от първия човек в моя списък и да стигна до последния, без ни най-малко да се отклонявам, преживявайки отново всичките си взаимоотношения с тях.
Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на дадено събитие изисква съзнанието най-напред да подреди всички елементи, които имат отношение към тази задача. Това подреждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физическите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, които сме изпитали.
Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съчетава с естествено, ритмично дишане, при което човек издишва продължително, като двшки главата си внимателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва продължително, движейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга "раздухване на събитието". Съзнанието разглежда дадено събитие отначало докрай, докато тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съзнанието се съсредоточава.
Дон Хуан казваше, че древните магьосници, откривателите на този преглед, се отнасяли към дишането като към магическо, животворно действие и съответно го използвали като магическо средство; издишването им служело, за да изхвърлят чуждата енергия, останала у тях по време на контактите и взаимодействията, които подлагали на преглед, докато при вдишването поемали обратно енергията, която самите те били отделили при тези взаимодействия.
Поради университетското си образование аз най-напред реших, че извършването на такъв преглед означава да анализирам собствения си живот. Дон Хуан обаче, настояваше, че това действие е по-сложно от интелектуален психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосническа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на събирателната точка. Той казваше, че изследването на отминали постъпки и чувства кара събирателната точка да се движи насам-натам между сегашното си положение и положението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.
Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на основанията за такъв преглед се криело в убеждението на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва живот на организмите, като им дава назаем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно същото това съзнание, което организмите са разширили чрез целия си жизнен опит. Древните магьосници разсъждавали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия жизнен опит, извънредно важно е да я задоволим с точното му копие - жизнения преглед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобождава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да достигнат до най-далечните предели на пространството и времето. ..."
статията е от сайта
http://www.castaneda-bg.com/p
Не е необходимо да бъдете „чираци магьосници”, или нещо такова. Всеки може да я изпълнява. Това е техника за раличаване на идеята са себе си във всичките си спомени и асоциации с хора, които сте срещали в живота си. Стратегията тук е да върнете обратно тази енергия, така че да ви е на разположение, за да я ползвате сега, в настоящето. Защо да я оставате да се носи около вас в някакво мистично минало, което ви държи фиксирано в позиция, където сте сега?
Това, което трябва да направите е да намерите тихо и усамотено място, някакво затворено простраство за предпочитане – магьосниците обичали да си правят собствени кутии за рекапитулация където да погребат себе си, или да отидат в пещера – място което затваря енергийното тяло така че да упражнява някакво налягане върху сияйността. Но преди да влезете си правите списък на всеки, когото някога сте срещнали в живота си – семейство, приятели, и т.н. Това изисква усилие, известно припомняне, което само по себе си разхлабва Събирателната точка. После се връщате назад във времето.
Всъщност вие правите два списъка. Започвате със своя сексуален опит, защото магьосниците казват, че основната енергия, която сте изгубили е там и ако си я върнете обратно, тогава тя ще ви даде тласък да го направите с другите хора. Сега с двата списъка вие сядате в своята кутия за рекапитулация и започвате да дишате. Този трети елемент, дишането, е много важен защото дишането размотава енергията. Взаимодействието ни с другите става чрез нашето енергийно тяло, а дишането движи светещите влакна.
Започвате като поставите ръка на дясното си рамо после трябва да визуализирате напълно сцените със хора и места в ума си, после обръщате брада върху дясното рамо и вдишвате, като завъртате глава до лявото рамо. После издишвате като завъртате глава обратно към дясното рамо и тогава връщате главата в центъра. Прилича на помитане на сцената. Вие помитате цялата сцена, хора, места, каквото и да е и връщате обратно всичко, което е останало там докато вдишвате, а при издишването връщате обратно всяка чужда енергия останала у вас. Така отделяте себе си от този спомен и така постъпвате с всичко. ..." Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена":"... - А сега - каза тя и придърпа стола си по-близо до моя - да поговорим за това, което започнахме да обсъждаме тази сутрин: прегледа.
Потръпнах. Казах й, че макар и да нямам представа за какво говори, знаех, че ще бъде нещо монументално и не съм сигурна дали съм готова да го чуя. Тя настоя, че съм нервна, защото някаква част от мен предусеща, че тя ще ми разкрие може би най-важната техника за самообновление. Търпеливо ми обясни, че прегледът е действие за извикване обратно на енергията, която вече сме изразходили в минали действия.
Прегледът включва припомняне на всички хора, които сме срещали, всички места, които сме виждали, и всички чувства, които сме изпитвали през целия си живот - като се започне от настоящето и се върви назад към най-ранните ни спомени - тогава те един по един се помитат с помитащо дишане.
Слушах я заинтригувано, макар че не можех да се освободя от чувството, че нещата, които ми говори, за мен са просто безсмислица. Преди да съм направила какъвто и да било коментар, тя здраво хвана брадичката ми между дланите си и ми нареди да вдишвам през носа, докато извръща главата ми наляво, а после да издишам, докато я извива надясно. После трябваше да завъртя глава наляво и надясно в едно цяло движение, без да дишам. Тя каза, че това е тайнствен начин на дишане, който е основно важен за прегледа, защото вдишването ни позволява да привлечем обратно в себе си енергията, която сме изгубили, а издишването ни позволява да изхвърлим чуждата, нежелана енергия, която се е натрупала в нас при взаимодействието ни с другите хора.
- За да можем да живеем и взаимодействаме, ние имаме нужда от енергия - продължи Клара. - Обикновено енергията, която изразходваме, като живеем, си отива завинаги от нас. И ако не беше прегледът, ние никога нямаше да имаме шанса да се обновим. Прегледът на живота ни и помитането на миналото ни с помитащо дишане действат като едно цяло.
Задачата да си припомня всеки, когото някога съм познавала, и всяко нещо, което съм изпитвала през живота си, ми се струваше абсурдна и невъзможна.
- Ами това може да отнеме цяла вечност - казах аз, надявайки се, че една практическа забележка може да прекъсне непонятната линия на мисли на Клара.
- Положително може - съгласи се тя. - Но те уверявам, Тайша, че ако го правиш, можеш само да спечелиш, а нищичко не губиш.
Вдишах няколко пъти дълбоко, движейки глава от ляво на дясно, подражавайки начина на дишане, който ми беше показала тя. Направих го само за да й угодя и да й покажа, че съм слушала внимателно.
Със суха усмивка тя ме предупреди, че прегледът не е някакво произволно упражнение или приумица.
- Когато правиш прегледа, опитай се да усетиш как едни дълги, обтегнати фибри излизат навън от средата на тялото ти - поясни тя. - Тогава синхронизирай обръщането на главата си с движението на тези неуловими фибри. Те са проводниците, по които ще се върне енергията, които си оставила зад себе си. За да си възвърнем силата и единството, ние трябва да освободим своята енергия, уловена от света, и да я притеглям обратно в себе си.
Тя ме увери, че докато правим прегледа, ние разпростираме тези обтегнати фибри от енергия през пространството и времето към хората, местата и събитията, които разглеждаме. Резултатът от това е, че можем да се върнем във всеки момент от живота си и да действаме така, като че ли наистина сме там.
Тръпки ме побиха пред тази възможност. Макар че интелектуално ме интригуваше това, което говореше Клара, нямах никакво намерение да се връщам към неприятното си минало, пък било и само в съзнанието си. Ако не друго, аз поне се гордеех, че съм успяла да се отскубна от едно нетърпимо житейско положение. Изобщо не бях склонна да се връщам назад и мислено да съживявам всички моменти, които толкова се бях мъчила да забравя. И все пак Клара изглеждаше толкова сериозна и искрена, когато ми обясняваше техниката на прегледа, че за един момент изоставих цялата си съпротива и се съсредоточих над това, което говореше.
Попитах я дали има значение в какъв ред си спомня човек миналото. Тя каза, че най-важното е да се изживеят отново събитията и чувствата в колкото може повече подробности и после да се докоснат с помитащото дишане, като по този начин се освобождава заловената ни енергия...
... Когато свършихме закуската, Клара ми подаде бележник и молив. Реших, че е размислила за скиците, които исках да й направя. Но докато ми даваше принадлежностите за писане, тя каза, че като начало трябва да направя списък на всички хора, които съм срещала, започвайки от настоящето и стигайки назад до най-ранните си спомени.
- Това е невъзможно! - изпъшках аз. - Как изобщо мога да си спомня всеки човек, с когото съм имала някакъв контакт още от първия си ден?
Клара отмести чиниите настрани, за да ми направи място да пиша.
- Трудно е, наистина, но не е невъзможно - каза тя. - Това е крайно необходима част от прегледа. Списъкът дава на ума една схема, към която може да се придържа.
Тя каза, че началният етап на прегледа се състои от две неща. Първото е списъкът, второто - подготвяне на сцената. А подготвянето на сцената се състои от визуализиране на всички подробности, спадащи към събитието, което човек ще си припомня.
- Веднъж разположиш ли всички елементи по местата, използвай помитащото дишане; движението на главата ти е като ветрило, което размърдва и надига всичко в сцената - каза тя. - Например, ако си припомняш една стая, вдишвай стените, тавана, мебелировката, хората, които виждаш. И не спирай, докато не попиеш от нея и последната частица енергия, която си оставила там.
- По какво ще разбера, че съм го направила? - попитах аз.
- Тялото ще ти каже, когато си поела достатъчно - увери ме тя. - Запомни, трябва да възнамериш, че вдишваш енергията, която си оставила в сцената от прегледа, и да възнамериш също, че издишваш чуждата енергия, оставена у теб от другите.
Задачата да направя списък и да започна преглед така ме стъписа, че изобщо не бях в състояние да мисля. Явно това беше някаква изчанчена и неволна реакция на ума ми - да стане абсолютно празен; след това заприижда такъв порой от мисли, че ми беше невъзможно да разбера откъде да започна. Клара ми обясни, че трябва да започнем прегледа, като съсредоточим вниманието си най-напред над миналия ни полов живот.
- Защо трябва да се започва оттам? - запитах аз подозрително.
- Защото тъкмо там е заловена най-много енергия - обясни Клара. - Затова трябва да освободим първо тези спомени! ..."
"... След повече от осем месеца съвестно практикуване на прегледа аз бях в състояние да го правя по цял ден, без да се измъчвам и разсейвам. Един ден, докато визуализирах сградата на гимназията, където учех последната година, класната стая, учителите ми, така се увлякох да минавам между чиновете и да гледам кой от съучениците ми къде седеше, че накрая се улових да си говоря сама.
- Ако си говориш сама, няма да можеш да дишаш правилно - чух да казва един мъжки глас.
Така се стреснах и подскочих, че си ударих главата в стената на пещерата. Отворих очи. Образът на класната стая изчезна, докато се обръщах да погледна входа на пещерата. Очертан на отвора, един мъж беше застанал клекнал. Веднага го познах - беше майсторът магьосник, когото бях видяла веднъж на хълма. Носеше същия зелен анорак и панталони, но този път го виждах в профил - силно издаден нос и наклонено чело.
- Не се взирай - чух да казва учителят-магьосник. Гласът му беше нисък и отекваше като ручей по речни камъни. - Ако искаш да научиш нещо повече за дишането, трябва да се успокоиш и да възстановиш равновесието си.
Продължих да вдишвам дълбоко, докато престанах да се страхувам от присъствието му, и вместо това почувствах облекчението, че най-после се запознавам с него. Той седна с кръстосани нозе на входа на пещерата и се наведе напред, както правеше и Клара.
- Движенията ти са доста резки - ниско промърмори той. - Дишай така.
Той вдиша дълбоко и леко завъртя глава наляво. После издиша докрай, като плавно извиваше глава надясно. Накрая, без да диша, изви глава от дясното рамо до лявото и я върна в средата. Повтарях движенията му, като вдишвах и издишвах толкова пълно, колкото можех.
- Така е по-добре - каза той. - Когато издишваш, изхвърляй всички мисли и чувства, на които правиш преглед. И не извивай глава просто с вратните мускули. Насочвай я с невидимите енергийни линии, които идват от средата на корема. Една от най-важните задачи при прегледа е да склониш тези линии да излязат.
Той ми обясни, че точно под пъпа се намира един много важен център на силата и че всички движения на тялото, включително дишането, трябва да използват тази енергийна точка. Препоръча ми да синхронизирам ритъма на дишането си с извиването на главата, така че двете заедно да притеглят невидимите енергийни линии от корема да се източат навън към безкрайността.
- Тези линии част от тялото ми ли са, или трябва да си ги представям? - попитах аз.
Той се понамести на земята, преди да ми отговори.
- Тези невидими линии са част от лекото тяло - двойника - каза той. - Колкото повече енергия привлечеш, като манипулираш тези линии, толкова по-силен ще стане двойникът ти.
- Интересува ме дали те са реални или просто въображаеми?
- Когато възприятието се разшири, нищо не е реално и нищо не е въображаемо - каза той. - Има само възприятие."...
...Клара Подчерта, че прегледът е магически акт, в който изключително важна роля играят намерението и дишането.
- Дишането натрупва енергия и осигурява циркулирането й - обясни тя. - Тогава тя се насочва от предварително установеното намерение на прегледа, което е да се освободим от биологическите си и социални обвързаности.
Намерението на прегледа е дар, оставен ни от древните ясновидци, които са изнамерили този метод и са го предавали от поколение на поколение - продължи Клара. - Всеки човек, който го извършва, трябва да добави към него своето собствено намерение, но то всъщност е просто желанието или нуждата да се направи прегледът. Намерението в крайния му резултат, който е пълната свобода, е установено от тези ясновидци от древни времена. И понеже е установено независимо от нас, то е неоценим дар.
Клара обясни, че прегледът ни разкрива ключови страни на нашето съществувание: факта, че за един миг, точно преди да се хвърлим в каквото и да било действие, ние сме способни да преценим съвсем точно изхода от него, шансовете си, мотивите и очакванията. Това знание обаче съвсем не ни е удобно и не ни задоволява, затова ние веднага го потискаме. Карлос Кастанеда. "Дарът на Орела":"...Тя ми обясни, че рекапитулацията е отличителна способност на прикривачите, също както сънуваното тяло е отличителна способност на сънувачите. Тя се състои в това да си припомниш живота до най-незначителните подробности. Така нейният покровител предоставил сандъка като средство и като символ. Средство бил, защото й позволявал да се научи как да се съсредоточава: трябвало години наред да седи в него, докато целият й живот минавал пред очите й. А символ бил заради тесните граници на човешката личност. Покровителят й казал, че когато и да свърши с рекапитулацията, тя трябва да счупи сандъка, с което да покаже образно, че вече не се подчинява на ограниченията на своята личност.
По-нататък тя разправяше, че прикривачите използват сандъци или ковчези от пръст, за да се запечатат вътре и отново да изживеят, а не само да си припомнят, всеки момент от своя живот. Причината прикривачите да рекапитулират своя живот по такъв краен начин се състои в следното: дарът на Орела за човека включва и готовността на Орела да приеме един сурогат вместо истинското съзнание, ако този сурогат е съвършено копие. Флоринда ми обясни, че тъй като съзнанието е храната на Орела, вместо със съзнание, Орела може да се задоволи и с една съвършена рекапитулация.
След това Флоринда ми представи основите на рекапитулацията. Първият етап бил кратко изброяване на всички случки от живота ни, които очевидно имат нуждата да бъдат разучени.
Вторият етап е по-подробно припомняне, което започва системно в момент, който може да е малко преди прикривачът да седне в сандъка, а теоретично може да стигне до момента на раждането ни.
Тя ме уверяваше, че съвършената рекапитулация може да промени много повече един воин, отколкото цялостният контрол на сънуваното тяло. В това отношение сънуването и прикриването водят до една и съща цел -навлизането в третото внимание. За един воин е важно обаче да знае и да практикува и двете. Казваше, че за жените са нужни различни конфигурации в сияйното тяло, за да се овладее едната или другата. Мъжете пък могат да правят и двете доста лесно и все пак никога да не стигнат до майсторското ниво, каквото жените постигат във всяко изкуство.
Флоринда ми обясни, че ключовият елемент при рекапитулацията е дишането. За нея дъхът бил нещо магическо, защото има функцията да дава живот. Припомнянето според нея било лесно, стига човек да намали сферата на стимулиране около тялото си. Именно затова бил сандъкът; после дишането довеждало до все по-дълбоки и по-дълбоки спомени. На теория прикривачите трябвало да си спомнят всяко чувство, изпитано през живота им, а този процес започвал с дишане. Тя ме предупреди, че нещата, на които ме учи, са само предварителната част, и че по-късно, в по-различна обстановка, ще ме научи на по-съществените неща.
Флоринда ми казваше, че покровителят й наредил на направи списък със събитията за възстановяване. Според него процедурата започвала с първоначално вдишване. Прикривачите започват, като полагат брадичка на дясното рамо и бавно вдишват, докато главата им описва дъга от180 градуса. Вдишването приключва на лявото рамо. След като свърши вдишването, главата се връща в отпуснато положение. Издишва се с поглед напред.
След това прикривачът поема събитието от началото на списъка и остава с него, докато бъдат изброени всички чувства, характерни за събитието. Докато прикривачите си спомнят чувствата, изпитвани относно това, за което е споменът, те бавно вдишват, придвижвайки глава от дясното рамо към лявото. Функцията на това дишане е да се възстанови енергията. Флоринда твърдеше, че сияйното тяло постоянно създава паяжинни нишки, които се проточват от него и се задвижват от всякакви емоции. Ето защо всяка ситуация на взаимодействие или всяка ситуация, където са намесени чувства, потенциално се просмуква от сияйното тяло. При дишане от дясно на ляво, докато си спомнят някое чувство, чрез магията на дишането прикривачите събират нишките, които са оставили зад гърба си. Следва веднага ново дишане от ляво на дясно, но то е издишване. С него прикривачите изпускат нишки, оставени в тях от Други сияйни тела, намесени в събитието, за което си спомнят.
Тя твърдеше, че това са задължителните предварителни особености на прикриването, през които минават всички членове на нейния екип, като въведение към по-взискателната част упражнения в това изкуство. Ако прикривачите не са минали през тази предварителна част, за да си възвърнат нишките, оставени от тях в света, и особено за да отхвърлят онези, които другите са оставили в тях, те нямат възможност да се справят с контролираното безумие, защото тия чужди нишки са основата на безграничния капацитет на човека в неговото самолюбие. За да се практикува контролираното безумие, тъй като това не е начин да измамиш или заблудиш хората, или да чувстваш превъзходство над тях, трябва да си способен да се надсмиваш над себе си. Флоринда ми казваше, че един от резултатите на подобна рекапитулация е неподправеният смях, когато застанеш лице в лице с досадното повторение на собствената си самооценка, което е сърцевината на цялото човешко взаимодействие..." Карлос Кастанеда. "Изкуството на сънуването":"... - Прегледът на нашия живот продължава безкрайно, колкото и добре да сме го направили вече - заяви дон Хуан. - Обикновените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, защото никога не извършват такъв преглед и вследствие на това животът им е претъпкан с обременителни емоции - спомени, надежди, страхове и прочие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са сравнително освободени от разни тягостни, обвързващи чувства, понеже постъпват другояче. А ако се натъкнат на някаква спънка, както сега се е получило при теб, единственият извод е, че в живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.
- Твърде сложно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.
- Не можеш да направиш нищо освен прегледа; той и сънуването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от живота си, ние ставаме все по-леки.
На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в следното: да преживееш повторно живота си, като си спомниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Според дон Хуан това беше най-важният фактор за преразпределянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, "при прегледа се освобождава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщенае енергия сънуването е невъзможно."
Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да направя списък на всички хора, които съм срещнал през живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса система в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които Включваха например работите, с които съм се залавял, училищата, посещавани от мен. После ме накара да тръгна от първия човек в моя списък и да стигна до последния, без ни най-малко да се отклонявам, преживявайки отново всичките си взаимоотношения с тях.
Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на дадено събитие изисква съзнанието най-напред да подреди всички елементи, които имат отношение към тази задача. Това подреждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физическите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, които сме изпитали.
Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съчетава с естествено, ритмично дишане, при което човек издишва продължително, като двшки главата си внимателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва продължително, движейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга "раздухване на събитието". Съзнанието разглежда дадено събитие отначало докрай, докато тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съзнанието се съсредоточава.
Дон Хуан казваше, че древните магьосници, откривателите на този преглед, се отнасяли към дишането като към магическо, животворно действие и съответно го използвали като магическо средство; издишването им служело, за да изхвърлят чуждата енергия, останала у тях по време на контактите и взаимодействията, които подлагали на преглед, докато при вдишването поемали обратно енергията, която самите те били отделили при тези взаимодействия.
Поради университетското си образование аз най-напред реших, че извършването на такъв преглед означава да анализирам собствения си живот. Дон Хуан обаче, настояваше, че това действие е по-сложно от интелектуален психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосническа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на събирателната точка. Той казваше, че изследването на отминали постъпки и чувства кара събирателната точка да се движи насам-натам между сегашното си положение и положението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.
Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на основанията за такъв преглед се криело в убеждението на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва живот на организмите, като им дава назаем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно същото това съзнание, което организмите са разширили чрез целия си жизнен опит. Древните магьосници разсъждавали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия жизнен опит, извънредно важно е да я задоволим с точното му копие - жизнения преглед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобождава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да достигнат до най-далечните предели на пространството и времето. ..."
статията е от сайта
http://www.castaneda-bg.com/p
Коментари
Публикуване на коментар