Мисли и Послания на Преподобна Стойна за хората, народа, държавата

Мисли и Послания на Преподобна Стойна

→ Мисли на Преподобна Стойна, записани от хора, които са били близо около нея:

1.    „Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.“

2.    „Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.“

3.    „Няма незнайни неща на света. Щом нещо е дадено от небесата, то е дадено да се знае. Небето няма тайни от нас. Ние си мислим, че имаме тайни от него.“

4.    „Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.“

5.    „За три неща никога не се плаче: за жив човек, за развален пазарлък и за хубаво време. Понякога като ни ощетява, Всевишният ни предпазва.“

6.    „В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.“

7.    „Никой народ не идва на света ей-тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.“

8.    „И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са твоите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като наука целебни.“

9.    „Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за доста време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят... Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота…“

10.     „Никога не предвещавах смърт, дори когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.“

11.     „Още от малка се досещах,че душата е нещо като вода, дето върви що върви по земята, а подир се възнесе към небето и после се върне – я като дъжд, я като сняг, а като градоносен гняв Божий… Затуй обичах да гледам как вали. Виках си: душата на земята се връща.“

12.     „За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън.Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става.  

 

→Послание

"Ке бивате повеке и повеке. Ке се сбирате и ке се познаете. Нема да се изгубите оти кат се погледнете ке си го знаете що е и кой е. Нема да се отвръщате един от друг, оти силата се попилява. Вързоп ке се държите и ке споменувате името Господне оти силата му е голема и нема друга таквази нийде.

Който е клепал пак ке клепа ама то си е о него. Теа маскари ке си одат ама още ке се посмотат на тая Земя. Ке настане време и земята ке ги отнесе, ке ги отнесе на друго место дека има и други като тех и няма да са самини. Нема нивгиш да се повърнат оти им е свършила тука работата и сичко са си наплели та да идят у други сили.

Нема да се косите, нема да си дърпати косите, наедно да сте. Сила ке си давате и благост ще ви спохожда . Който не е благ ке се познае и ке си оди. Нема време веке да се морите с таквизи дека се преправят. Саатя си работи и е нужно мир да е у вас. Без мирът у вазе нема да стане . Пушки не требат нищо не треба само оная сила дека е у вазе и си я знаете оти ви чека да я завърнете у зарана и да я пръснете навред. Навред да я завърнете и да светне. Тъмнина ке е, ке ви стиска гърлото, ке се чудите дали сте о правото – ама да знайте тамо сте нема време повеке да се поначудвате.

Времето е веке мерено и има ора знаат мярата. Те за туй им е дадено да ви хортуват и да ви сбират. Дръжте се у тех и не се носете по други пътеки. Тех ке ги ясно познаете оти те са се готвили за туй да ви събират. И нема да се плашите – ай сте се наплашили, ай сте се попилели.

Нема да се прайте на туй дека не сте оти пак ке се види – доде време веке сичко се видя и нема поправки “арни” да туряте. Ке се отървете от тейзи маскарии оти те от тук насетне не са о вазе работа да чинят. От тук на сетне нема да си отдъхвате и на Господа ке служите оти само туй е пътя да се спасите. Идат трудни времена дека не сте ги виждале ама ги знаете.

Бивале сте у тех нявгиш и за туй сега сте тука. Ке ви помете кат вихрушка оти Земята веке е разсърдена.

Българе нема да е лесно ама ке ви се даде да не се топите.

Азе съм тука оти времето е настанало и нема да се повърне.

Сбирайте се и се сплотявайте.От леко полеко и ке се навървите един о друг оти тая Земя на вази чека.

Кой от къде е да се повръща - времето не остана и пътя до дома ке свърши. Скоро е. Който си знае ке се повърне който не ке се преобръща. Нашата Земя е свидна о Бога и онзи си знае дека ке постели. Ама от преди това ке биде туч и мрак. Ке се натъркаляте и ке се чудите на дека да повърнете. Нема да ви е светло нема да ви е топло ама ке имате сила оти Оня от горе ке е у вазе.

Ората дето е нужно знаат кога ке биде и коги ке пристига. Слушайте ги смълчано и се дръжте един о друг. Друго нема да ви помогне. Наръки има и те ги знаат и са се готвеле за туй и трудно им е бивало ногу. Ке ви служат оти за туй са пратени.

Сполай ви и се пазете, със силата бдете, в тишината огин кладете !

Един о друг се пазете и Бога в душата топлете !

Споменувайте с добро силата голяма Тя ще варди всинца ви от един за двама !"

Св. Преподобна Стойна


Още мисли и послания:

„Смъртта нищо не прекъсва Тя само ни дава почивка от земния живот, както и сънят. И се чудя, поради що людете така се боят да умрат, а пък лягат да спят даже на обед.“ 

 

„Гледах го и исках да му кажа: стомахът ти е надупчен като решето не само от голямата завист, дето и насън усещаш към цялото село, ами и от раните, дето ги остави в снагата на онуй дете в държавата Испания през четиридесет и втората година подир рождението на Христа.“

 

И тогаз разбрах,че мога да чета от Голямата книга, голяма колкото Небето и в нея е записано сичко, що е станало и що има да става през времената... и аз съм орисана да я чета...“

 

„Около всеки човек има по един шарен облак в различни бои и боите му се менят и зависят от туй дали човек е ядосан, уплашен или му се ще да пее. Всички ги имате, макар да ги рисуват само около главите на светците.“  

„Всичко, дека днес го има по свето, най-първом е било видено на Небето, подир е осенило тукашния човешки ум и най-подир човекот го е направил тъй, че да се оно вижда и пипа. Нищо не може да се измисли, оти сичко е вече Горе измислено.“

 

„Смърт като смърт. Случва се на всички и им се случва по много пъти. Свиква се. А дето има навик, там няма ни страх, ни чудене. Идваме тук, връщаме се, пак идваме, пак се прибираме там...“

 

„Аз не лекувам! Лекува вярата!

 

„Прошката е Боговото в човека!“

 

 

„Защо, бе люде, защо бързате да потъпчете това, дето го имате, поради нетърпение да постигнете онова, което още не ви е дадено. А не ви е дадено, щото ви е още рано да го знаете.“